Решение № 13473 от 11.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1239/2014 г.

Решение № 13473 от 11.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1239/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на Зоя Кирилова Ангелова, Венислав Герасимов Георев, Звезда Атанасова Георгиева, Божидар Благоев Герасимов, Славе Благоев Герасимов, Сашка Цветанова Китова и Кирил Методиев Георгиев, като наследници на Герасим Георгиев Китов, чрез процесуалния им представител адв. В. Безина, срещу решение № 811 на МС от 21.12.2013 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавнa нуждa за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 (идентичен с км 16+540), участък от км 0+000 до км 15+100" на територията на област София (Обн., ДВ, бр. 2 от 7.01.2014 г.), в частта му, с която е определено обезщетението за отчуждената част от поземлен имот № 68134.1361.34, земеделска територия, намиращи се в землището на кв. Требич, ЕКАТТЕ 99134, район "Надежда" при Столична община, с отчуждена площ от 3,472 дка, като намират определения размер на паричното обезщетение от 2 969 лева за занижено. Иска се от съда да отмени в оспорената част решението и вместо това да увеличи размера на обезщетението до размера на пазарната стойност на имота, претендират и разноски. Ответникът по оспорването - Министерски съвет оспорва жалбата, намира решението за законосъобразно, размерът на обезщетението за правилно и законосъобразно определен и иска от съда да отхвърли оспорването. По делото са конституирани като заинтересовани страни - Министерство на регионалното развитие, Министерство на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", които чрез процесуалните си представители оспорват жалбата и искат от съда да отхвърли оспорването. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав намира, че жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С писмо вх. № 04-19-198 от 11.12.2013 г. Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" е поискано започване на процедура по отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента". Със съвместен доклад от министъра на регионалното развитие и министъра на финансите, внесен в МС с писмо изх. № 03-07-182 от 19.12.2013 г. е представен и проект за решение за отчуждаване на имоти - частна собственост за реализиране на държавна нужда - изграждане на посочения обект. С решение № 811 на Министерски съвет на Република България от 21.12.2013 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента " от км 0+ 000 до км. 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0+000 до км 15+100", обнародвано в ДВ, бр. 2 от 7.01.2014 г., е отчуждена част от имот с идентификатор № 68134.1361.34, собственост на наследодателя на жалбоподателите, земеделска територия, намиращи се в землището на кв. Требич, ЕКАТТЕ 99134, район "Надежда" при Столична община, с отчуждена площ от 3,472 дка, като намират определения размер на паричното обезщетение от 2 969 лева за занижено. От приложеното Решение № 100-2 от 10.03.1999 г. на Поземлена комисия община Надежда ЕКНМ 52394, област гр. София и скица на поземлен имот № 38434/13.06.2012 г. е видно, че процесният имот е собственост на Герасим Георгиев Китов, чийто наследници са оспорващите, съгласно удостоверение за наследници № 000785 от 06.06.2012 г., приложено на л. 32 от делото. По искане на жалбоподателите с определение от 31.01.2014 г. по делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждената част от имота съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Експертизата е извършена от вещо лице, което съответства на изискванията за "оценител на имоти", посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. Вещото лице е представило съдебно-оценителна експертиза на 10.03.2014 г. В нея е посочено, че от ПИ № 68134.1361.34, № по КВС 60034, земеделска територия, намиращи се в землището на кв. Требич, ЕКАТТЕ 99134, район "Надежда" при Столична община, с обща площ от 4,703 дка се отчуждава площ от 3,472 дка. Съгласно Решение № 100-2 от 10.03.1999 г. на Поземлена комисия община Надежда ЕКНМ 52394, област гр. София имотът представлява земеделска територия, нива четвърта категория, местност Чучулица. Относно оценката вещото лице е представило два варианта. Съгласно първия вариант експертизата вещото лице поддържа и потвърждава оценката на административния орган, считайки че същият с спазил нормативния ред, или казано по друг начин - размера на обезщетението за отчуждената част от процесния имот е в размер на 2 969 лв. съобразно Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ, във вр. чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС. Този извод се налага поради факта, че на територията на землище "Требич", Столична община, в относимия към определяне на оценката период е налице само една сделка съответстващата на изискванията на ЗДС. Съгласно втория вариант на експертизата, основана на база един пазарен аналог, вещото лице е определил стойност на обезщетението в размер на 4965 лв. Съдът намира, че вторият вариант на оценката, предложен от вещото лице не може да бъде приложен. Съгласно § 1 от ДР на ЗДС "равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон, а чл. 32, ал. 2 от закона разпорежда, че равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Съответно "Пазарни цени" са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота - § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Целта на посоченото неизчерпателно изброяване е да се обхванат възможно най-широк кръг правни сделки, които отговарят на определените от закона критерии, за да бъде определено справедливо парично обезщетяване за имота и бъдат защитени интересите на засегнатите собственици като същите бъдат възмездени парично с цена близка до цената, която биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти, при отсъствие на каквато и да било принуда. Липсата на такива сделки не дава възможност за определяне на обезщетението по този предвиден от закона начин. Съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗДС равностойното парично обезщетение следва да се определи въз основа на осреднени цени от сделки, т. е. за определяне на пазарна цена са необходими не една, а поне две реално сключени сделки. В конкретния случай пазарна цена по този ред не може да бъде формирана, т. е. не може да бъде приет втория вариант от заключението на вещото лице, тъй като при изготвянето му е взета само една изповядана сделка от свободния пазар на земеделски имоти в землище "Требич", Столична община, а само по нея не може да бъде определена средна пазарна цена. Осреднена цена по смисъла на ЗДС не може да се получи от една сделка, защото цената й е равна на нейната цена, а не на средна такава от две и повече сделки. Една сделка при това не може да характеризира пазара на земеделски земи, за да може да послужи като база за сравнение и определяне на средна пазарна цена на пазара на земеделските земи. Предвид изложеното настоящият състав приема, че в случая е неприложим сравнителният метод на оценяване по пазарни аналози по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Отчуждаваната част следва да се оцени по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ, както правилно е процедирал и административният орган при определянето й, при приложението на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС. Оценяването следва да стане по този ред, тъй като няма вписани сделки, отговарящи на параметрите на ЗДС за землището, в което се намира процесния имот, като определеното обезщетение е правилно определено като размер по приложимия в случая законов ред. С оглед гореизложените съображения решението на МС в обжалваната му част е законосъобразно, поради което жалбата се явява неоснователна и същата следва да се отхвърли. При този изход на делото претендираните от жалбоподателите разноски не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,