Решение № 14343 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6873/2018 г.

Решение № 14343 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6873/2018 г., I о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С решение № 710 от 30.03.2018 г., постановено по административно дело № 2071/2016 г. Административен съд – Варна е прогласил за нищожен ревизионен акт (PA) № 081301679-091-001/22.02.2016 г. издаден от орган по проходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с решение № 117/16.05.2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ДОДОП) – Варна. Присъдени са разноски. Срещу така постановеното решение директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна е подал жалба. В същата се сочи, че са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изразява несъгласие с извода на съда, че обявяването по съдебен ред на нищожност на издадения при повторна ревизия РА, окончателно е сложил край на развилото се ревизионно производство, който извод е послужил за обявяване на процесния РА за нищожен. Излага доводи, че ревизионният доклад, издаден по повод предходен РА, е напълно редовен, като такива били и всички действия на органите по приходите по събиране на доказателства. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – "Шамфор" ЕООД, чрез процесуалния си представител в представена писмена защита и становище, изложено в открито съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е частично основателна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебно обжалване пред Административен съд - Варна е бил горепосоченият РА, който е издаден при наличието на окончателно приключило ревизионно производство, започнало още през 2012 г., въз основа на ЗВР, която не е приложена по делото, а това обстоятелство се установява от приложеното решение № 875/17.01.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" – Варна, с което първият по реда РА № 081202352/12.10.2012 г. е отменен изцяло по реда на чл. 155 ДОПК и преписката е върната за повторна ревизия. Тази ревизия е приключила с издаването на нов РА (втори по ред), който в производство по чл. 156 и сл. от ДОПК е обявен за нищожен от АС - Варна, чието решение е оставено в сила с решение по адм. д. № 3331 по описа на ВАС за 2015 г. Настоящият РА № 081301679-091-001/22.02.2016 г. е издаден след окончателното решаване на спора пред ВАС, като не е издадена нито нова ЗВР, нито нов ревизионен доклад. От издателя на ЗВР № 1300366/29.01.2013 г. е издадена Заповед за определяне на компетентен орган № К 1301679/18.02.2016 г., а определеният с нея орган е издал атакувания РА. Съдът, за да прогласи процесния РА за нищожен, е съобразил така установената фактическа обстановка и е посочил, че с прогласяването на нищожността на издадения при повторната ревизия РА, окончателно е сложен край на започналото през 2012 г. ревизионно производство. С издадения втори по ред ревизионен акт се слага край на започналото и възобновено производство, дори когато същият е отменен или страда от по-тежък порок и е прогласен за нищожен. Решението е правилно. Съдът правилно е посочил, че оспореният пред него трети по ред ревизионен акт се явява нищожен, като издаден при начална липса на основание за това. Развитите в съдебното решение правни изводи са мотивирани и обосновани, и се споделят от настоящата съдебна инстанция. Правилно съдът е приел, че образуваното през 2012 г. ревизионно производство е приключило с издаването на втория ревизионен акт, който от своя страна е бил прогласен за нищожен от съда. Този извод се извлича от изричната разпоредба на чл. 155, ал. 5 ДОПК, съгласно която връщане на преписката или възобновяване висящността на ревизионното производство е допустимо само еднократно. Разпоредбата не прави разграничение между причините, поради които ревизионният акт се отменя – дали поради материална незаконосъобразност или нарушение на административно-производствените правила, водещи до неговата нищожност. Последица от неспазването на тази разпоредба е липсата на правомощие за връщане на преписката за извършване на нова, трета по ред ревизия, поради което всички последващи актове – заповеди за възлагане на ревизия (каквато в настоящия не е издавана), за определяне на компетентен орган (ЗОКО № К 1301679/18.02.2016 г.) и прочие не пораждат действие, респективно са нищожни, което води след себе си и нищожност на издадения ревизионен акт. По изложените мотиви и достигайки до същите правни изводи съдът е постановил законосъобразно решение, при правилно тълкуване и приложение на закона, предвид което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно се явява искането на ответника по касацията "Шамфор" ЕООД за присъждане на сторените разноски, които следва да бъдат присъдени в размер на 1 460, 40 лева за платено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,