Решение № 2581 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15756/2011 г.

Решение № 2581 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15756/2011 г., VII о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Георги Ангелов Златилов, в качеството му на ЕТ "Георги Златилов" със седалище и адрес на управление гр. Хасково чрез адв. Попов срещу решение № 587 от 24.10.2011 г., постановено по административно дело № 541/2011 г. по описа на Административен съд Хасково. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3, пр. 1 и 3 от АПК. Иска отмяна на същото, като се постанови от настоящата инстанция на ВАС ново решение по съществото на спора, с което да се отмени заповедта на главен инспектор в Областен отдел "Контролна дейност - ДАИ (ОО "КД - ДАИ") гр. Хасково. Претендира разноски и пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - главен инспектор в ОО "КД - ДАИ", гр. Хасково, не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението е правилно, като е постановено в съответствие с приложимия материален закон при спазване на съдопроизводствените правила. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й, настоящият състав на Върховния административен съд, седмо отделение, взе предвид следното: С оспореното решение Административен съд Хасково е отхвърлил жалбата на Георги Златилов, в качеството му на ЕТ "Георги Златилов" срещу заповед № РД-14-32-2056 от 06.07.2011 г. на главен инспектор в ОО "КД - ДАИ", гр. Хасково, с която на същия на основание чл. 107, ал. 1 във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) му е приложена принудителна административна мярка - спиране на ППС от движение за срок от 6 месеца чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелство за регистрация на товарен автомобил "Камаз 5511", собственост на касационния жалбоподател, и е определено място за домуване охраняем паркинг на ул. "Ком" в гр. Хасково. За да постанови акта си съдът е приел от фактическа страна, че на 06.07.2011 г. при извършена проверка за спазване на разпоредбите на Закона за автомобилните превози и Закона за движение по пътищата и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове било установено, че жалбоподателят осъществява обществен превоз на товари срещу заплащане без лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на товари на територията на страната. Автомобилът, с който извършвал превоза, е собственост на касатора. Бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл. 89, т. 4 от Наредба N 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България и въз основа на него - издадена оспорваната заповед. При така установените факти съдът приел от правна страна, че процесната заповед е издадена от компетентен административен орган с оглед представената по делото заповед за делегиране на правомощието за издаване на ПАМ по чл. 106а от ЗАвтП. Счел е също така, че оспореният административен акт е издаден в законоустановената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Изложил е съображения, че с оглед данните по административната преписка в случая е извършено административно нарушение по ЗАвтП, за чието преустановяване законът допуска прилагане на съответната ПАМ по чл. 106а от цитирания закон. Мотивиран по този начин, административният съд е постановил оспореното решение. Оспореният съдебен акт е законосъобразен. Съдът е решил спора съобразно данните по административната преписка и изслушаните по делото свидетелски показания, както и в съответствие с приложимите законови разпоредби. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената административна мярка е издадена от компетентен административен орган и в предписаната от закона форма - процесната ПАМ е приложена със заповед на главен инспектор в Областен отдел "КД-ДАИ", гр. Хасково, който е сред упълномощените от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" длъжностни лица съгласно приложената по делото заповед N РД-01-736 от 19.12.2009 г. на последния. Изводът на съда за съответствие на оспорения административен акт с изискванията на материалния закон също е правилен. Автомобилният превоз на пътници и на товари е дейност, която се характеризира с повишен риск за живота и здравето на хората. Това е наложило за упражняването й законодателят да установи императивно специални изисквания, гарантиращи определено ниво на професионална компетентност, благонадеждност и финансова стабилност. Значимостта на ценностите, върху които тази професионална дейност рефлектира, е обусловила подробната й регламентация на национално и на европейско ниво. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП за извършване на обществен превоз на товари е необходим лиценз за територията на страната или лиценз на Общността. Условията, на които трябва да отговаря обществения превозвач, са подробно разписани в Общностния акт - Директива 96/26/ЕО на Съвета и в Закона за автомобилните превози. Извършването на която и да е от формите на дейността без надлежно разрешение е въздигнато от законодателя в административно нарушение съгласно чл. 93, ал. 1 от ЗАвтП, за което се носи административнонаказателна отговорност и за преустановяването на което се налага съответната принудителна мярка. Административен съд Хасково правилно е установил фактите по делото. Касаторът не оспорва, че не притежава някое от визираните съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП документи, задължителни за извършване на обществен превоз. Съдът правилно е приел за недоказана защитната теза на касационния жалбоподател, че към момента на съставяне на Акта за установяване на административно нарушение и прилагането спрямо него на процесната принудителна административна мярка, същият е извършвал превоз на товар за собствена сметка. Съдът е изследвал дефиницията на понятието "обществен превоз", като правилно е приел, че меродавно за определянето на даден превоз за обществен е извършването му срещу заплащане. В конкретния случай е установено осъществяването на превоз с товарно превозно средство, собственост на ЕТ. Видно от УАС на търговеца (стр. 17 по адм. дело № 541/2011 г.) като предмет на дейността му е посочено осъществяване и на транспортна и таксиметрова дейност. По изложените причини, обоснован е изводът на административния орган, че касационният жалбоподател е извършил обществен превоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП. Твърденията на последния в обратен смисъл не се подкрепиха с доказателства. Съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗАвтП "превоз за собствена сметка" е превоз на товари без заплащане, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач ППС ...". В случая тежестта на доказване е върху лицето, което твърди, че превозът е предназначен за собствена дейност или произтичащ от собствената му дейност. Такива конкретни твърдения и/или доказателства не се изложиха, респ. представиха нито пред първоинстанционния съд, нито пред касационната инстанция. По изложените съображения настоящият състав възприема изцяло фактическите и правни констатации на административния орган, които са възприети и от първоинстанционния съд. Допуснато е нарушение на абсолютната забрана за извършване на обществен превоз без издадено удостоверение за обществен превоз на товари в Република България или копие на лиценз, издаден от Общността. Съдът, при вярно установени фактически обстоятелства, правилно е приел, че са изпълнени предпоставките по чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗАвтП. за прилагане на оспорената ограничителна мярка спрямо жалбоподателя. Тъй като не са налице сочените касационни основания за отмяна и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият касационен състав счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски пред двете инстанции е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,