Решение № 5762 от 23.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7189/2011 г.

Решение № 5762 от 23.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7189/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Кауфланд Варенхандел ГмбХ & Ко. КГ, Германия против решение № 1303 от 21.03.2011 г. по адм. дело № 1403/2010 г. Административният съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 408 от 03.11.2009 г. на председателя на Патентното ведомство (ПВ) на Република България за отхвърляне на искането за частично заличаване на марката "МАХICE", рег. № 57328, с притежател "Сладоледена фабрика", гр. Велико Търново. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е незаконосъобразен и необоснован, тъй като процесната марка е сходна с притежаваната от жалбоподателя по-ранна марка и създава риск от объркване на потребителите. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което решението на председателя на Патентното ведомство да бъде отменено. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - председателят на Патентното ведомство на Република България оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и възнаграждение с оглед участието на юрисконсулт в процеса. Ответникът "Сладоледена фабрика", гр. Велико Търново също оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят и разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от легитимирано лице, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - София град е законосъобразно. В съответствие с разпоредбата на чл. 26, ал. 3, т. 1 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) съдът приема, че не са налице основания за частично заличаване на марката "MAXICE", рег. № 57328, с притежател "Сладоледена фабрика" ООД, гр. Велико Търново. Разпоредбата на цитирания текст предвижда заличаване на марка, регистрирана в противоречие с чл. 12 от ЗМГО. Последната норма забранява регистрирането на марка, когато поради нейната идентичност или сходство с по-ранна марка и идентичността или сходството на стоките или услугите на двете марки съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка (чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО). По смисъла на посочения текст по-ранна е по-рано регистрираната марка или тази, която е заявена за регистрация с по-ранна дата или е с по-ранен приоритет, както и марка, която е общоизвестна на територията на Република България към датата на подаване на заявка за марка, съответно към датата на приоритета. (чл. 12, ал. 2, т. 1 - т. 3 от ЗМГО). В случая в съответствие с цитираните разпоредби първоинстанционният съд приема, че изброените предпоставки не са налице. Производството пред административния орган е образувано по искане на Кауфланд Варенхандел ГмбХ & Ко. КГ, Германия за частично, само за стоката "сладолед", заличаване на регистрацията на словна марка "MAXICE", рег. № 57328, регистрирана за стоки от клас 30: сладоледи, сладоледени изделия, сладкарски и захарни изделия, брашно, произведения от зърнени храни и др. с притежател "Сладоледена фабрика" ООД, гр. Велико Търново по съображения, че същата е сходна с притежаваната от молителя и регистрирана по-рано марка "МахХ", рег. № 858022, регистрирана също за стоки от същия клас, което може да обърка потребителите. След подробен анализ на двете марки във визуално, смислово и фонетично отношение и при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че не са налице основания за отмяна на административния акт, тъй като не е налице сходство между марките, създаващо вероятност от объркване на потребителите. Тази изводи са законосъобразни и се споделят от настоящата инстанция. Действително притежаваната от Кауфланд Варенхандел ГмбХ & Ко. КГ, Германия словна марка "МахХ", рег. № 858022 е по-ранна от процесната марка по смисъла на чл. 12, ал. 2, т. 1 от ЗМГО (същата е регистрирани на 1.09.2004 г., а марката "MAXICE", рег. № 57328, с притежател "Сладоледена фабрика" ООД, гр. Велико Търново е регистрирана на 18.02.2005 г.) и също се отнася за стоката сладолед от клас 30. Не е налице обаче сходство на процесната марка с по-ранната, което да създаде вероятност за объркване на потребителите. Двете марки са словни, на латиница, но се различават по дължина и по начин на изписване. По-ранната марка "МахХ" е изписана по специфичен начин като префикса "мах" е с малки букви (изключение е първата буква), а последната буква "х" е главна. Процесната марка е изписана с равен шрифт, без някаква специфика. Начинът на изписване, както и дължината (4 букви и съответно 6 букви) отличават сравняваните марки една от друга във визуално отношение. Правилно е преценено, че фонетично сходство между марките също не е налице. Префиксът "мах" е общ, но в първия случай произнасянето му изчерпва в звуково отношение марката, докато втората марка включва още два или три звука в зависимост от начина на произнасяне, тъй като произнасянето на втората марка по начина, по който това би станало на английски език не е задължително. Аргументирано е и заключението на съдебния състав, че смислова идентичност или сходство между марките също не може да се установи. Сравняваните марки нямат самостоятелно смислово значение, тъй като и двете са с фантазиен характер, а възприемането на втората като описателна за стоката "сладолед" е в противоречие с нормите на чл. 9, ал. 1 и на чл. 11, ал. 1, т. 4 от ЗМГО, които определят марката като знак, който отличава стоките една от друга и забраняват регистрацията на марки с описателен по отношение на стоките характер. Действително общият префикс "мах" се свързва с представата за нещо голямо, не е достатъчен да обоснове висока степен на сходство между марките, тъй като се ползва с ниска степен на отличителност. В подкрепа на това заключение е регистрацията на марки като "МАХI", рег. № 924898; "МАХ", рег. № 683771; "Мах", рег. № 652636, които се различават от марката на касатора само с един звук или буква, която им придава отличителност. Възражението на касатора, че процесната марка включва по-ранната, заедно с указание за стоката, за която е регистрирана, е неоснователно. Както вече се посочи по-ранната марка се изписва по особен начин и се отличава във визуално отношение и като такава не е включена в състава на по-късно регистрираната. Механичното отделяне на съчетанието "ice" и свързването му непременно с "лед", каквото е значението на думата на английски език, е в противоречие с необходимостта марката да бъде разглеждана в цялост, като единство от всички компоненти, тъй като само тогава притежава необходимата отличителност. Доводът на касатора, че сходството между две марки не се избягва с механичното сливане на думите, е принципно правилен, но не променя изводите в конкретния случай, тъй като засяга хипотезите на фонетично сходство (в този смисъл са и методическите указания на ПВ), което не може да се преодолее с начина на изписване. В разглежданата хипотеза сравняваните марки, както вече се посочи, се различават във фонетичен аспект по начина на произнасяне и по броя на включените звукове. С оглед изложеното аргументиран и в съответствие със закона е и крайният извод на първоинстанционния съд, че процесната марка не е сходна с регистрираната по-рано за същия клас стоки марка, притежавана от касатора Кауфланд Варенхандел ГмбХ & Ко. КГ, Германия и следователно не може да доведе до объркване на потребителите относно предлаганите продукти. Процесният отличителен знак е регистриран в съответствие с изискванията на ЗМГО и следователно не са налице основанията на чл. 26, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 12 от ЗМГО за неговото заличаване. Ето защо като отхвърля жалбата на Кауфланд Варенхандел ГмбХ & Ко. КГ, Германия против решението на председателя на патентното ведомство, с което искането за частично заличаване е отхвърлено, първоинстанционният съдебен състав, постановява съдебен акт, който кореспондира с нормативната уредба. Касационният довод за необоснованост на решението на съда също е неоснователен. Съдебният акт е постановен след съвкупна преценка и подробен анализ на събраните по делото доказателства. Заключението на вещото лице по изслушаната съдебно - маркова експертиза е обсъдено заедно с другите доказателства, в съответствие с чл. 202 от Гражданския процесуален кодекс и не е възприето от съда по подробни, мотивирани съображения. След обсъждане на по-ранната марка във вида, в който е регистрирана (обстоятелство, което не е съобразено от вещото лице, тъй като според експертизата марката е "МАХХ", а не "МахХ") и подробен фонетичен, визуален и семантичен анализ на сравняваните марки, съдът достига до обоснования извод, че не са налице основания за частично заличаване на процесната марка, тъй като същата се отличава във визуално, фонетично и смислово отношение от по-рано регистрирания отличителен знак за стоки от същия клас в степен, която изключва възможността за потенциално объркване на потребителите. Съобразно всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав стигна до извода, че не са налице основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на решението на Административен съд - София град. Съдебният акт е законосъобразен, обоснован и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения касаторът Кауфланд Варенхандел ГмбХ & Ко. КГ, Германия следва да заплати на Патентното ведомство на Република България сумата 150.00 лв. възнаграждение за осъщественото от юрисконсулт процесуално представителство в касационното производство. При липсата на данни за действително направени разноски в касационното производство от ответника "Сладоледена фабрика" ООД, гр. Велико Търново, такива не следва да бъдат присъждани на страната въпреки направеното искане. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,