Решение № 9434 от 25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14537/2012 г.

Решение № 9434 от 25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14537/2012 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК ).

Образувано е по две касационни жалби- на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите и на "Грийн трейд 2009" ООД, гр. Варна, против решение № 2490 от 17.10.2012 г. на Административен съд- Варна, постановено по адм. д. № 580 по описа за 2012 г. на този съд.

Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите обжалва решението в частта му, с която е постановена отмяна на РА № 031103150/24.10.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП- Варна, ИРМ Добрич, потвърден с Решение № 909/23.01.2012 г. от Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на "Грийн Трейд 2009" ООД е отказано право на данъчен кредит за д. п. м. 09.10 г. по фактура № 1114/20.09.10 г. и КИ № 1115/23.09.10 г. в размер на 24 094.72 лв., издадени от ППОК "Единство" и по фактура № 201/24.09.10 г. в размер на 19 800 лв., издадена от "Екани" АД; за д. п. м. 10.10 г. в размер на 1206 лв. по фактура № 203/30.09.10 г., издадена от "Екани" АД и в частта, с която не е признато за д. п. м. 10.10 г. намалението на ДДС в размер на 178 317.22 лв. във връзка с издадените кредитни известия с получател "Агроком" ЕООД, включени в дневника за продажби за д. п. м. 10.10 г. и намалението на ДДС в размер на 58.96 лв. във връзка с издаденото на "Екани" АД КИ № 206/04.10.10 г. и за д. п. м. 02.11 г. намалението на ДДС в размер на 17 477.54 лв. във връзка с издадените кредитни известия на "Прайз" ЕООД и в размер на 56400 във връзка с издадените кредитни известия на "Грейн Стор Суворово" ЕООД, ведно със съответните лихви.

"Грийн Трейд 2009" ООД, гр. Варна, обжалва съдебното решение в отхвърлителната му част, досежно спорните доставки от "Николов север" ЕООД, ЕТ "Ира - Йордан Панчев" и "Аргос" ЕООД.

Касаторите твърдят касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост.

По съображения, изложени в касационните жалби, се претендира отмяна на съдебното решение в неблагоприятните за касаторите части. "Грийн трейд 2009" ООД, чрез пълномощника си адв. Дундова, излага допълнително мотивирани съображения в писмени бележки. Претендира се и присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата на ревизираното лице и за основателност на жалбата на приходната администрация.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното:

Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими. Разгледана по същество касационната жалба на Дирекция "ОДОП"- Варна е неоснователна, а тази на "Грийн трейд 2009" ООД е основателна.

По касационната жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- Варна при Централно управление на НАП:

С решението на Административен съд- Варна, в частта му, предмет на обжалване от този касатор, е отменен РА № 031103150/24.10.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП- Варна, ИРМ Добрич, потвърден с Решение № 909/23.01.2012 г. от Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на "Грийн Трейд 2009" ООД е отказано право на данъчен кредит за д. п. м. 09.10 г. по фактура № 1114/20.09.10 г. и КИ № 1115/23.09.10 г. в размер на 24 094.72 лв., издадени от ППОК "Единство" и по фактура № 201/24.09.10 г. в размер на 19 800 лв., издадена от "Екани" АД; за д. п. м. 10.10 г. в размер на 1206 лв. по фактура № 203/30.09.10 г., издадена от "Екани" АД и в частта, с която не е признато за д. п. м. 10.10 г. намалението на ДДС в размер на 178 317.22 лв. във връзка с издадените кредитни известия с получател "Агроком" ЕООД, включени в дневника за продажби за д. п. м. 10.10 г. и намалението на ДДС в размер на 58.96 лв. във връзка с издаденото на "Екани" АД КИ № 206/04.10.10 г. и за д. п. м. 02.11 г. намалението на ДДС в размер на 17 477.54 лв. във връзка с издадените кредитни известия на "Прайз" ЕООД и в размер на 56400 лв. във връзка с издадените кредитни известия на "Грейн Стор Суворово" ЕООД, ведно със съответните лихви.

За да отмени РА, първостепенният съд е приел по отношение отказаното право на данъчен кредит по фактури, издадени от ППОК "Единство", че кооперацията е земеделски производител със собствена материално- техническа база и назначен персонал. Счел е, че транспортът на процесните стоки е осъществен от "Станито" ЕООД и от ЕТ "Нави Транс- Атанас Иванов", които от своя страна са представили доказателства за осъществен транспорт, включително фактури, издадени на дружеството- жалбоподател. По- нататък в мотивите си административният съд е приел, че жалбоподателят е заприходил получената стока и е отчел приходи от продажбата й на "Индустриалинвест" АД. По отношение на доставчика "Екани" АД първостепенният съд е намерил, че това дружество също е регистриран земеделски производител, фактурите са осчетоводени, плащането е извършено по банков път, а стоката е предадена с приемо-предавателен протокол от 05.10.2010 г. Въз основа на приобщените по делото и обсъдени в решението доказателства е приел, че транспортът е осъществен от "Румекс Строй" ЕООД, притежаващ необходимата кадрова и техническа обезпеченост, съответно издал и фактури за транспорта. В обобщение на така приетото досежно спорните доставки от ППОК "Единство" и "Екани" АД съдът е достигнал до извода за незаконосъобразност на РА в тези негови части, като е посочил, че от представените приемо-предавателни протоколи, товарителници, ППР и др., както и от доказателствата за налични при доставчиците обраб, складове за зърно и т. н., може да бъде направена преценка за достатъчна обезпеченост за извършване на доставките, както и за действително прехвърляне на собствеността върху стоките, предмет на процесните фактури.

Относно непризнатото с РА намаление на ДДС по издадените КИ с получател "Агроком" ЕООД, "Прайз" ЕООД и "Грейн Стор Суворово" ЕООД, административният съд е посочил, че по безспорен начин е установено, че фактурите, по които са издадени кредитни известия, са във връзка със сключени договори между жалбоподателя и неговите контрагенти, като предмет на фактурите са авансови плащания. За да отмени РА в описаните по- горе части, съдът е приел, че доставки на стоки не са извършени, поради което и са издадени процесните КИ; тези известия са отразени в счетоводствата на "Агроком" АД, "Грейн Стор Суворово" ЕООД и "Прайз" ЕООД, съответно жалбоподателят е отразил издадените КИ в счетоводството и дневниците си, възстановил е част от същите, като е отразил като задължение остатъка за връщане. В мотивите си съдът е посочил, че авансовото плащане има значение за данъчното събитие само доколкото е последвано от прехвърляне на собствеността върху стоките. така, с отпадане на правната възможност за това, поради разваляне на договора, се заличава характера на извършеното плащане като авансово. Според приетото от съда, след като прехвърляне на собственост върху стока не е последвало, то правилно и законосъобразно са издадени процесните КИ.

Решението е правилно в така постановените негови части.

1. Правилно решаващият съд е приел, че за извършените доставки от ППОК "Единство" и "Екани" АД в хода на административното и съдебното производство са представени многобройни и достатъчно убедителни доказателства относно наличието на предпоставките за признаване право на приспадане на данъчен кредит, и конкретно- за реалността на доставките. Основателно касаторът поддържа, че, от една страна, тези доказателства не са били оспорени от органите по приходите, а, от друга- въз основа на тях е работила по делото съдебно- счетоводна експертиза, вещото лица по която е установило наличието на заприходена земеделска земя, както и заприходена земеделска продукция в счетоводствата на доставчиците. Обоснована е преценката на административния съд, че с ангажираните от ревизираното лице доказателства по делото са опровергани констатациите на органите по приходите, че доставчиците не притежават наета или собствена земя, засети площи, както и че не са разполагали фактически с фактурираните количества слънчоглед. В този контекст съдът е извършил вярна преценка на доказателствената стойност на приложените приемо-предавателни протоколи с описани в тях дата на предаване на стоките, количество, име на шофьор, регистрационни номера.

Неоснователно е основното оплакване на касатора за игнориране от страна на съда на наличието на несъответствия в представените пътно- прехвърлителни разписки (ППР) за доставен слънчоглед от ППОК "Единство", състоящо се в невъзможността да бъде установено на кого е предадена процесната стока. Следва да бъде споделено твърдението на ответника по касация, че при решаването на спора, освен посочените ППР, съдът е съобразил и представените товарителници, кантарни бележки, пътни листи, фактури от фирмите- превозвачи, издадени на "Грийн трейд 2009" ООД, а не на някое от посочените от касатора дружества. Това, че в ППР е посочено, че слънчогледът е прехвърлен от ППОК "Единство" чрез ревизираното дружество на "Индустриал инвест" АД, не представлява аргумент за нереалност на доставките, тъй като в хода на съдебното производство безспорно е установено, че стоките действително са били продадени впоследствие от "Грийн трейд 2009" ООД на "Индустриал инвест" АД, което действително съставлява още една индиция за реалност на процесните доставки.

Следва да бъдат споделени още и доводите на ответника по касация за неоснователност на твърдението на приходната администрация в касационната жалба за неустановеност на качеството на ревизираното дружество- дали същото има качеството "получател" по сделките или "посредник" при продажбата им. Това е така, тъй като дружеството извършва търговия на селскостопанска продукция, поради което е в съответствие с доказателствата по делото и с нормалната търговска практика то да бъде получател по едни доставки и впоследствие да е доставчик по сделки със своите съконтрахенти, но това обстоятелство не може да промени установеното по делото прехвърляне на стоките от ППОК "Единство" и "Екани" АД на "Грийн трейд 2009" ООД.

За прецизност на изложението следва да бъде посочено, че предвид всичко изложено по- горе, ирелевантен за спора се явява представения пред първата инстанция РА № 2021201260/31.05.2012 г., съставен на "Индустриал инвест" АД.

1. Решението е правилно и в частта, с която е отменен РА досежно непризнатото с него намаление на ДДС по издадени кредитни известия с получател "Агроком" ЕООД, "Прайз" ЕООД и "Грейн Стор Суворово " ЕООД.

По делото е установено по несъмнен начин, че съгласно представените анекси към договорите с трите дружества е договорено доставките да бъдат извършени до посочените в тях дати, а кредитните известия са издадени в предвидения в чл. 115, ал. 2 ЗДДС 5- дневен срок от изтичане на уговорения между страните срок за доставка. За да достигне до извода, че доставките по договорите не са осъществени, административният съд обосновано се е позовал на доказателствата, събрани по делото, в това число на обясненията на съконтрахентите и на счетоводните им документи.

Неоснователно е основното оплакване на касатора по тази част от спора, че по делото не са налице доказателства за надлежно разваляне на договорите. Напротив, както твърди ревизираното лице, в конкретния случай липсват каквито и да било доказателства, сочещи към реализирането на доставките. Дори органът по приходите, при извършените насрещни проверки не е установил наличие на доказателства за изпълнението на договорите, а изпълнението на договорите представлява положителен факт, които следва да може да бъде установен въз основа на обективни факти, а такива по делото не са налице.

Съгласно разпоредбите на чл. 115, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗДС при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата, като при увеличение на данъчната основа се издава дебитно известие, а при намаление на данъчната основа или при разваляне на доставки - кредитно известие. От съдържанието на цитираните разпоредби е видно, че от данъчноправна гледна точка, развалянето на договора, с оглед възстановяването на правомерното развитие на данъчното правоотношение, има за последица издаването на данъчно кредитно известие. Разваляне на договор може да се постигне или по реда на чл. 87 от ЗЗД - поради виновно неизпълнение на задължение по договора или по взаимно съгласие на страните по чл. 20а ал. 2 от ЗЗД, какъвто е и настоящия случай. В него точното фиксиране на дата за изпълнение (касае се за т. нар. фикс сделки), неизпълнението в срока и връщането на заплатените авансово суми са безспорни индикатори за разваляне на сделките. Несъстоятелен едоводът на касатора, че договорите са запазили действието си, тъй като в тях липсват конкретно материализирани клаузи за развалянето им. Следва да бъде споделена тезата на ответника по касация, че развалянето на договора не може да бъде обвързано от наличието на такава уговорка в договора, а следва от общите правила на ЗЗД, свързани с последиците от неизпълнение на задълженията по двустранен договор.

Предвид гореизложеното, настоящият състав на касационната инстанция намира, че законът не само не допуска упражняване на право на приспадане на данъчен кредит при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, но задължава данъчният субект в тази хипотеза не по-късно от 5 дни от възникване на това обстоятелство да издаде кредитно известие, с което да се възстанови първоначалното положение. В процесния случай, предвид развалянето на сделките, горепосочените доставчици законосъобразно е издал КИ в предвидения в чл. 115, ал. 2 ЗДДС срок. В трайната практика на ВАС се приема, че че за издаване на КИ следва да са налице законосъобразно развили се отношения, при които счетоводното отразяване на стопанските операции отговаря на реално извършени такива, при възникване впоследствие на обстоятелства, водещи до разваляне на доставката, какъвто е и разглежданият случай. В горепосочения смисъл е и Решение № 8732/17.06.2013 г. по адм. д. № 607/2013 г. на ВАС, Осмо отд.).

Относно възражението на касатора за липса на данни за включване на кредитните известия в отчетите на "Прайз" ЕООД, правилно и в съответствие с установената съдебна практика административният съд е счел, че възможността на доставчика да коригира начисления ДДС по доставката не зависи от поведението на другата страна по сделката относно осчетоводяването на КИ и извършването на корекция на евентуално ползвания от получателя по фактурата данъчен кредит. В тази насока е и цитираното в писмените бележки на ответника по тази касационна жалба Решение № 7061/19.05.2011 г. по адм. д. № 13763/10 г. на ВАС, Първо А отд.).

Като е достигнал до същите правни изводи административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение в посочените по- горе части, което следва да бъде оставено в сила.

По касационната жалба на "Грийн Трейд 2009" ООД, гр. Варна:

Касаторът обжалва решението в отхвърлителната му част досежно спорните доставки от "Николов север" ЕООД, ЕТ "Ира - Йордан Панчев" и "Аргос" ЕООД. Решението в останалата му отхвърлителна част- в частта, с която е потвърден РА досежно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Василев Агробилд-7" ЕООД и ЕТ "Стоян Маринов- Чана" като необжалвано е влязло в сила.

Оплакването за нищожност на РА е голословно. Напълно неоснователно е също така и възражението за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Както бе посочено по- горе, преценката на съда, че се касае за валиден данъчен акт, издаден в съответствие с процесуалните правила за това, е правилна и законосъобразна.

С Решението, предмет на обжалване от "Грийн Трейд 2009" ООД, е отхвърлена жалбата на дружеството срещу процесния РА в частта досежно отказа да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, както следва: издадени от "Николов север 2009" ЕООД в общ размер от 62 624 лв., от ЕТ "Ира- Йордан Панчев" в общ размер от 16 000 лв. и от "Аргос" ЕООД в общ размер от 21 600 лв. Предмет на фактурираните доставки отново са слънчоглед и ечемик.

За да обоснове формирания краен правен извод за неоснователност на жалбата на дружеството в горепосочената част, първоинстанционният съд е анализирал приложимите в случая правни норми на чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 25, ал. 2, чл. 6 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и е приел, че законосъобразно органите по приходите не са признали право на данъчен кредит на дружеството. За да достигне до този резултат съдът е посочил, че не са ангажирани безспорни доказателства от страна на жалбоподателя, включително и в съдебното производство, с които да се установи, че реално е прехвърлена собствеността върху процесните стоки от доставчиците към ревизираното дружество: доказателства за предаването на стоките, респективно тяхната индивидуализация, доколкото в случая предмет на доставката са вещи, определени по рода си, съгласно чл. 24, ал. 2 ЗЗД; доказателства къде е съхранявана стоката, мерена, натоварена и предадена; как е транспортирана същата и от кого.; не са представени транспортни документи, приемо- предавателни протоколи, както и договори за доставка на фактурираните количества; не са представени декларации за произход и добра земеделска практика, каквито се изискват съгласно ЗТХЗ при търговия със зърно.

Решението е неправилно. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, съдът е достигнал до необосновани правни изводи, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон.

Основателно е оплакването на касатора, че макар подробно и изчерпателно съдът да е описал приложените по делото доказателства, административният съд не ги е обсъдил и анализирал, като вместо това е изложил общи и необосновани мотиви за липса на реалност по отношение на процесните доставки. Основателно също се твърди от дружеството- касатор, че при преценката на фактите по делото съдът е пренебрегнал част от събраните доказателства, а по отношение на друга част от релевантните доказателства не е отчетена тяхната действителна доказателствена стойност. Конкретните съображения на настоящия състав на ВАС за това са следните:

По отношение на доставките от "Николов север" ЕООД, ЕТ "Ира - Йордан Панчев" и "Аргос" ЕООД са представени многобройни доказателства, установяващи обстоятелството, че процесните количества слънчоглед и ечемик са били произведени, съответно закупени от ревизираното лице. В мотивите на самото решение са описани документите, представени от тримата доставчици за притежаваните обработваеми площи (карти за земеделски производител, декларации за произход и добра земеделска практика по образец съгласно приложение № 2 от Наредба № 40 от 15.09.2003 г. за реда на регистриране на търговците на зърно, водене и съхранение на регистъра и за осъществяване на контрол върху тяхната дейност, както и за наличие на складова база и на наети работници. Въпреки това, при мотивиране на изводите си по същество, съдът е посочил, че такива договори и декларации за произход и добра земеделска практика не са представени, но по делото са приложени декларация за произход и добра земеделска практика за 299т., у-ние от НСЗФ за вписване в регистъра на търговците на зърно, валидно до 30.09.2013 г., анкетна карта и регистрационна карта на земеделски производител, договор за покупко- продажба от 01.10.10 г. и приемо-предевателен протокол от 15.10.10 г., фактура за транспортни услуги, издадена от "Турбо транс 71" ЕООД с приложени кантарни бележки, експедиционни бележки и мн. други. Наред с това, в опровержение на водещата теза на органите по приходите за предприетия отказ да бъде признат данъчен кредит по отношение на доставките от "Николов север" ЕООД, свеждаща се до невъзможността да бъде проследен стоковия поток, по делото са представени убедителни писмени доказателства, че доставчикът е закупил количествата слънчоглед от предходния доставчик "Монтерей" ЕООД и от визираните в самото решение земеделски производители, които са представили както доказателства за произход на стоката, така и за извършено плащане по доставката. За ЕТ "Ира- Йордан Панчев" още в ревизионното производство са представени доказателства за това, че е регистриран земеделски производител, разполага с кадрова обезпеченост, както и че притежава склад за зърно, зърноплощадка и др. Подобни са и доказателствата относно "Аргос" ЕООД, за когото също са представени аналогични доказателства- че е регистриран земеделски производител, разполага с обработваеми площи и има наети лица по трудови договори.

Основателно е и оплакването на касатора, че в противоречие с доказателствата по делото е и изводът на съда, че доставчиците не са разполагали с фактурираните количества. Вещото лице по изслушаната съдебно- счетоводна експертиза е констатирало, че в счетоводствата на доставчиците са били заприходени количествата ечемик и слънчоглед, както и че същите са били реализирани на "Грийн трейд 2009" ООД, като в мотивите на съда липсва релевиране на това относимо за спора доказателство.

Административният съд е изложил обстойни мотиви за липсата на доказателства за транспортирането на стоките. Следва да бъде посочено, че по принцип съдът е възприел погрешен подход при формиране на изводите си, при който е абсолютизирал нуждата от ангажиране на такива доказателства, при несъмненото наличие на такива за реалното предаване на стоките и прехвърлянето на собственост. Извън това, настоящият състав намира, че във връзка с транспортирането на процесните стоки по делото са представени договори с транспортни фирми, заедно с фактури за осъществените транспортни услуги, пътно- прехвърлителни разписки, пътни листа, експедиционни бележки с посочени номера на товарните автомобили. Обосновано касаторът твърди, че документите са номерирани, датирани и подписани, съдържат дата и място на товарене, както и име на шофьора. Следва да бъде споделено и твърдението на дружеството- касатор, че приетите като доказателство транспортни документи, подробно индивидуализирани в мотивите на решението, не са оспорени от приходната администрация и съставляват годни доказателства за извършения превоз, транспортираната стока и страните по превозния договор- получател и изпращач. Вярно е, че всички тези доказателства са били представени още в хода на ревизията при извършените насрещни проверки на издателите на фактурите, както и на фирмите, извършили транспорта.

Основателно касаторът счита още, че отказът на органа по приходите да признае на ревизираното лице- касатор в настоящото производство, право да приспадне данъчен кредит, поради това, че издателят на фактурата или някой от неговите доставчици са извършили нарушение противоречи на изискванията на чл. 167, 168, б а), чл. 220, т. 1 и чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и тълкуването й от Съда на ЕС, съдържащо се в Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С- 80/11 и С-142/11.

В допълнение и подкрепа на на вече изложеното, настоящият състав намира, че следва да релевира приетото в решение на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело C-285/11, в т. 31 от което е посочено, че за да се установи, че на основание на процесните доставки на стоки е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани от получателя за извършването на облагаеми сделки. В т. 32 е записано: "Запитващата юрисдикция е задължена в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото"; "Ако в резултат от тази преценка се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани за целите на неговите облагаеми сделки, по принцип правото на приспадане не би могло да бъде отказано (т. 33). От изложеното следва, че за да се признае правото на приспадане на ДДС, е необходимо стоките или услугите да са реално получени и да са използвани за целите на облагаеми сделки. От друга страна в т. 37 съдът допълва, че националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба Това е така, когато самото данъчнозадължено лице извършва данъчна измама. В такъв случай не са изпълнени обективните критерии, на които се основават понятията за доставка на стоки или услуги, извършена от данъчнозадължено лице в това качество, и за икономическа дейност (т. 38). Това означава, че ако след преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, може да се направи извод за действително предадени и получени от доставчика и получателя стоки, то правото на приспадане следва да се признае. Логично е да се приеме, че ако данъчно задълженото лице получава фактура от неговия доставчик, без посочените стоки да са му доставени, то самото извършва данъчна измама, ползвайки данъчен кредит по тази фактура и намалявайки по този начин дължимия за внасяне ДДС за съответния данъчен период. Според изложеното в това решение на СЕС и в решение от 21 юни 2012 по съединени дела С-80/11 и С-142/11, ако е установено предаването и приемането на стоките между доставчика и получателя и последващата им реализация чрез облагаеми доставки или за целите на икономическата дейност, неизпълнението на задълженията на прекия доставчик или предходните във връзка със заприходяване на стоките в тяхното счетоводство или други неизпълнения на задължения във връзка с воденото от тях счетоводство и доказване произход на стоката или направени съпътстващи разходи, могат да обоснован отказ на право на данъчен кредит само, ако въз основа на обективни данни е установено, че получателят на стоките е знаел или е трябвало да знае, че конкретната сделка е част от данъчна измама, извършена от доставчика или стопански субект по веригата.

В настоящия случай това не е установено, а органът по приходите не следва да създава задължение за получателя на фактурата да извършва проверки на съдоговорителя си, каквито по принцип той не е длъжен да прави.

Като е достигнал до противоположни изводи и е отхвърлил жалбата срещу РА в горепосочените му части, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и тъй като спорът е изяснен от фактическа страна да бъде постановено друго, с което да бъде отменен РА, с който на "Грийн Трейд 2009" ООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Николов север 2009" ЕООД в общ размер от 62 624 лв., от ЕТ "Ира- Йордан Панчев" в общ размер от 16 000 лв. и от "Аргос" ЕООД в общ размер от 21 600 лв.

При този изход на делото следва да бъдат присъдени претендираните разноски в полза на ревизираното дружество за касационната инстанция. На дружеството се дължи и присъждане на разноски за първоинстанционното производство, съобразно уважената част от жалбата с настоящия съдебен акт. С оглед обстоятелството, че с първоинстанционното решение разноските са изчислени, като са присъдени по компенсация, с настоящото решение следва да бъде отменен първоинстанционния съдебен акт и в частта на присъдените разноски. След извършване на нова компенсация предвид окончателния изход на спора по настоящето дело, дължимите разноски на "Грийн Трейд 2009" ООД възлизат на 25 282 лв.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,