Решение № 6234 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9569/2012 г.

Решение № 6234 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9569/2012 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 175 и чл. 176 Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молбите ( вкл. и уточненията към тях) на Политическа партия "ГЕРБ" Кюстендил, чрез процесуален представител адв. А. Ангелов за поправка на очевидна фактическа грешка и за постановяване на допълнително решение във връзка с решение № 12927/17.10.2012 г. по адм. д. 9569/2012 г. на Върховен административен съд. Основно се твърди, че съдът в мотивите на решението не се е произнесъл по всички наведени в жалбата доводи. Заинтересованата страна Петър Николов Петров чрез процесуален представител адв. Сираков мотивира становище са неоснователност и на двете искания. Останалите ответни и заинтересовани страни не ангажират становище. Прокурорът от ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на молбите. Върховният административен съд, като обсъди исканията и становищата на страните, приема следното: С решение № 12927/17.10.2012 г. по адм. д. 9569/2012 г. съдебният състав се е произнесъл по касационните жалби от Сиана Атанасова Антова и от адв. А. Ангелов в качеството му на процесуален представител на ПП "ГЕРБ" и адв. В. Микев в качеството му на процесуален представител на Бойко Методиев Борисов - председател и представляващ ПП "ГЕРБ" против решение № 138 от 10.07.2012 г. по адм. дело № 131/2012 г. на Административен съд Кюстендил. При извършеният касационен контрол е приел първоинстнацинонното решение за правилно, валидно и допустимо и го е оставил в сила. В постановеното съдебно решение № 12927/17.10.2012 г. са обсъдени доводите на адв. А. Ангелов в качеството му на процесуален представител на ПП "ГЕРБ" и адв. В. Микев в качеството му на процесуален представител на Бойко Методиев Борисов - председател и представляващ ПП "ГЕРБ". Според правната теория непълно е решението, когато липсва формирана воля на съда относно част от спорното право или по един от предметите на иска, или по допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет. Не е налице непълно решение обаче, когато съдът не е формирал изводи в нарочен диспозитив по всяко от наведените от жалбоподателя възражения. Диспозитивът на съдебния акт отразява напълно формираната воля на съдебния състав по целия предмет на спора. Като е посочил, че възраженията на тези касатори са неоснователни, съдът е изложил в мотивите си доводи във връзка с наведените касационни основания, както и във връзка със служебната проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон. Обстоятелството, че не е обсъждал в детайлност въведените твърдения на жалбоподателя за качеството на определено лице, начина на финансиране на определена партия и други подобни неотносими към основния предмет на спора и най-вече към касационните основания доводи, по никакъв начин не може да бъде отнесено към хипотезите на чл. 175 АПК, а именно допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности, нито пък към хипотезата на чл. 176 АПК, ангажиращ задължение за съда да се произнесе с допълнително решение, когато не се е произнесъл по цялото оспорване. При непълното решение законът има предвид абсолютната липса на формирана в диспозитива на съдебния акт воля на съда относно целия спорен предмет, въведен с фактите и обстоятелствата, посочени в основанието на жалбата и от съдържанието на претендираното право, каквато липса в конкретния случай не се констатира. В случая предмет на оспорване е било първоинстанционното решение в неговата цялост и видно от диспозитива то е оставено изцяло в сила, което кореспондира изцяло на мотивираната от съдебния състав воля в обстоятелствената част на решението. Предвид изложеното, исканията за поправка на очевидна фактическа грешка и за постановяване на допълнително решение като неоснователно следва да се отхвърли. Воден от горното, Върховният административен съд