Решение № 644 от 20.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 562/2008 г.

Решение № 644 от 20.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 562/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. И. П., град Р., срещу въззивно решение № 578 от 12.11.2007 г. по гр. дело № 693/2007 г. на Русенския окръжен съд. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) Според касатора въззивният съд неправилно е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС е неоснователен. Нотариалният акт за покупко-продажба на процесния имот, с който се легитимира като собственик не е обявен за недействителен. Влязлото в сила съдебно решение, с което е признато за установено по отношение на неговия праводател Г. Ч., че Ц. Н., праводател на ответника, е собственик на имота, няма действие по отношение на него. Неправилно е прието, че исковата молба по това дело е била вписана преди да закупи процесния имот от Г. Ч. Ответникът по касационната жалба "Г" АД, град Р., не е заявил становище. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на касатора и данните по делото, намира следното: Русенският окръжен съд е оставил в сила решение № 133 от 23.05.2007 г. по гр. д. № 5553/2005 г. на Русенския районен съд, с което е отхвърлен искът на Н. И. П. срещу "Г"АД с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението на 156.46/318 идеални части от дворно място, цялото от 318 кв., съставляващо имот пл. № 4097 в кв.305 в град Р., при граници на цялото дворно място: изток - УПИ * и УПИ *, запад - УПИ *, УПИ * и УПИ *, север - УПИ * и юг - ул. "...". Въззивният съд е приел, че ищецът е закупил процесния имот през 2002 г. от Г. Ч. С влязло в сила на 30.12.2003 г. съдебно решение е признато за установено по отношение на Г. Ч., че Ц. Н. е собственик на процесния имот. Впоследствие с нотариален акт от 19.08.2005 г. тя е продала на "Г"АД същия имот. По тази причина ищецът не се легитимира като собственик на процесния имот. Установителният иск за собственост на Ц. Н. срещу Г. Ч. е предявен през 1999 г., т.е. преди влизане в сила на ЗИД ЗС (ДВ, бр. 34 от 2000 г.), с който съобразно новата редакция на разпоредбата на чл. 112 ЗС подлежат на вписване и всички актове, с които се признават вещни права върху недвижими имоти. Едва от този момент съобразно разпоредбите на чл. 11, б. "в" във вр. с чл. 4, б. "з" ПВ на вписване подлежат и исковите молби за собственост. Ето защо неправилно въззивният съд е приел, че исковата молба на Ц. Н. е била вписана. В разглеждания случай обаче е без значение дали исковата молба по това дело е била вписана. Това е така, защото уважаването на иска на Ц. Н. има за последица непротивопоставимост по отношение на нея на правата, които касаторът е придобил от ответника Г. Това следва от общото правило, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото сам притежава /nemo plus juris ad alium transfere potest, quam iрse habet/. От това следва, че няма основания за касирането на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г. о.