Решение № 60241 от 17.01.2022 г. на ВКС по н. д. № 889/2021 г.

Решение № 60241 от 17.01.2022 г. на ВКС по н. д. № 889/2021 г., I н. о., НК, докладчик съдията Татяна Грозданова Производството е по реда на чл. 346, т. 2 НПК и е образувано по подадената от защитника на подс. М. Н. Б. – адв. С. К., касационна жалба срещу присъда № 7/07.07.2021 година, постановена по в. н. о. х. д. № 145/2021 година по описа на ОС - Габрово, с която по протест на прокурора е отменена присъда № 5/12.05.2021 година по н. о. х. д. № 180/2021 година по описа на РС Севлиево. В сезиращата жалба е релевирано само касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК и се иска от върховната инстанция да отмени въззивната присъда и да остави в сила първоинстанционната присъда, с която касаторът е оправдан на основание чл. 9, ал. 2 НК. В съдебно заседание подс. Б. и защитникът му не се явяват, редовно призовани. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и счита, че деянието на подсъдимия не разкрива белезите на чл. 9, ал. 2 НК, поради което въззивният съд правилно е приложил закона, като е отменил първоинстанционната оправдателна присъда и е постановил нова присъда, с която е осъдил касатора по повдигнатото му пред първата инстанция обвинение по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1, пр. 1 НК. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 350, ал. 1 НПК, от надлежно легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на касационен контрол на основание чл. 346, т. 2 НПК, но е неоснователна, по следните съображения: Окръжен съд – Габрово е отменил първоинстанционната присъда № 5/12.05.2021 година по н. о. х. д. № 180/2021 година на РС Севлиево, с която подс. М. Б. е бил оправдан на основание чл. 9, ал. 2 НК за осъщественото на 21.04.2021 година в [населено място] държане без надлежно разрешително на високорисково наркотично вещество марихуана с нетно тегло 1, 01 грама и съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 15, 6% на стойност 6, 06 лв. по протест на прокуратурата и с обжалваната присъда го признал за виновен по обвинението му пред първата инстанция по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1, пр. 1 НК и го осъдил на глоба в размер на 200 лв. Върховната инстанция не може да не отбележи, че аргументите за нарушение на закона, изложени в сезиращата касационна жалба, са буквален препис на преобладаващата част от решение № 133/06.06.2018 година по н. д. № 359/2018 година на ВКС, ІІ н. о., с адаптация на съдържанието му съобразно вида, стойността и количеството на наркотичното вещество, както и правната квалификация на деянието, за което на подс. Б. е било повдигнато обвинение пред районния съд. Подобен подход от страна на касаторите търпи критика, тъй като не държи сметка за това, че преценката дали едно деяние е малозначително, тъй като не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна, се основава винаги на внимателната и точна преценка на конкретните обстоятелства, свързани с време, място, начин на извършване деянието, както и на личността на дееца, които характеризират степента на засягане на защитените от съответния състав на престъпление в Особената част на НК обществени отношения. Фактологията на всяка престъпна проява е винаги различна, дори когато е налице видимо сходство в някои обстоятелства. Затова цитираното и в мотивите на отменената първоинстанционна присъда решение на ВКС би било допустимо да бъде посочено в подкрепа на фактическите и правни изводи на решаващия съд да оправдае подсъдимия Б. на основание чл. 9, ал. 2 НК, респективно - в подкрепа на оплакването в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон, но то не може да бъде своеобразна "матрица" или "шаблон", според които ако са налице сходни на изложените в него факти, деянието винаги е малозначително. След тези принципни бележки ВКС намира, че не е налице и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Контролираната инстанция е следвала правилния подход да прецени обществената опасност на деянието на подс. Б. въз основа на конкретните обстоятелства, свързани с време, място, начин на извършване на деянието, както и с личността на дееца. При установените по делото факти, които не са били спорни – държане на високорисково наркотично вещество - марихуана, което макар с ниска стойност и малко като количество, е с висок процент на съдържание на активния наркотично действащ компонент и което е достатъчно за употреба от още трима човека, закупено от подсъдимия Б. по тяхна молба с цел заедно да го употребят и при съобразяване на обстоятелствата, че деянието е извършено от касатора в изпитателния срок на отложено наказание "лишаване от свобода" за засяването и отглеждането на марихуана, както и че подсъдимият не счита за нередно да има в себе си малко количество марихуана, щом такава се продава, нито да осъществява трудови функции в производствено предприятие и в строителството след употреба на това наркотично вещество, материалният закон е приложен правилно. Деянието на подс. Б. е съставомерно по чл. 354 а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1, пр. 1 НК и не може да бъде коментирана явна незначителност на неговата обществена опасност, още по-малко – липсата на такава. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение