Решение № 16947 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7162/2012 г.

Решение № 16947 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7162/2012 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Хасан Хасанов Ахмедов срещу решение № 42 от 4.05.2012 г. по адм. д. № 123/2011 г. по описа на Административен съд - Шумен с доводи, че решението е неправилно. Претендира разноските по делото. Ответникът по касационната жалба - Областния управител на област Шумен не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна, защото лицето не попада в никоя от категориите репресирани лица, подробно изброени в чл. 2, ал. 1, т. 1 - 12 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ). Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 5, ал. 2 ЗПГРРЛ е отхвърлена жалбата на Хасан Хасанов Ахмедов срещу заповед № АП-07-6 от 31.03.2011 г. на Областния управител на област Шумен. Първоинстанционният съд въз основа на представените в хода на административното производство и пред съда доказателства е приел, че със заявление вх. № 94Х-00-15 от 21.04.2010 г., Хасан Хасанов Ахмедов за пореден път е поискал изплащане на обезщетение по ЗПГРРЛ въз основа на писмени доказателства, идентични с представените в първоначалното административно производство и такива, които не удостоверяват релевантни факти за претърпяна от оспорващия друг вид репресия по смисъла на чл. 6 ЗПГРРЛ. В предвид на установеното и в съответствие с чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК обосновано е приел, че се касае за искане за издаване на индивидуален административен акт, какъвто вече има издаден и е влязъл в сила. Акта е за един и същи предмет и страни - Заповед № АП-07-13 от 2.08.2007 г. При липса на визираната в чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК предпоставка за допустимост на производството административния орган правилно е отказал да разгледа по същество искането, направено от оспорващия със заявление вх. № 94Х-00-15 от 21.04.2010 г. Съдът е приел, че атакуваната Заповед № АП 07-6 от 31.03.2011 г. е правилна и законосъобразна. Издадена е от компетентен орган в съответствие с изискванията за форма на чл. 59 АПК и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Приел е, че жалбата срещу заповедтта следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана. Решението е правилно. При изяснена фактическа обстановка, първоинстанционният съд обосновано и законосъобразно е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. В конкретния случай в хода на съдебното производство е установено, че касатора не попада в никоя от категориите репресирани лица по чл. 2, ал. 1, т. 1 - т. 12 ЗПГРРЛ. Установено е, че спрямо касатора няма търпяна репресия по чл. 1, т. 13 ЗПГРРЛ от което следва, че няма право на обезщетение по ЗПГРРЛ. Със заявлението вх. № 94Х-00-15 от 21.04.2010 г., предмет на производсвото, Хасан Хасанов Ахмедов за пореден път е поискал изплащане на обезщетение по реда на ЗПГРРЛ. При липса на визираната в чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК предпоставка за допустимост на производството пред административния орган, същият правилно е отказал да разгледа по същество искането за признаване на право на обезщетение по ЗПГРРЛ. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че атакуваната Заповед № АП-07-6 от 31.03.2011 г. е правилна и законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена. Касатора е представил доказателства, но те са идентични с представените в административното и съдебно производство. От тях не се удостоверяват факти за претърпяна от касатора друга репресия по смисъла на ЗПГРРЛ. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед отхвърлянето на касационната жалба, разноски по делото на касатора не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият тричленен състав на Върховният административен съд - трето отделение,