Решение № 235 от 14.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 131/2009 г.

Решение № 235 от 14.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 131/2009 г., I н. о., НК, докладчик председателят Иван Недев Производството е касационно по жалба на подсъдимия И. Ж. Ю. против въззивно решение № 5/14.I.2009 г. по в.н.о.х.д. 641/2008 г. на АС-Пловдив с доводи за явна несправедливост на наказанието му. Иска да се намали, а съображенията са, че не е отдадено съответното значение на младата му възраст и тежко семейно положение. В допълнение защитата му навежда довод и за съществени процесуални нарушения. Прокурорът е на становище решението да остане в сила. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл. 347 НПК ВКС, I-во н.о. в настоящия състав намира жалбата за неоснователна, поради което и решението следва да остане в сила. В производство по Глава ХХVII - Съкратено съдебно следствие в производство пред първата инстанция, хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК, подсъдимият И. Ж. Ю. е признат за виновен и осъден по чл. 354а, ал. 2, т. 4 във вр. с ал. 1, чл. 29, ал. 1, б. б "а", "б", чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК и чл. 373, ал. 2 НПК на 4 (четири) години и 11 (единадесет) месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим за това, че на 14.VIII.2008 г. в Пловдив, при условията на опасен рецидив, без надлежно разрешително държал 1,2489 гр. х. на стойност 62,45 лв. Подсъдимият е обжалвал първоинстанционната присъда със същото оплакване и по същите съображения - формално е приложението на чл. 55, ал. 1, т. НК във вр. с чл. 373, ал. 2 НПК защото наказанието е само с един месец под минимума на предвиденото наказание лишаване от свобода, недооценени са установените смекчаващи обстоятелства. Правилно въззивната жалба е приета за неоснователна като съдът е посочил основанията, поради които не е възприел поддържаните доводи. Степента на обществена опасност на деянието, определяща и тази на личността, предвид и сериозно обремененото съдебно минало на подсъдимия, упоритото несъобразяване с реда и морала - осем минали осъждания с ефективно търпяно наказание 2 години и 9 месеца лишаване от свобода, дават основание за извода, че в случая не е налице очевидно несъответствие между извършеното от подсъдимия престъпление и наложеното му за това наказание. Посоченото от защитата на подсъдимия за равностойността на наркотика и вида на осъжданията преди настоящето е вярно, но това не може да се квалифицира като абсолютно касационно основание, за което касационния съд да следи служебно. Подсъдимият е признат за виновен и осъден по предявеното му обвинение, като и по него е реализирал правото си на защита, а наказанието е определено от първата инстанция без да е прието, че в миналото той е бил осъждан за грабежи. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК съдът