Решение № 2219 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10421/2020 г.

Решение № 2219 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10421/2020 г., I о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Балабанов, подадена чрез процесуален представител адв. Василев, против решение № 566 от 22.06.2020 г. на Административен съд – София област /АСС0/, постановено по адм. дело № 129/2020 г. Със същото е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 23/121/06169/3/01/04/03 на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3 с изх. № 01/6500/5393#16 от 10.01.2020 г., като неоснователна, и е осъден да заплати в полза на ДФЗ – РА, гр. София сумата от 100 лева представляваща юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът неправилно е приел, че неизпълнението на финансовите параметри за реализиране на приходи в определения в бизнес плана размер представлява договорно неизпълнение. Счита, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви относно направеното възражение за неприложимост на приетите "Правила за определяне на размер на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013 г.", на база на които е изчислен размера на санкцията. Намира, че е нарушена процедурата по издаване на АУПДВ тъй като административното производство е започнало по реда на ЗУСЕСИФ, а е приключило с издаване на АУПДВ. По подробно изложени доводи в касационната жалба, иска отмяна на решението и присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът – изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в представена писмена молба, чрез гл. юрк. Ламбев, изразява становище за неоснователност на депозираната касационна жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е бил АУПДВ № 23/121/06169/3/01/04/03 на изпълнителния директор на Държавен фон "Земеделие" с изх. № 01/6500/5393#16 от 10.01.2020 г., с който на Б. Балабанов е определенo подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 16 775, 76 лв. на основание чл. 51, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8/2008 г., във вр. с т. 4. 18 от Договор № 23/121/06169 от 29.08.2014 г., във вр. с чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 и чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, във вр. с чл. 165 и 166 от ДОПК, и влязлото в сила съдебно решение № 15547/15.11.2019 г., постановено по адм. д. № 4806/2019 г. по описа на ВАС, четвърто отделение. От фактическа страна е установено, че между Б. Балабанов и ДФ "Земеделие" е сключен договор за подпомагане № 23/121/06169 от 29.08.2014 г. по мярка 121 "Модернизиране на земеделски стопанства" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. Отпуснатата финансова помощ е за закупуване на земеделска техника за производство на картофи. На 15.10.2015 г. е подадена заявка за окончателно плащане. На 20.11.2015 г. е извършено плащане в размер на 92 683, 78 лв., за което ползвателят е уведомен с писмо изх. № 01-6500/937 от 18.01.2016 г. Административното производство е образувано във връзка с извършена проверка на място в периода 17.01.2017 г. - 1.02.2017 г., както и след извършени допълнителни административни проверки, след които е констатирано неизпълнение на задължения, съгласно одобрения бизнес план по сключения договор. Установено е, че за цялата финансова 2016 г. са реализирани приходи от субсидираната дейност в размер на 6. 9 % от заложените в одобрения бизнес план такива. На основание на установеното неизпълнение изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е издал Решение за налагане на финансова корекция /РФК/ № 23/121/06169/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/5393 от 18.12.2017 г., с което е наложена санкция по проекта в размер на 16 775, 76 лв. представляващи 18, 10% от изплатената безвъзмездна финансова помощ по договора. Срещу така издаденото РФК е депозирана жалба пред АССО. С решение № 210 от 20.02.2019 г., съдът е отменил постановеното РФК № 23/121/06169/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/5393 от 18.12.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, като е приел, че същото е постановено в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и целта на закона. С решение № 15547 от 15.11.2019 г. по адм. д № 4806/2019 г. на Върховния административен съд, е отменено постановеното решение от АССО, в частта в която е установено нарушение по Наредба № 8/2008 г. и договор № 23/121/06169/29.08.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. и вместо него е отхвърлена жалбата на Б. Балабанов, срещу посоченото решение на изпълнителния директор на ДФЗ в тази му част. В останалата част, с която е отменено решението на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с която е определен размера на финансова корекция - 16 775. 76 лв. решението е оставено в сила, като преписката е изпратена на административния орган за определяне на размера на финансовата корекция, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. След изпращане на преписката на административния орган, изпълнителния директор на ДФЗ е издал оспореният пред АССО акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 23/121/06169/3/01/04/03 с изх. № 01/6500/5393#16 от 10.01.2020 г., с който на Б. Балабанов е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в същия размер - 16 775, 76 лв. При определяне размера на санкцията, съгласно дадените мотиви в решение № 15547 от 15.11.2019 г. постановено от ВАС, четвърто отделение по адм. д № 4806/2019 г., административният орган се е позовал на приетите на основание чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 8/2008 г. "Правила за определяне на размер на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013 г. По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, която е кредитирана от съда. За да отхвърли жалбата решаващия състав е приел, че оспореният АУПДВ е законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган, в изискваната от закона форма, при спазване на материалните и процесуалните разпоредби при издаването му и съобразяване с целта на закона. Съдът е обсъдил всички събрани доказателства и приложимите правни норми, като е изложил мотиви, че допуснатите от бенефициера действия или бездействия са довели до нарушение на разпоредбите на Наредба № 8/2008 г. и сключения договор за отпускане на финансова помощ. Приел е, че неизпълнението на заложените в бизнес плана финансови параметри за 2016 г. води до икономическа нежизнеспособност на инвестицията и непостигане на целите на чл. 2 от Наредбата. Позовал се е и на изготвената по делото ССчЕ, съгласно която реализираните приходи от продажби за 2016 г. са дори в по малък размер от установеното от ДФЗ. Съдът е изложил мотиви, че размера на санкцията е правилно определен съгласно приетите "Правила за определяне на размер на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013 г." С тези мотиви административния съд е отхвърлил жалбата и е приел оспорения АУПДВ за законосъобразен. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е обсъдил всички представени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност като е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба. Не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че неизпълнението на заложените в бизнес плана показатели не представлява договорно нарушение. Първоинстанционният съд правилно е потвърдил изводите на административния орган, че допуснатите действия или бездействия са довели до неизпълнение на договорни и нормативни задължения от страна на бенефициера. В тази част е налице и решение № 15547 от 15.11.2019 г. по адм. д № 4806/2019 г. на Върховния административен съд, с което е отменено решение на АССО, в частта в която е установено нарушение по Наредба № 8/2008 г. и договор № 23/121/06169/29.08.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. и вместо него е постановено ново с което е отхвърлена жалбата на Б. Балабанов, срещу Решение № 23/121/06169/3/01/04/01, изх. № 01-6500/5393/18.12.2017 г. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". При така установеното спор относно наличието на нарушение не е предмет на настоящото производство, а единствено размера на установеното подлежащо на възстановяване публично държавно вземане. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че санкцията е наложена неправомерно въз основа на приетите "Правила за определяне на размер на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013 г." /Правила/. Действително първоинстанционният съд не е обсъдил това възражение в своето решение, но това не съставлява съществено процесуално нарушение, което да води до отмяна на оспорения съдебен акт. Не могат да бъдат споделени твърденията на жалбоподателя, че на издадените Правила е придадено обратно действие. Съгласно чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП, изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен договор. Заповедта и правилата се обнародват в "Държавен вестник". От анализа на разпоредбите на чл. 27, ал. 6 и 7, се установява, че с одобрените със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7 от ЗПЗП от изпълнителния директор на ДФЗ се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение, което не е ограничено по отношение на конкретна Програма за развитие на селски райони. В тази връзка следва да се посочи, че за бенефициерите е имало яснота за дължимото от тях поведение за получаване и запазване на получената финансова помощ в подписаните от тях договори. Както в съответните наредби, така и в сключените договори ясно са уредени задълженията на ползвателя на помощта и отговорността им при неизпълнението им. В случая няма нарушение на чл. 14, ал. 3 от ЗНА. С оспорените Правила е определен единствено размерът на подлежащата на възстановяване изплатена безвъзмездна финансова помощ, поради установени нормативни и договорни нарушения при отчитане на степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение. В тази насока не може да се приеме, че правилата са материалноправна предпоставка за налагане на подлежащата на възстановяване сума. В тази насока е влязло в сила Решение № 3618/10.03.2020 г., постановено по адм. д. № 14154/19 г. на ВАС, първо отделение, с което са отхвърлени подадените жалби, срещу Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерки от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. Неоснователни са възраженията в жалбата, че са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Както правилно е приел административния съд видно от съдържащите се в административната преписка доказателства, оспорващият е уведомен както за констатациите от извършената проверка на място, така и за откритото производство по издаване на решение за налагане на финансова корекция. В конкретния случай правата на жалбоподателя не са нарушени като същият е упражнил правото си на защита. Факта, че производството продължава пред органа по реда на ЗПЗП с определяне размера на установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане е известно на страната от решение № 15547 от 15.11.2019 г. по адм. д № 4806/2019 г. на Върховния административен съд. Действително, предвид посоченото решение на ВАС се установява наличие на два акта, а именно: един за установяване на нарушение по реда на ЗУСЕСИФ и втори за установено публично държавно вземане по реда на ЗПЗП. Това обстоятелство обаче, не е довело до нарушени права на страната да участва в производството по издаване на двата акта и да ангажира своите доказателствени искания. С оглед на гореизложеното касационната инстанция намира, че Административен съд София-област е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се дължат разноски в размер 100 лева на основание чл. 143, ал. 4 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,