Решение № 14582 от 4.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 188/2014 г.

Решение № 14582 от 4.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 188/2014 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба от "Булпром" ЕООД, гр. Велико Търново срещу Решение № 561/15.11.2013 г. на Административен съд - Велико Търново, постановено по адм. д. № 224/2013 г., в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 041201712/24.10.2012 г. на ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 97/19.02.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" Велико Търново. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът не взел предвид, че по издадените от дружеството на "Водопад груп" ЕООД фактури рискът за данъчни злоупотреби е предотвратен, поради което неправилно е приложил разпоредбата на чл. 85 от ЗДДС. Намира, че ангажираните по делото доказателства мотивират извод за реалното осъществяване на доставките по фактурите, издадени от "Топ Инженери БГ" ЕООД и "Да Ен" ЕООД, като в подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което отмени РА и в тази му част, ведно с присъждане на осъществените разноски. Касационна жалба е депозирана и от Директора на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново срещу Решение № 561/15.11.2013 г. на Административен съд - Велико Търново, постановено по адм. д. № 224/2013 г., в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 041201712/24.10.2012 г. на ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 97/19.02.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" Велико Търново. Касаторът поддържа, че в атакуваната му част решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че ангажираните доказателства не установяват реалното осъществяване на доставките по фактурите, издадени от "Солвей Соди" АД, ЕТ "Маратон - Светла Стоянова" и "Ремонт Инженеринг 2000" АД. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи и моли съда да отмени решението в тази му част и вместо него постанови друго, с което да отхвърли жалбата, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение В качеството си на ответник "Булпром" ЕООД, гр. Велико Търново не изразява становище по основателността на касационната жалба на Директора на Дирекция " ОДОП". В качеството си на ответник Директорът на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново с писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба на "Булпром" ЕООД и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на Директора на Дирекция" ОДОП" - Велико Търново и частична основателност на касационната жалба на "Булпром" ЕООД. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационните жалби са депозирани срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирани лица, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Велико Търново е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт № 041201712/24.10.2012 г. на ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 97/19.02.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" Велико Търново, с който на "Булпром" ЕООД е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 583 803.85 лв. за данъчни периоди м. 08.2011 г. и м. 12.2011 г., в резултат на което е установен ДДС за внасяне в размер на 582 479.66 лв. и лихви за забава в размер на 60 285.42 лв. За да достигне до извод за частична незаконосъобразност на оспорения РА, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна следното: В хода на ревизията е констатирано, че "Булпром" ЕООД е издало на "Водопад груп" ЕООД две фактури № 101/01.08.2011 г. и № 102/01.12.2012 г., с предмет "авансово плащане", по които с издадения на получателя РА № 161202089/31.05.2012 г. от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив е отказано признаване на право на данъчен кредит общо в размер на 586 749 лв. поради липса на доказателства за осъществена последваща доставка на стоките. Преценено е още, че по фактура № 1109000018/08.08.2011 г., издадена от "Солвей Соди" АД с предмет "парова турбина тип К-100-90 и генератор ТВФ-100-2-актив 25/5799; Силов трансформатор - актив 25/5800", с получател "Булпром" ЕООД доставките не са реално осъществени, в резултат на което е отказано право на приспадане на данъчен кредит за тях. Идентичен извод е формиран и относно два бр. фактури, издадени от ЕТ "Маратон - Светла Стоянова", с предмет "демонтажни работи по договор № 2/05.08.2011 г. на турбина К100-90 в "ДЕВЕН" АД", както и фактура № 202/08.08.2011 г., издадена от "Да Ен" ЕООД, с предмет "аванс по договор от 08.08.2011 г. "; фактура № 268/06.12.2011 г., издадена от "Топ инженери БГ" ЕООД, с предмет "посредническа услуга по договор от 07.07.2011 г. и фактура № 818/27.12.2011 г., издадена от "Ремонт Инженеринг 2000" АД, с предмет "проектиране и изработка на греда за повдигане на товар до 110 тона". Относно издадените от ревизираното лице на "Водопад груп" ЕООД фактури съдът е приел, че издателят на фактурата не е доказал, че е действал добросъвестно или че своевременно е отстранил напълно риска от загуба на данъчни приходи, поради което не са налице предпоставките начисленият от него данък по получените авансови плащания да бъде коригиран. Счел е, че издаденият РА № 161202089/31.05.2012 г., с който на "Водопад груп" ЕООД е отказано право на данъчен кредит по тези фактури не мотивира друго заключение, тъй като приложима в случая е разпоредбата на чл. 203 от Директива 2006/112/ЕИО, респективно - чл. 85 ЗДДС. Досежно фактурата, издадена от "Солвей соди" АД, с предмет "парова турбина тип К-100-90 и генератор ТВФ-100-2-актив 25/5799; силов трансформатор - актив 25/5800" решаващият състав е осъществил съвкупна преценка на ангажираните доказателства, като въз основа на откритото производство по чл. 193 от ГПК и с оглед заключението по проведената СГрЕ е кредитирал като автентични представените Протокол от стартираща среща от 11.08.2011 г. и 3бр. приемо-предавателни протокола от 10.02.2012 г., от 19.05.2012 г. и 20.11.2012 г. Съдът е обсъдил още представеният договор за покупко-продажба от 03.08.2011 г., съгласно който "Солвей Соди" АД продава и прехвърля на "Булпром" ЕООД правото на собственост на излязъл от употреба ДМА, а именно - парова турбина тип К-100-90, произведена през 1967 г. от Ленинградски машиностроителен завод и Генератор ТВФ-100-2, заедно с всички поддържащи съоръжения, по приложен към договора опис и спецификация, в изпълнение на който на ревизираното лице е предадена техническата документация на актива, ведно с паспорт на турбината, за което е съставен приемо - предавателен протокол от 09.09.2011 г., а след приключване на демонтажните работи на турбината и генератора са издадени приемо-предавателни протоколи от 10.02.2012 г. и 19.05.2012 г. В тази връзка решаващият състав е взел предвид и показанията на разпитания по делото свидетел Венцислав Иванов, работещ в като специалист механоремонти към звено "Поддръжка-Девен" от 2005 г. в "Солвей Соди" АД, който е потвърдил, че по силата на договора с ревизираното дружество за продажбата на парната турбина "КА-100-90" е имал служебни и професионални отношения по демонтажа й, последващ изпълнението на сключения договор. Основно той е издал почти всички разрешителни, като първата част е за демонтажа на топлинната изолация на турбината, която е със стара изолация и съдържа азбестови материали, за които специално е изработена процедура, която касае такъв вид дейности. Турбината е демонтирана напълно и изнесена до края на м. 05.2012 г., а работите по демонтажа са изпълнявани от ЕТ "Маратон - Светла Стоянова", гр. Стара Загора. След анализ на всички релевантни факти и обстоятелства, съдът е приел, че изводите на органа по приходите са изведени от инцидентни разминавания между договореното между страните като разходи за демонтажа, сроковете за извършването му и наличието на застрахователна полица, покриваща отговорността на купувача за причиняване на евентуални щети, които не могат да опровергаят извода за реално осъществяване на доставката, мотивиран от събраните доказателства. Спрямо фактурите, издадени от ЕТ " Маратон - Светла Стоянова" съдът е обсъдил представения в хода на ревизията договор № 2/05.08.2011 г. за демонтаж на турбина К 100-90, зев № 922 и генератор ТВФ-100 на територията на "Девен" АД гр. Девня, Промишлена зона срещу възнаграждение в размер на 160 000 лв. без ДДС, ведно с два броя протоколи за оперативни срещи от 10.08.2011 г. и 02.11.2011 г. за обект "Турбина 3" и общ наряд № 677, съгласно който на територията на "Солвей" - заводи Девня са допускани работници на доставчика ежедневно в периода 12.10.2011 г. - 25.10.2011 г. и два приемо-предавателни протокола от 10.02.2012 г. и от 19.05.2012 г., съгласно които "Солвей Соди" АД и "Булпром" ЕООД, чрез представител на ЕТ " Маратон - Светла Стоянова" са удостоверили, че към 10.02.2012 г. са демонтирани и изнесени по-голямата част от оборудването на турбината и турбогенератора. Решаващият състав е кредитирал и показанията на свидетелите Стоянов и Стоянова, съобразно които турбината е била монтирана на кота 9, а над нея са продължавали съоръженията й. В различни периоди за демонтажа са използвани около 25 човека при съобразяване с изисквания за работа по нарядна система. След съвкупен анализ на ангажираните доказателства решаващият състав е приел, че те установяват реалното осъществяване на спорните услуги, с оглед на което с РА незаконосъобразно е отказано приспадане на данъчен кредит за тях. Относно фактурата, издадена от "Топ инженери БГ" ЕООД съдът е обсъдил клаузите на представения в хода на ревизията договор за посредничество от 07.07.2011 г., съгласно който "Булпром" ЕООД възлага на "Топ Инженери БГ" ЕООД да проучи условията и подготви сключването на договор за реализацията на изведена от експлоатация парова турбина Тип К-100-90, произведена през 1967 г. и турбогенератор ТВФ100-2, заедно с всички поддържащи съоръжения, по приложен опис и спецификация Приложение № 1 и да води преговори до окончателното сключване на договор между възложителя и съконтрахента му, за цена не по-малко от 1 955 830 лв., без сключен ДДС. При изпълнение на договора възложителят е поел задължение да заплати на изпълнителя възнаграждение в размер на 10% от стойността на определената цена, а в случай, че изпълнителят постигне по-добра от исканата цена, то той има право и на допълнително възнаграждение равно на 75% от сумата, договорена над определената от възложителя. Решаващият състав е взел предвид и съставения Протокол от 26.07.2011 г. за намерения за осъществяване на търговска сделка, подписан от управителите на "Топ Инженери БГ" ЕООД, "Булпром" ЕООД и "Водопад груп" ЕООД, съобразно който след извършен оглед на паровата турбина, страните са постигнали договореност "Булпром" ЕООД да продаде на "Водопад груп" ЕООД паровата турбина и турбогенератора за сумата от 2 933 745 лв., без ДДС, като продавачът е длъжен да предаде на купувача стоката от свой склад, находящ се в гр. Девня, натоварена на превозно средство. Съобразил е още, че според представената детайлна хронологична справка на сметка 651 "Разходи за бъдещи периоди" за периода 01.08.2011 г. - 31.12.2011 г., издадената от "Топ Инженери БГ" ЕООД фактура е отчетена от "БУЛПРОМ" ЕООД като бъдещ разход, а според представените документи услугата е изпълнена през 2011 г. След като не е кредитирал показанията на управителя на "Топ Инженеринг" ЕООД, съдът е преценил, че спорната доставка не е реално осъществена За фактурата от "Да Ен" ЕООД, с предмет "аванс по договор от 08.08.2011 г. " решаващият състав е приел, че представеният договор № 3/08.08.2011 г. не доказва действителните намерения на страните, тъй като посоченият силов трансформатор не е част от патримониума на "Булпром" ЕООД, поради което за ревизираното лице не е възникнало право на приспадане за осъщественото авансово плащане. Обратен извод за незаконосъобразност на РА съдът е извел спрямо фактурата, издадена от "Ремонт Инженери 2000" ЕООД, с предмет - "проектиране и изработка на греда за повдигане на товар до 110 тона". Той е обоснован от анализа на представения договор за изработка от 27.10.2011 г., оферта от 20.10.2011 г., приемо-предавателен протокол от 27.12.2011 г., ревизионна книга, издадена на 15.02.2012 г. и други документи, издадени от "Център за изпитване и европейска сертификация" ЕООД за съоръжение "Сменяемо приспособление Греда за товар Q=110 t, произведено от "Ремонт Инженеринг 2000" АД, гр. Девня, товарителница № 604728/18.05.2012 г. и фактура № 113/18.05.2012 г., издадена от ревизираното дружество на "Фактор фуд Варна" ЕООД. Решаващият състав е обсъдил и показанията на изпълнителен директор на "Ремонт инженеринг 2000" АД, гр. Девня и след като е кредитирал същите като последователни и непротиворечиви, кореспондиращи и с показанията на свидетеля Иванов - шофьор във фирмата за извънгабаритен транспорт "Волф" е достигнал до заключението, че ангажираните доказателства мотивират с необходимата степен на убедителност заключение, че спорната доставка е реално извършена. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно. По жалбата на " Булпром" ЕООД: Неоснователни са доводите на касатора, обосноваващи тезата му, че начисленият от него данък по фактурите, издадени на "Водопад груп" ЕООД е следвало да бъде коригиран, тъй като обективират освободени доставки по чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Независимо, че с издадения на "Водопад груп" ЕООД РА не е признато право на приспадане по тези фактури, с предмет -"авансово плащане", то не би могло да се приеме, че са налице предпоставките за изключване на приложението на чл. 85 от ЗДДС поради липсата на ангажирани доказателства, че фактурите са погрешно съставени по смисъла на чл. 116, ал. 3 от ЗДДС и е издаден протокол за анулирането им. Действително, разпоредбата на чл. 85 от ЗДДС, според която данъкът е изискуем от всяко лице, което го посочи в данъчен документ по чл. 112 от ЗДДС, в съответствие с чл. 203 от Директива 2006/112/ ЕС, не изключва възможността за възстановяване на суми, посочени по грешка като ДДС във фактура или друг документ, служещ за фактура, когато спорните услуги не подлежат на облагане с ДДС. Това е изрично подчертано и от СЕС в Решението от 6.11.2003 г. по обединени дела С-78/02 до С-80/02 по преюдициално запитване от Гърция по приложението на чл. 21, § 1 буква в) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17.05.1977 г. относно хармонизирането на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота - обща система на данъка върху добавената стойност (Шеста директива), който е възпроизведен по-късно в чл. 203 от Директива 2006/112/ ЕС. В Решенията по дело Stadeco BV, С-566/07, т. 28, дело С- С-454/98, Schmeink &Cofreth и Strobel, т. 57 и 61 и по дело Karageorgou и др., C-78/02, C-80/02, т. 50 и 53) СЕС посочва, че предвиждайки, че посоченият във фактурата ДДС се дължи независимо от това дали е налице задължение за плащане на данъка въз основа на облагаема по ДДС сделка, чл. 21, § 1, буква в) от Шеста директива цели да отстрани риска от загуба на данъчни приходи, който може да породи предвиденото в чл. 17 от Шеста директива право на приспадане". Съгласно изложеното в Решение от 18.06.2009 г. по дело С- 566/07 принципът на данъчен неутралитет допуска по принцип възможността държава - членка да постави коригирането на ДДС поради факта, че е погрешно посочен в издадената фактура, в зависимост от условието данъчно задълженото лице да издаде на получателя поправена фактура и това условие не надхвърля необходимото, за да се постигне целта напълно да се отстрани рискът от загуба на данъчни приходи. В случая обаче, от обстоятелството, че на "Водопад груп" ЕООД не е признато право на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури не следва извод че начисленият от доставчика ДДС следва да се коригира, тъй като този данък е правомерно начислен от него за получените авансови плащания. Сама по себе си тезата на касатора, че е осъществена доставка по чл. 46, ал1, т. 1 от ЗДДС би могла да бъде релевантна, в случай, че фактурите бяха издадени от "Водопад груп" ЕООД в качеството му на доставчик по такава доставка, но след като това дружеството е получател, който е престирал авансово на доставчика "Булпром" ЕООД, то данъкът по издадените от ревизираното лице фактури е правомерно начислен и не са налице предпоставки за корекция. Настоящият състав не споделя аргументите на касатора относно издадената от "Топ Инженери БГ" ЕООД фактура, спрямо която първоинстанционният съд обосновано е приел, че не обективира реално извършена доставка. След осъществен съвкупен анализ на представените частни документи решаващият състав правилно е отчел несъответствията между тях и след като не ги е кредитирал е приел неустановения факт за неосъществен. Неоснователни са и доводите за извършени последващи доставки към "Водопад груп" ЕООД по посочените фактури, от които само тези от месец декември 2011 г. се включват в ревизирания период. Съобразно издадения стабилен РА, по тях не е признато право на приспадане на данъчен кредит на "Водопад груп" за м. 12.2011 г., поради което обосновано е прието, че дори и да се допусне, че посредническата услуга е реално осъществена от "Топ Инженери БГ" ЕООД, то тя не е за целите на извършваните от ревизираното лице облагаеми доставки по смисъла на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС. При липсата на ангажирани от ревизираното лице в хода на първоинстанционното производство доказателства, че сочените в жалбата, но непредставени фактури към "Водопад груп" ЕООД, издадени след 31.12.2011 г., са надлежно осчетоводени и подкрепени с други относими писмени документи, релевирането на това възражение едва в касационната инстанция не опровергава заключението, че посредническата услуга не е получена за целите на последваща облагаема доставка. Неоснователни са и оплакванията относно фактурата, издадена от "Да Ен" ЕООД, с предмет "аванс по договор от 08.08.2011 г. " Съгласно чл. 25, ал. 7 от ЗДДС, когато, преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансова плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането /за размера на плащането/. Визираната разпоредба е аналогична с нормата на чл. 65 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност /ОВ L 347, 2007 г./, за която в т. 45 от тълкувателно приложимото Решението по дело BUPA Hospitals и Goldsborough Developments, C-419/02, СЕО посочва, че представлява отклонение от правилото на чл. 63 и като такова трябва да се тълкува стеснително. В т. 48 той уточнява още, че за да бъде ДДС изискуем, преди още стоките или услугите да са били доставени, е необходимо всички релевантни елементи на данъчното събитие, т. е. на бъдещата доставка на стоки или услуги, да са вече известни и следователно в частност стоките или услугите да са точно определени в момента на авансовото плащане /така и Решение от 3 май 2012 г. по дело Lebara, C-520 /10, т. 26/. При условие, че са осъществени авансови плащания за все още неопределени точно доставки, СЕС сочи, че те не подлежат на облагане с ДДС - т. 31 от Решение по дело MacDonald Resorts, C - 270/09. В случая спорната фактура е издадена за осъществено авансово плащане по договор № 3 от 08.08.2011 г., имащ за предмет - демонтаж, профилактика и консервация на силов трансформатор, за който е безспорно установено, че не е придобит от ревизираното лице по договора със "Солвей Соди" АД. След като силовият трансформатор е останал в патримониума на търговското предприятие на друго дружество, то договорът за демонтажа му от ревизираното лице чрез възлагане на трето юридическо лице е привиден. Касаторът и не поддържа, че такъв демонтаж е извършен, което сочи, че със сключения договор от 08.08.2011 г. не само, че не са определени релевантните елементи на бъдещата доставка, но и такава изобщо не е осъществена. Престираното авансово плащане при липса на последваща доставка по ал. 2, 3 и 4 на чл. 25 от ЗДДС не е юридически факт, обуславящ изискуемостта на данъка, поради което законосъобразно за него не е признато на ревизираното лице право на приспадане на данъчен кредит. Достигайки до същия извод и отхвърляйки предявената жалба в тази й част, първоинстанционният съд е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила По касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП": Неотносим е доводът на касатора относно необходимостта от установяване на предаването от "Солвей Соди" на паровата турбина и генератора към датата на издаване на процесната фактура, тъй като същата има за предмет доставката на вещи, които не са определени по своя род, а са индивидуализирани по производител, заводски номер, година на производство и тип. По аргумент от чл. 24, ал. 1 от ЗЗД, в тези хипотези прехвърлянето на правото на фактическо разпореждане с вещите като свои настъпва по силата на самия договор, без да е нужно тяхното предаване. В този контекст ирелевантни са всички аргументи в жалбата във връзка с последващия демонтаж на генератора и турбината, тъй като договорът за покупко-продажба между "Солвей соди" АД е сключен на 03.08.2011 г., фактурата е издадена на 08.08.2011 г. и на същата дата е съставен приемо - предавателен протокол за предаване на техническата документация на актива. За последващите действия по демонтаж по делото са ангажирани множеството доказателства, които подкрепят извода, че спорната доставка е реално осъществена. Той не се опровергава от обстоятелството, че цената на стоките е многократно завишена, тъй като нито се поддържа, нито са представени доказателства, че дружествата са свързани лица. Противно на твърденията на касатора, съдът е обсъдил писмените обяснения на представляващия "Солвей Соди" АД досежно силовия трансформатор и е съобразил това обстоятелство във връзка с фактурите, издадени от "Да Ен" ООД. Ирелевантни са и аргументите във връзка с предходния доставчик на "Солвей Соди" АД и необходимостта от установяване на транспортирането на стоките по предходната доставка, тъй като на изследване подлежи реалността на пряката доставка, обективирана във фактурата. Що се отнася до липсата на ангажирани доказателства от "Солвей Соди" за изпълнение на задължението му по договора за демонтаж на азбеста за негова сметка, то следва да се посочи, че бездействието на доставчика не би могла да се противопостави на получателя, нито да опровергае представените преки доказателства за реалното извършване на спорната доставка. Достигайки до същия краен правен извод, съдът е постановил решение, което в тази си част не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Обратен извод следва относно частта от съдебния акт, с която е отменен РА досежно фактурите, издадени от ЕТ "Маратон - Светла Стоянова" с предмет "демонтажни работи по договор № 2/05.08.2011 г. на турбина". Съпоставката на датите на издадените фактури - 10.08.2011 г. и 26.08.2011 г. и всички представени приемо - предавателни протоколи, общ наряд и събраните свидетелски показания сочат, че демонтажът е извършен в периода 12.10.2011 г. -19.05.2012 г. и едва на тази дата следва да се приеме, че е извършена услугата и по аргумент от чл. 25, ал. 2 от ЗДДС е възникнало данъчно събитие. Тъй като предмет на издадените близо година по-рано фактури не е авансово плащане по договора за демонтаж, а услугата по демонтаж, без предвидено периодично плащане, то необосновано първоинстанционият съд е приел, че спорните доставки са реално извършени към датата на издаване на фактурите. Като е отказал признаване на право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС органът по приходите правилно е приложил материалния закон, с оглед на което в тази му част издаденият РА се явява законосъобразен. Отменяйки същия, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в тази му част и вместо него да бъде постановено друго, с което жалбата срещу РА се отхвърли като неоснователна. Настоящият състав не споделя тезата на касатора относно доставката, обективирана във фактурата, издадена от "Ремонт Инженеринг 2000" ЕООД, с предмет "изработване на греда за повдигане и преместване на товари до 110 тона." В тази връзка съдът е осъществил подробен и съвкупен анализ на ангажираните доказателства, в резултат на който обосновано е приел, че доставчикът разполага с кадрова и ресурсна обезпеченост да изработи поръчаното и то е предадено на получателя с представения приемо- предавателен протокол. Последващото отговорно пазене от доставчика и транспортиране на гредата до мястото на експлоатацията й не е предмет на спорната доставка, поради което наведените в тази връзка доводи не опровергават правилността на извода, че същата е реално извършена. При този изход на спора и направеното искане, в полза на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение съобразно материалния интерес по отменената част от първоинстанционното решение, възлизащо на сумата от 1 548.76 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение