Решение № 164 от 26.6.2025 г. на ВКС по т.д. № 20248002901353/2024 г.

Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Н. К., гр.София срещу въззивно решение № 321/21.03.2024 г., постановено по гр.д.№ 186/2024 г. от Софийския апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 5685/08.11.2023 г. по гр.д.№ 11612/2022 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на иска на К. Н. К. против ЗД "Бул Инс" АД с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на Силвия Йорданова Лунджова (настъпила на 01.05.2022 г.) в резултат от ПТП на 17.04.2022 г., за разликата над сумата от 120000 лв. до пълния претендиран размер от 200000 лв. Касаторката въвежда доводи за неправилност на решението в частта за приетото съпричиняване на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат с оглед обстоятелството, че поставянето на обезопасителния колан е ирелевантно поради деформациите в купето на автомобила, в който тя е пътувала, силата на удара и получените тежки и смъртоносни увреждания в областта на главата и черепа, както и относно определения размер на обезщетението за неимуществени вреди. Моли решението да се отмени и да й се присъдят още 80000 лв. за обезщетяване на причинените болки и страдания от смъртта на дъщеря й, ведно със законната лихва от 12.05.2022 г., както и разноските по делото. Ответникът изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като поддържа въведеното в процеса възражение за наличието на принос на пострадалата за настъпване на увреждането. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 17.04.2022 г. е настъпило ПТП, причинено от водач, чиято „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е застрахована при ответника, и в резултат на него е пострадала дъщерята на ищцата – настоящ касатор, която е починала на 01.05.2022 г. от получените тежки травми. По спорните по делото въпроси за размера на обезщетението за неимуществени вреди и съпричиняването на пострадалата, решаващият състав е счел, че следва да се определи сумата от 150000 лв., която да се намали с 20 %. Изложени са съображения, че загиналата е била без колан и този факт е способствал за фаталните увреди, както и че не са събрани доказателства, които да установят, че ако тя е била в правомерно положение с поставен колан, отново е щяла да получи същите травми. Апелативният съд се е позовал на изслушаното заключение на вещо лице, че липсата на колан е довела до утежняване на травмите и до тяхната многобройност, тъй като ако пострадалата е пътувала с колан, тялото е щяло да бъде скрепено към седалката и естеството на механичните увреди е щяло да бъде значително по-малко. С определение № 3518/30.12.2024 г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по обобщения от състава въпрос за приложението на нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД. По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване: В определението за допускане на касационно обжалване настоящият състав е посочил практиката на ВКС, според която при непозволено увреждане допринасяне за настъпване на вредите по смисъла на нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД е налице, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането. Според дадените разяснения от касационната инстанция за съпричиняването е релевантен само принос, който е доказан по спора чрез установените конкретни действия или бездействия на пострадалия, съпоставени и с тежестта на нарушението на делинквента. В решение № 160/15.10.2024 г. по т.д.№ 1946/2023 г. на І т.о. и решение № 23/22.01.2025 г. по т.д.№ 1860/2023 г. на І т.о., както и цитираните в тях други решения на ВКС, изрично е прието, че приносът на пострадалия следва да бъде доказан при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела като основание за намаляване на отговорността си за обезщетяване на причинени от деликта вреди. По същество на касационната жалба: Основателен е касационният довод за необоснованост на въззивното решение при преценка на относимите за определяне на приноса на пострадалата факти и обстоятелства по спора. По делото е бил безспорно доказан механизмът на настъпване на пътно – транспортното произшествие, както и че ударът между автомобила, управляван от делинквента, и другия участник в движението се е осъществил в страничната задна дясна част на превозното средство, където е пътувала пострадалата Лунджова. Въззивният съд е приел, че пострадалата не е ползвала предпазен колан, като се е основал на „всички събрани по делото доказателства и признания на страните на факти“, към които е препратил и за да формира извод, че липсата на колан е способствала за фаталните увреди. Изложените от решаващия състав съображения са неправилни поради частично игнориране и превратно възприемане на заключението на медицинската експертиза, както и с оглед позоваване на признания на факти, каквито липсват по делото, и изграждане на теза чрез привеждане в нейна подкрепа на неотносими към спорния въпрос факти. Решаващ извод на въззивния съд, за да приеме, че липсата на колан е довела до утежняване на травмите и на тяхната многобройност, е обяснението на вещото лице в открито заседание, а не констатацията му в писмения текст на експертизата, че доколкото се касае до страничен удар предпазният колан е неефективен. Според въззивния съд експертното заключение е изготвено с оглед пътуването на пострадалата на предна дясна седалка. В заключението не е отдадено значение на местоположението на пострадалата – дали е била на предна или на задна седалка, тъй като няма такава констатация. В съдебно заседание вещото лице е споменало мястото на пострадалата (предна седалка), като се е позовало на исковата молба, но категорично установеният по делото факт е, че ударът на автомобила бил страничен в дясната му част. Апелативният съд е намерил за необходимо да компрометира експертното заключение с оглед на спомената в скоби тотална щета на автомобила и да го свържи с връщането на автомобила на виновния водач, което обстоятелство не е било предмет на изследване от медицинския експерт. Позоваването на посоченото обстоятелство, както и на това, че водачът не бил тежко наранен, представлявали според съда индиция за липса на деформации в купето на автомобила, но тези изводи не отчитат доказания механизъм на настъпване на пътно-транспортното произшествие. Въззивната инстанция е игнорирала становището на вещото лице, изразено в писмения текст на експертизата, че всички увреждания на пострадалата са с опасност за живота (травми на главата и черепа, гръдна и коремна травма и счюпване на таза), както и че при страничен удар на автомобила уврежданията могат да се получат и с поставен колан и без колан. Заключението е потвърдено и при разпита на експерта в съдебно заседание, а именно, че при тези увреждания леталният изход е почти неизбежен. Всички останали изявления на вещото лице, че при ползван колан травмите са могли да бъдат по-леки са изцяло хипотетични. Предвид допуснатата необоснованост при изграждане на изводите си относно установените по спора факти въззивната инстанция е отдала решаващо значение на липсата на колан, като на факт, „способствал за фаталните увреди“. Според апелативния съд, от една страна, този факт е е приет за установен, но от друга страна, като мотив е приведена и липсата на събрани доказателства, „които да установят, че ако тя /пострадалата/ е била в правомерно положение с поставен колан, отново е щяла да получи същите травми“. Настоящият състав на ВКС приема, че обжалваното решение е постановено в отклонение от даденото разрешение на касационната инстанция по въпроса, обосновал допускането на касационно обжалване. Изложените съображения, че липсата на поставен обезопасителен колан от пострадалата пътничка в превозното средство е допринесъл за настъпването на тежките увреждания с летален изход, са основани изцяло на предположения, а не на доказани при условията на пълно и главно доказване факти, от които да се направи извод, че пострадалата е допринесла за настъпване на вредите. По същество въззивният съд е счел, че принос при неизползване на предпазен колан е налице винаги, освен ако не се докаже, че и с при поставен колан биха настъпили същите увреждания, който извод е неправилен и не съответства на тълкуването в практиката на ВКС относно доказването на релевантните за отговорността на застрахователя факти и обстоятелства при въведено от същия възражение за намаляване на обезщетението за вреди от деликт на основание чл.51, ал.2 ЗЗД. Неоснователен е касационният довод за неправилно определен от въззивния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди. В мотивите на обжалваното решение правилно са преценени обстоятелствата, свързани с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, включително въведените от касаторката – установеното отражение на смъртта на дъщеря й върху психиката /умерено изразена депресия, придружена с неврологично напрежение и тревожност/, както и дълбоката емоционална привързаност между пострадалата и майка й. Решаващият състав се е позовал и на икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, но както не отрича и касаторката критерият за справедливост няма само парично изражение. Неясно е изразено оплакването, че въззивният съд е придал тежест на други случки и събития, настъпили след смъртта на дъщеря й, а не в обратен ред – че кончината е допринесла за емоционалната нестабилност. Решаващият състав е съобразил и настъпилите други събития в живота на касаторката, като същите не са обосновали присъждането на по-нисък размер на обезщетението. На основание чл.293, ал.1 ГПК въззивното решение следва да се отмени относно приетия принос от 20 % на пострадалата за настъпване на вредите и след като не се налага извършването на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, ВКС се произнася по същество, като присъжда допълнително сумата от 30000 лв., ведно със законната лихва от 12.05.2022 г. По разноските: На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът по касационната жалба следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2400 лв., а на адвокатско дружество „Г. и Марков“ съгласно чл.78, ал.1 ГПК във вр. с чл.38, ал.1, т.2 ЗА адвокатско възнаграждение, определено от съда на сумата от 3172, 50 лв. с ДДС, а на касаторката заплатената държавна такса от 30 лв. Касаторката следва да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски за касационното производство на ответника в размер на 5287, 50 лв. по договор от 22.10.2024 г., съразмерно на отхвърлената част на иска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд