Решение № 15698 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5813/2018 г.

Решение № 15698 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5813/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Ф. против решение № 69 от 19.01.2018 г. по адм. дело № 3132/2017 г. на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 17-0819-003219/30.08.2017 г. на началник група в сектор "Пътна полиция" към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Варна, с която е прекратена регистрацията на притежавания от нея лек автомобил за срок от 12 месеца. Жалбоподателката поддържа, че съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон, тъй като не са налице основания за прилагане на мярката. Моли решението да бъде отменено. Ответникът – началник група в сектор "Пътна полиция" към ОДМВР – Варна не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд – Варна е постановено в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен съгласно чл. 172, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) орган, в предвидената форма като съдържа изложение на фактическите и правни основания за постановяването й, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. По делото е установено, че жалбоподателката е собственик на лек автомобил "Рено Меган", с рег. [рег. номер на МПС]. На 30.08.2017 г. при извършена проверка, контролните органи констатират, че автомобилът на Ф. се управлява от М. Х., който не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство. На водача е съставен акт за установяване на административно нарушение (акт от 30.08.2017 г.), а на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП полицейски орган в сектор "Пътна полиция" към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Варна издава заповед № 17-0819-003219/30.08.2017 г., предмет на оспорване, с която прекратява регистрацията на притежавания от жалбоподателката Е. Ф. лек автомобил за срок от 12 месеца. При тези факти първоинстанционният съд достига до законосъобразния извод, че материалноправните предпоставки за прилагане на мярката са осъществени и не са налице основания за отмяна на заповедта. Съгласно чл. 171, т. 2а ЗДвП (ред. ДВ, бр. 54/2017 г.) за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" на собственик, чието МПС е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление за срок от 6 месеца до една година. В конкретния случай условията, предвидени в текста са изпълнени – установено е, че лекият автомобил, собственост на жалбоподателката, се управлява от лице, което не притежава свидетелство за управление на МПС (доказателства за обратното не са ангажирани). Възражението на жалбоподателката, че водачът на лекия автомобил притежава свидетелство за управление на МПС е неоснователно, тъй като не е подкрепено с доказателства. Освен това дори да се приеме, че такъв акт е издаден, то по изричните твърдения на Ф. в касационната жалба, това свидетелство не е подновено. Управлението на лек автомобил със свидетелство за управление на МПС, чийто срок е изтекъл или което не е подновено при наличието на предпоставките за това, също е основание за прилагане на мярката по чл. 171, т. 2а ЗДвП. Освен правоспособност за управление на съответната категория МПС, свидетелството установява и наличието на съответствие с минималните стандарти за физическа годност за управление на МПС от съответната категория (арг. чл. 13, ал. 1, т. 3 и т. 6 и чл. 15, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина), поради което действието му се ограничава до предвидения в него срок на валидност. След изтичане на срока или ако не е подновено в останалите хипотези, предвидени в закона, свидетелството за управление е нередовен документ, който не удостоверява горните обстоятелства и следователно се приравнява на липса на такъв. Още повече, че конкретния случай липсват всякакви доказателства лицето, управлявало автомобила на Ф., да притежава свидетелство за управление на МПС от съответната категория, както и за причините поради които, ако такова му е издадено, не е подновено. Първоинстанционният съд правилно приема, че приложената принудителна административна мярка съответства на целта на закона. Същата е приложена, за да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се предотврати и преустанови извършването на административни нарушения по Закона за движението по пътищата. Мярката е съобразена с характера на нарушението и обстоятелството, че липсват всякакви данни, че на водача на лекия автомобил е издадено свидетелство за управление на МПС (такива не са представени и към момента). В този смисъл приложената мярка съответства на чл. 6, ал. 2 АПК, а доводите на жалбоподателката в обратния смисъл са неоснователни. Поради всичко изложено настоящата инстанция намира, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,