Решение № 11744 от 19.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4966/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Пловдив /ОДМВР Пловдив/, чрез юрк. И. Пенкова, против решение 2680/20.03.2025 г., постановено по адм. дело 1683/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив, в частта, с която ОДМВР Пловдив е осъдена да заплати на И. Т. М. обезщетение за причинени му имуществени вреди в размер на 600 лева, неимуществени такива в размер на 1000 лева, причинени му от отменен като незаконосъобразен Отказ за издаване на СУМПС, обективиран в писмо с изх. 103000-12021/09.06.2023 г., на Началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР - Пловдив, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 30.07.2024 г. до окончателното изплащане, както и съдебни разноски в размер на 843,33 лева. Излагат се доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага се, че в процесния случай не са доказани нито настъпили вреди, нито причинно-следствена връзка между посочения отменен отказ и твърдените вреди. Алтернативно се оспорва и размерът на присъденото обезщетение като неимуществена вреда. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете, евентуално намаляване на присъденото обезщетение за неимуществени вред, като несправедливо определено. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, като също така се прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от страна на ответника. Ответната страна И. Т. М., чрез адв. Ж. Петрова, с писмено становище оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалвананата част от решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която оспорената част от решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред АС Пловдив е образувано по подадена от страна на И. Т. М. искова молба против ОДМВР гр. Пловдив да му заплати обезщетения за претърпени от него имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат на отмяната по съдебен ред на Отказ за издаване на СУМПС, обективиран в писмо с изх. 103000-12021/09.06.2023 г., на Началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР Пловдив. Обезщетението за причинените му имуществени вреди е заявено в размер на 600 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за представителство пред административния орган, ведно със законната лихва върху главницата, а за претърпените неимуществени вреди в размер на 1500 лева, изразяващи се в стрес, безпокойство, душевни и здравословни болки и терзания в периода от 07.04.2023 . до датата на завеждане на исковата молба 30.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на увреждането 09.06.2023 г. до окончателното й изплащане. С обжалваната част от решението АС Пловдив е осъдил ОДМВР Пловдив да заплати на И. Т. М., на основание чл. 1 ЗОДОВ, обезщетение за причинени му имуществени вреди в размер на 600 лева, както и неимуществени такива в размер на 1000 лева, причинени му от горепосочения незаконосъобразен отказ, ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от 08.07.2024 г. до окончателното изплащане, както и разноски в размер на 843,33 лева. С останалата част от съдебното решение е отхвърлен искът за неимуществени вреди за разликата над 1000 лева до пълния претендиран размер от 1500 лева. В отхвърлителната част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. От фактическа страна по делото е установено, че И. Т. М. посетил Сектор Пътна Полиция при ОД на МВР Пловдив на 07.04.2023 г., за да подаде заявление за издаване на СУМПС, тъй като срокът на валидност на старото му свидетелство е изтекъл, но служителите отказали да приемат документите му поради това, че към дадения момент, той не е имал установено обичайното пребиваване в Република България и не отговаря на изискванията на чл. 151, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Във връзка с посоченото, М. потърсил правна помощ и на 13.04.2023 г. с помощта на упълномощения от него адвокат Ж. Петрова подал Заявление с вх. 5426/13.04.2023 г., като за получената от него правна консултация заплатил адвокатско възнаграждение в брой в размер на 200 лева, съгласно представено по делото копие на пълномощно, в което е посочено и договореното адвокатско възнаграждение. На 19.04.2023 г. М. посетил Сектор Пътна полиция Пловдив, за да получи СУМПС, но вместо да получи исканата услуга бил извикан от полицейски инспектор да даде обяснения, за да може да се установи обичайното му пребиваване в България. М. дал обяснения, като също така изрично поискал писмен отговор, в който да му бъде посочена причината, поради която не му издават СУМПС. Поради това, че ищецът не получил изричен отказ за издаване на СУМПС, на 12.05.2023 г. упълномощената от него адв. Ж. Петрова подала жалба вх. 00-10124/12.05.2023 г. до Началник на Сектор Пътна полиция при ОДМВР - Пловдив, насочена против мълчалив отказ за подмяна на СУМПС. Във връзка с подадената жалба, М. и адвокат Петрова сключили Договор за правна защита и съдействие от 12.05.2025 г., съгласно който договореното и платено адвокатско възнаграждение е в размер на 200 лева, платени в брой. На 30.05.2023 г. И. М. упълномощил адвокат Ж. Петрова да го представлява пред Началника на Сектор Пътна полиция, като го посети в приемния му ден на същата дата по повод възникналия проблем и отказа да му бъде издадено СУМПС, като за тази правна услуга е договорено и платено от него адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева в брой. На 09.06.2023 г. с писмо УРИ 103000-12021/09.06.2023 г., връчено на адв. Ж. Петрова, М. е уведомен за отказа да му бъде издадено СУМПС, тъй като не отговаря на изискванията по чл. 151, ал. 5 от ЗДвП. Посоченият отказ е оспорен пред Административен съд Пловдив, който с решение 1484/08.08.2023 г., постановено по адм. дело 1498/2023 г. отменил оспорения отказ и върнал същия на органа за произнасяне по преписката. Решението на АС Пловдив е оставено в сила с решение 8428/08.07.2024 г., постановено по адм. дело 9811/2023 г. по описа на Върховен административен съд. Имуществените вреди се претендират в следствие на това, че поради неиздаването на СУМПС, М. е използвал услугите на адвокат, като за това е заплатил сума в общ размер на 600 лева. По отношение на претендираните неимуществени вреди е посочено, че същите се изразяват в стрес, безпокойство, душевни и здравословни болки и терзания в периода от 07.04.2023 . до датата на завеждане на исковата молба 30.07.2024 г., причинени на М. от неиздаването на СУМПС. За изясняване на обстоятелствата по делото са приети както писмени доказателства, така и гласни такива от двама свидетели зет на ищеца и негов приятел, които са дали данни относно емоционалното и психическо състояние на М.. Въз основа на така установеното, от правна страна административният съд приел, че исковата молба е частично основателна. Съдът е изложил подробни мотиви, че ищецът е успал да установи предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за основателност на допустимите си искови претенции и съответно за ангажиране на отговорността на ОДМВР Пловдив за вреди. Прието е, че по делото е доказано наличието на незаконосъобразен акт, издаден от длъжностно лице на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Пловдив при или по повод на административна дейност, настъпили в резултат на този акт вреди, както и причинно-следствена връзка между тях. По отношение на искът за понесени имуществени вреди съдът приел, че същият е изцяло доказан за сумата от 600 лева, за която сума са представени и относимите доказателства. Посочено е, че от съдържанието на представените пълномощни се установява, че по всяко от тях между страните е договорена и изплатена в брой сумата от 200 лв. Доколкото и двете пълномощни са подписани от М. и от адвокат Петрова, то в тази част разглежданите пълномощни имат характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Предвид това съдът приел, че хонорарите, платени на адвокат за защитата пред административния орган във връзка с производството по издаване на СУМПС, приключило с постановяване на незаконосъобразния отказ, не са нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка връзка с отменения като незаконосъобразен отказ и е непосредствена последица от него. Аргументирал се е, че неразделната взаимовръзка между издадения отказ и потърсената от М. адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие гражданинът не би потърсил адвокатска защита ако срещу него не е издаден акт, увреждащ законните му права и интереси. Въз основа на гласните доказателства от разпитаните свидетели съдът приел по отношение на исковата молба в частта ѝ за претендираните неимуществени вреди, че освен незаконосъобразен акт, е налице и втората предпоставка за основателност на иска на И. М. настъпването на неимуществени вреди. Прието е, че негативното преживяване имало травмиращ характер за М., като протеклото производство за отказ за издаване на СУМПС, приключило с издаването на незаконосъобразният отказ, несъмнено е повлияло върху психиката му и той е изпитвал негативни емоции - стрес, безпокойство, потиснатост, разочарование, възмущение, напрежение, нервност и т.н. За безспорно доказана е приета и третата кумулативно изискуема предпоставка наличието на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат, защото настъпилите негативни емоции по отношение на И. М. са следствие именно от незаконосъобразния акт. Въз основа на изложеното, административният съд приел, че предявената искова претенция за неимуществени вреди е доказана по основание, но не и по размер, поради което съобразявайки чл. 52 ЗЗД и принципа за справедливост, посочил, че справедливото обезщетение по отношение на незаконосъобразния отказ е в размер на 1000 лева, като до пълния предявен размер искът е отхвърлен. Обжалваната част от решението е валидна, допустима и правилна. При постановяването ѝ не са допуснати твърдените касационни основания за отмяната. Административният съд е обсъдил подробно фактите и доказателствата и е изложил обосновани изводи за наличието на предпоставките на деликтната отговорност. Доказани по делото са предпоставките за присъждане на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за причинените на ищеца имуществени и неимуществени вреди от отменения Отказ за издаване на СУМПС, обективиран в писмо с изх. 103000-12021/09.06.2023 г., на Началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР - Пловдив. От представените копия на документи е установено извършените плащания на адвокатските хонорари, а от свидетелските показания са установени настъпили неимуществени вреди психологически болки и страдания и те са в пряка причинно-следствена връзка от отменения като незаконосъобразен отказ. Също така, съдът правилно е приложил чл. 52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение. За уважаване на предявените искове ищецът следва да докаже по безспорен начин кумулативното наличие на следните предпоставки: че е претърпял описаните в исковата молба вреди и че те са в пряка връзка с посочения незаконосъобразен акт. Непозволеното увреждане представлява сложен фактически състав, включващ следните елементи: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата. Отговорността на държавата и общината е обективна и вина в случая не се изследва. Деянието се разбира като конкретна външна проява на едно лице, изразено както в действие, така и в бездействие. То е противоправно, когато противоречи на правните норми. Освен противоправно деяние, непозволеното увреждане предполага и вреда. Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. Вредата е в причинна връзка с извършеното деяние, когато е пряка и непосредствена последица от него. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Законът не установява критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно § 1 от ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени. Правилно съдът е приел, че е налице първата предпоставка от фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Отказ за издаване на СУМПС, обективиран в писмо с изх. 103000-12021/09.06.2023 г., на Началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР Пловдив, е отменен със съдебно решение, което е влязло в сила. Не се споделя изложеното в касационната жалба, че липсват доказателства за понесени имуществени вреди, защото към представените копия от пълномощни няма приложени договори за адвокатска услуга, нито разписка за заплащане на посочените в тях суми. Действително от материалите по делото на АС Пловдив се установява, че към исковата молба като доказателство е приложено само копие на Договор за правна защита и съдействие от 12.05.2023 г., в който е посочено, че заплатеният доход е 200 лева в брой. Останалите два документа представляват копие на пълномощни съответно от 13.04.2023 г. и 30.05.2023 г., в които обаче изрично е посочен предмета на съответното пълномощно, както и договорено възнаграждение и платено възнаграждение, като и в двата документа е посочено възнаграждение в размер на 200 лева, заплатено в брой. Настоящият състав счита, че независимо, че тези документи са пълномощни, а не са озаглавени договор за правна защита, например, също ясно показват волята на страните предоставяне на правна услуга срещу заплащане на договорена сума в брой. Именно поради това тези документи играят роля на разписка, удостоверяваща договореният размер на възнаграждението и начинът на неговото заплащане, както и правилно е приел административният съд. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняване на неговите права и интереси. Макар да липсва нормативно установено задължение за задължително процесуално представителство при обжалване на някой от актовете пред административния орган, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на актовете пред органа се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което заплатените суми за адвокатска защита във връзка с оспорването по административен ред на отказа за издаване на СУМПС на М., следва да се квалифицира като вреда, непосредствено произтичаща от него. Реално И. М. не би понесъл посочения в исковата молба разход, ако не бе постановен отказът за издаване на СУМПС. Налице е намаление на имуществото му равно на размера на платените адвокатски възнаграждения. Съответно причинените имуществени вреди са преки, тъй като в случая са обусловена последица от вредоносния резултат, т.е. явяват се следствие от увреждането - чл.4 ЗОДОВ. Тяхната непосредственост е установена, поради настъпването им по време и място, следващо противоправния резултат. Следователно, след като едно от условията на АПК за допустимост на производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по административен или/и съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяването й е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и е непосредствена последица от него. Правилни са изводите на административния съд за настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, стрес, безпокойство, терзания като цяло негативни емоционални преживявания. Правилен е изводът, че ищецът е претърпял тези негативни емоции в пряка причинна връзка с невъзможността да получи СУМПС и последвалия незаконосъобразен Отказ за издаване на СУМПС, обективиран в писмо с изх. 103000-12021/09.06.2023 г., на Началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР Пловдив. За да уважи частично исковата молба в частта, касаеща неимуществените вреди, съдът се е позовал на събраните по делото доказателства и на изслушаните свидетелски показания. Касационната инстанция споделя изцяло изводите на административния съд. По делото са представени доказателства за реално претърпени от И. Т. М. неимуществени вреди - в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с протеклото административно производство, невъзможността да получи СУМПС и последвалия незаконосъобразен Отказ за издаване на СУМПС, обективиран в писмо с изх. 103000-12021/09.06.2023 г., на Началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР Пловдив. Доказани са неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, безпокойство, душевни и здравословни болки и терзания в периода от 07.04.2023 . до датата на завеждане на исковата молба 30.07.2024 г. Що се отнася до размера на определеното обезщетение, настоящата инстанция намира същия за правилно определен. Предвид степента на увреждането, периодът на исковата претенция, понесените неимуществени вреди и икономическия стандарт в страната, определената от първоинстанционния съд сума за обезщетение в размер на 1000 лева осъществява критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, като размерът му не се явява завишен. Въз основа на изложеното, следва, че обжалваното решение е правилно и по отношение на размера на присъдените в полза на М. разноски. Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Поради това, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с приложимия закон, като правилно е уважил частично исковата молба на И. Т. М. по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ против ОДМВР - Пловдив за присъждане на имуществени и неимуществени вреди, причинени от невъзможността да получи СУМПС и последвалия незаконосъобразен Отказ за издаване на СУМПС, обективиран в писмо с изх. 103000-12021/09.06.2023 г., на Началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР Пловдив. Следователно, обжалваната част от съдебното решение, като правилна, следва да се остави в сила. Предвид направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на ответника по касацията, същото следва да бъде уважено и в полза на И. Т. М. следва да се присъдят разноски за адвокатско представителство в размер на 1200 лева, съгласно приложени по делото Договор за правна защита и съдействие от 08.05.2025 г. и списък на разноските, съгласно чл. 80ГПК. С оглед фактическата и правна сложност по делото, не следва да се уважава направеното възражение за прекомерност от страна на ОДМВР Пловдив. С оглед изхода на спора на касатора разноски не се следват. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,