Решение № 2101 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15552/2008 г.

Решение № 2101 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15552/2008 г., VII о., докладчик председателят Елена Златинова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 172 ал. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). С решение № 66/2.10.2008 г., постановено по адм. д. № 174/2008 г. на Административен съд - Видин е отхвърлена като неоснователна жалбата на Деян Величков Петров от с. Капитановци, ул. "12-та" № 10, обл. Видин, подадена срещу Заповед № 1308/29.04.2008 г. на Началника на РПУ-Видин, с която са му наложени принудителни административни мерки на основание чл. 171 т. 1 б. "б" и б. "е" от ЗДвП за нарушения, констатирани с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 345936/26.04.2008 г. Деян Величков Петров е подал касационна жалба срещу цитираното решение, като иска отмяната му по мотивирани оплаквания, обосноваващи отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК, след което да бъде отменен административният акт като незаконосъобразен. Ответната страна - Началникът на РПУ гр. Видин се представлява от юрисконсулт Александрова, която оспорва жалбата по съображения, изложени в писмени бележки. Участващият прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебният акт да бъде оставен в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 АПК от страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което същата притежава правен интерес. При наличието на двете абсолютни положителни предпоставки за допустимост на жалбата, същата подлежи на разглеждане по същество. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, след като обсъди касационните оплаквания във връзка с доказателствата по делото и служебно, съгласно чл. 218 ал. 2 АПК провери валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, намира жалбата за неоснователна, по следните съображения: За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложен материален закон. Материалната законосъобразност на оспореният административен акт е обоснована с АУАН № 345936/26.04.2008 г., при неправилно посочване номера му в обжалваната заповед. Съдът е приел, че с това писмено доказателство са установени извършени от жалбоподателят Деян Петров административни нарушения, обосноваващи прилагането на принудителни административни мерки (ПАМ) на посочените в заповедта правни основания. Преценени са за неоснователни оплакванията за неприложимост на мярката за нарушението по чл. 100 ал. 3 ЗДвП, представената по делото застрахователна полица, издадена от ЗПАД "Армеец" на 27.09.2007 г. с валидност 12 месеца, както и твърденията на водача, че при съставянето на АУАН е имал поставен стикер върху предното стъкло на автомобила за сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и контролен талон към него (т. н. "зелен картон") са приети като неотносими към изискванията на чл. 100 ал. 1 т. 3 ЗДвП с мотива, че водачът трябва да носи със себе си и документа за сключена застрахователна полица. Решението е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. По смисъла на чл. 171 ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 ЗДвП е извършено от водача на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя срещу заповедта за прилагане на ПАМ. За установяване нарушенията на жалбоподателя, извършени на 26.04.2008 г., са съставени два АУАН-с № 345935 и № 345936. В първият от тях, подписан от нарушителя със саморъчно вписано "Възразявам за всички отнесени към мен обвинения" са констатирани следните нарушения: "управлява лек автомобил "Ауди. . . . по главната улица през тъмната част от денонощието без включени светлини. . . . . . отказва да бъде изпробван с уред за употреба на алкохол "Алкотест". . . . . водачът не представя действащ сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност", издаден талон за медицинско изследване", а във вторият акт, също подписан от нарушителя, е вписано, че водачът управлява лек автомобил "Ауди". . . . "без да представя действащ договор за застраховка "Гражданска отговорност". В хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП може да се приложи ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца" на водач, за когото се установи, че управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване на съдържанието на алкохол. Нормата съдържа алтернативно уредени основания за прилагането на ПАМ, но в оспорената пред първата инстанция заповед те не са индивидуализирани, при което съдът правилно е приел, че е налице едно от основанията по тази норма за прилагане на ПАМ. От отразеното в АУАН № 345936 е видно, че на водача е издаден талон за медицинско изследване на кръвта и жалбоподателят не оспорва този факт. От издаденото на основание същият АУАН Наказателно постановление № 1308/15.05.2008 г. се установява, че съдържанието на алкохол в кръвта му е било 0.7 на хиляда, НП е потвърдено в тази му част с решение решение № 242/2.12.2008 г., постановено по адм. д. № 239/2008 г. на Административен съд -Видин, представено от касатора. По този начин е установено фактическото и материалноправно основание за прилагане на ПАМ по чл. 171 т. 1 б. "б"ЗДвП - управление на МПС с концентрация на алкохол над 0.5 на хиляда в кръвта на водача и съдът правилно е отхвърлил жалбата в тази й част, макар и конкретно извършеното нарушение да не е индивидуализирано по този начин нито от административният орган, издал заповедта, нито от съда, съобразно доказателствата по делото. В хипотезата на чл. 171 т. 1 б. "е" ЗДвП може да бъде приложена ПАМ от вида "временно отнемане на свидетелството за правоуправление до отпадане на основанието" на водач, който управлява МПС без застраховка "Гражданска отговорност". Съгласно изискването по чл. 100 ал. 1 т. 3 ЗДвП водачът на МПС е длъжен да носи документ за сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност", като това задължение е различно от задължението по ал. 3 на същия член, на чието изпълнение неоснователно се позовава касаторът. Жалбоподателят не спори, че не е носил със себе си документ за удостоверяване сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и съдът правилно е заключил, че е налице основание за прилагане на ПАМ по нормата на чл. 171 т. 1 б. "е" ЗДвП. Употребеният в тази норма израз "без застраховка "Гражданска отговорност" следва да се разбира "без документ за застраховка "Гражданска отговорност", в съответствие с изискването по чл. 100 ал. 1 т. 3 от закона за постоянното носене на документа. Издаването на заповед за прилагане на ПАМ не изключва налагането на глоба по чл. 183 ал. 1 т. 2 ЗДвП, тъй като двете мерки имат различни цели - превантивна и санкционна. С оглед горното, ирелевантно е обстоятелството, че касаторът е имал сключена застраховка за проверявания период, удостоверена с представената по делото застрахователна полица. ПАМ по чл. 171 т. 1 б. "е" ЗДвП е с временен характер "до отпадане на основанието", което означава, до представяне на договора за задължителна застраховка пред контролните органи, освен ако свидетелството за правоуправление не може да се върне на основание друга ПАМ, както е в случая. Споделят се, като правилни, изводите на съда за несъщественост на допуснатите при издаването на заповедта процедурни нарушения във връзка с неточно вписан № на АУАН. Предвид горното, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, на основание чл. 221 ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс