Решение № 11282 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7110/2015 г.

Решение № 11282 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7110/2015 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Марияна Христова - длъжностно лице в Общинско предприятие (ОП) "Синя зона, паркинги и гаражи" - гр. Варна, чрез процесуалния й представител юрк. Ненчев, срещу решение № 1015 от 4.05.2015 г. по адм. дело № 2954/2014 г. на Административен съд (АС) - Варна, с което е прогласена нищожността на приложена по реда на чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) принудителна административна мярка (ПАМ) "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач". Касаторът излага доводи, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния и процесуален закон. Счита, че не са допуснати нарушения при делегирането на правомощия на издателя на акта, водещи до нищожност на процесната ПАМ. Претендира отмяна на решението и решаване на спора по същество с отхвърляне на предявената жалба. Ответната страна - Хари Симеонов Хараланов, в бланкетно писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира същата за неоснователна. За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел, че предмет на оспорване е законосъобразността на ПАМ "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач". Мярката за административна принуда е приложена от Марияна Христова, в качеството й на инспектор "репатриране на МПС" в ОП "Синя зона, паркинги и гаражи" при община Варна, по отношение притежаван от Хари Симеонов Хараланов от с. гр., лек автомобил "Ауди" с ДК № В 8489 НС, на основание чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" ЗДвП. При извършената проверка съобразно чл. 168 АПК, съдът е счел, че процесната ПАМ е постановена от некомпетентен орган. Приел е за установено, че община Варна в качеството си на администрация, управляваща общинската пътна инфраструктура, а и като собственик на уличната мрежа, е субект по смисъла на чл. 168, ал. 1 ЗДвП и може да определи кръга от длъжностни лица, имащи правомощия да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощен от него водач. Позовавайки се на данните от административна преписка решаващият съд е посочил, че със заповед № 4743/30.12.2013 г., кметът на община Варна е възложил функциите и правомощия си по чл. 168, ал. 1, чл. 171, т. 5 и т. 6 ЗДвП на ОП "Общински паркинги и синя зона". Изтъкнал е, че с посочената заповед, макар и да се съдържа словосъчетанието "длъжностни лица", нито по съдържание, нито по форма са постигнати целите на чл. 168, ал. 1 ЗДвП. В случая преместването е извършено от Марияна Николова - назначена на длъжност "инспектор репатриране на МПС". По делото е приложена длъжностната й характеристика, от която е видно, че при изпълнение на трудовите си функции, същата следва да съгласува решенията си с ръководител дейности "репатриране на ППС". При така установеното съдът е приел, че основното задължение на Николова е главно обработка на информация, а не ръководна или административна дейност, още по-малко по вземане на административно решение за налагане на ПАМ. Предвид това е формирал извод, че Марияна Христова не е длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1 НК, вр. с чл. 85 ЗАНН, натоварено с административни правомощия за осъществяване на контрол за спазване на правилата за движение по ЗДвП. Качеството й на длъжностно лице не произтича и от последващата заповед № 05/11.01.2014 г. на управителя на ОП. В заключение първостепенният съд е посочил, че ПАМ като форма на изпълнителната дейност, чрез която се дава легален израз на държавна принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи, следва да бъдат прилагани само в конкретно изброени в закона случаи, като компетентният орган (съобразно визирания в цитираната норма кръг от длъжностни лица), не може да ги налага произволно, а те трябва да са точно посочени в правна норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там. Приел, че наложената ПАМ е издадена от лице, което не е било надлежно оправомощено и е прогласил нищожността й. Наред с това е изложил мотиви, че от представените по делото доказателства, съпоставени със снимковия материал, не може да се обоснове извод за нарушение на чл. 94, ал. 3 ЗДвП, т.к. позицията на заснетото МПС може да даде информация единствено за неговия регистрационен номер, без други обективни данни за точното място на паркиране. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка и въз основа на нея е стигнал до обоснован правен извод за нищожност на ПАМ, като постановена при липса на материална компетентност на издателя. Относимата към спора разпоредба на чл. 168, ал. 1 ЗДвП предвижда, че определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. От анализа на цитираната норма следва, че законодателят е оправомощил не само министъра на вътрешните работи да определя длъжностни лица, които да налагат ПАМ "преместване на пътно превозно средство", но е предоставил това право и на собственика на пътя и на администрацията, която управлява пътя. За всеки един от тези правни субекти съществува възможността да определи и оправомощи съответните длъжностни лица, които да налагат ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП. Нормотворецът не е въвел ограничения или изисквания досежно собственика на пътя. Т.е. всеки собственик на път по смисъла на § 1, т. 6 ЗДвП има законовата възможност да оправомощи лица, които да прилагат принудителната мярка, но те следва да бъдат изрично определени. В контеста на изложеното съдът правилно е приел, че административният орган, оправомощен да приложи ПАМ от вида на процесната, трябва да е от кръга на субектите по чл. 168, ал. 1 ЗДвП, като кметът на община Варна разполага с правомощие да определи конкретните длъжностни лица. Законосъобразен е и изводът за липса на материална компетентност на издателя на процесната ПАМ за прилагането й, т.к. заповед № 4743 от 30.12.2013 г. на кмета на община Варна, не овластява приложилото мярката лице с правомощията по чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" ЗДвП. Направеното с т. 2 от заповедта възлагане на ОП на функциите и правомощията, указани в чл. 168, ал. 1, чл. 171, т. 5 и т. 6 ЗДвП, не може да доведе до целяното от органа надлежно транслиране на компетентност. ОП няма качеството на длъжностно лице, за да може да бъде надлежно натоварено с административни правомощия от собственика на пътя, в съответствие с предвидената в чл. 168, ал. 1 ЗДвП възможност. Не може да се приеме, че е налице валидно оправомощаване на приложилото ПАМ лице и предвид т. 3 от заповедта на кмета, с която конкретни длъжностни лица от ОП са оправомощени единствено да бъдат "актосъставители". ПАМ са актове на държавно управление от категорията индивидуални административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност по отношение на издаването и изпълнението им. Материалноправните предпоставки, с които се предвиждат такива мерки подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, т.к. с прилагането им се засяга директно правната сфера на адресата (В този смисъл виж решението по адм. дело № 5917/2011 г.). В настоящия случай са делегирани правомощията на субект, създаден по силата на закона, каквото е ОП. Впоследствие конкретни лица са определени чрез издаване на допълнителна заповед на управителя на съответното общинско дружество. Компетентността за репатриране на ППС обаче следва да бъде изрично възложена от собствениците на пътищата на съответните длъжностни лица и без такова изрично възлагане, последните не притежават правомощието да налагат посочените ПАМ. Със заповед № 05/11.10.2014 г. на управителя на ОП също не могат да бъдат оправомощени служители на предприятието да упражняват държавна принуда, т.к. издалото заповедта лице не е овластено от закона да стори това. Горното обосновава правилността на извода на първоинстанционния съд за липса на компетентност по чл. 168, ал. 1 ЗДвП по отношение на инспектор в ОП да прилага процесната ПАМ. Като е достигнал до извод за нищожност на оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно съдебно решение. Неоснователни са изложените от касатора доводи, че заеманата от Марияна Христова длъжност "инспектор репатриране на МПС" не е такава по извършване на дейност на материално изпълнение, което личи от самото й наименование, а след като разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за общинската собственост определя ОП като специализирано звено на общината, то инспекторът, заемащ посочената длъжност в това учреждение, се явява длъжностно лице по смисъла на чл. 168, ал. 1 ЗДвП. В тази връзка първоинстанционният съд е анализирал обстойно понятието "длъжностно лице" и е извел правилен извод, че Христова не притежава това качество. ОП "Общински паркинги и синя зона" - Варна, осъществява дейността си въз основа на правилник, приет от общинския съвет и правомощията му не могат да се разширяват със заповед на кмета. След като служителите на ОП не са надлежно оправомощени да действат легално от името на кмета на община Варна, а от дружеството-работодател, правилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че процесната ПАМ е нищожна, като приложена от некомпетентен орган. Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не се претендират, поради което и не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение