Решение № 6517 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 970/2020 г.

Решение № 6517 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 970/2020 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" - П., чрез ст. юрк. К. Недялкова против решение № 2239/07.11.2019 г. на Административен съд - П., постановено по адм. дело № 1025/2019 г., с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 16/06/1/0.0.1784/2/01/04/01 от 25.02.2019 г. и преписката е изпратена на административния орган за ново разглеждане и постановяване на акт по заявка за второ плащане от 30.08.2018 г. на Д. Матушев по договор № 16/06/1/0.0.1784 от 25.01.2016 г. В жалбата са посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост на решението. Въз основа на подробно изложение на обстоятелствата и процесуалните действия, описани в мотивите на оспорения акт, на процесуалните действия по събиране на доказателства, предприети от страните в съдебното производство и мотивите на първоинстанционния съд, касационният жалбоподател счита за безспорно установено неизпълнение на задълженията по чл. 9, ал. 1, т. 4 от договор № 16/06/1/0.0.1784 от 25.01.2016 г. и по чл. 38, ал. 1, т. 4 от Наредба № 14 от 28.05.2014 г. за увеличение икономическия размер на стопанството с левовата равностойност на 4 000 евро, измерен в СПО, по силата на което ползвателят следва да върне полученото първо плащане и няма право да получи второ плащане, както и че ползвателят възпрепятства и/или осуетява извършването на проверки от лицата и органите, посочени в чл. 43 от Наредба № 14/28.05.2014 г. Оспорва изводите на съда, че от административният орган не е спазил правилата в Правилника за дейността на дирекция Технически инспекторат за извършване проверки на място в стопанството на Матушев - чл. 43, ал. 7 и чл. 45, т. 6 от Наредбата. Позовава се на констатациите от проверка на 19.06.2017 г., според които в декларираният от ползвателя имот № 060029, находящ се в с. Б., общ. П., обл. П., не са открити пчелни семейства и кошери. Твърди, че така декларираният имот е участвал при определяне първоначалния икономически размер на стопанството, посочен в заповедта за одобрение на помощта, както и че за преместването на пчелина, липсва надлежно уведомление. По тези съображения счита за неправилен и незаконосъобразен изводът на съда, че размерът на стопанството на Матушев не е по-малък от левовата равностойност на 8 000 евро, измерен в СПО по смисъла на чл. 15, ал. 2 от Наредба № 14/28.05.2014 г. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски. Ответникът - Д. Матушев от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Я. Тончева оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се отхвърли изцяло, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор и писмени бележки. Претендира разноски за касационното производство. Становището на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неправилност на решението в частта, в която е постановена отмяна на АУПДВ за изплатеното и подлежащо на възстановяване първо плащане и неоснователност на касационната жалба в останалата част. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Възраженията на ответника по касация за нередовност на жалбата, са неоснователни. Макар и непрецизно формулирани, от страна на касатора са посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред Административен съд - П. е бил АУПДВ № 16/06/1/0.0.1784/2/01/04/01 от 25.02.2019 г., издаден от директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие", с който е отказано изплащането на финансова помощ общо в размер на 24 447. 50 лева, представляваща второ плащане по договор № 16/06/1/0.0.1784 от 25.01.2016 г., за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР 2014 - 2020 и на ползвателя Д. Матушев от [населено място] е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447. 50 лева, представляващо първо плащане по договора. За да отмени оспорения акт и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне по заявката за второ плащане на ползвате, съдът и е приел, че актът е издаден в писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. По отношение на отказа за второ плащане, обективиран в оспорения акт, съдът е приел, че е незаконосъобразен, тъй като директорът на ОД на ДФ Земеделие принципно разполага с правомощия за цялостно отказване на одобрена финансова помощ съгласно заповед № 05-РД/286 от 01.02.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", но не и с акт за установяване на публично държавно вземане. На това основание е обосновал извод за отмяна на АУПДВ в тази част и връщане на преписката на административния орган за издаване на съответен акт, въз основа на дерегираните му с посочената заповед правомощия, но не и във формата на АУПДВ. По отношение на определената за възстановяване сума в размер на 24 447. 50 лева, представлява полученото от Д. Матушев първо плащане по договора, съдът е обсъдил фактическите и правни основания, посочени в акта - чл. 45, т. 4 и т. 6, чл. 38, ал. 1, т. 16 във връзка с чл. 33, ал. 1, чл. 38, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 15, ал. 2 от Наредба № 14/28.05.2014 г., както и чл. 8, ал. 3, чл. 9, ал. 1, т. 15 от сключения с ДФ "Земеделие" от договор. От фактическа страна е установил, че между страните е сключен договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ № 16/06/1/0.0.1784 от 25.01.2016 г. в общ размер 48 895. 00 лева по подмярка по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР 2014 - 2020 по одобрен проект и бизнес план. Първото плащане по договора в размер на 50 % от помощта - 24 447. 50 лева е авансово и е извършено на 20.04.2016 г. съгласно уведомително писмо за одобрение от 09.06.2016 г. На 19.06.2017 г. от служители на отдел Регионален технически инспекторат (РТИ) при ОД на ДФ Земеделие - К. е извършена проверка на място в с. Б., общ. П., обл. П. преди заявка за второ плащане. Според съставения контролен лист е посочено местоположение на пчелин № 4295-0168 в имот № 060029, с. Б., община П. и е отразено, че броят на пчелните семейства при проверката на място е 0 и не отговаря на броя им по документи - 126. Отразено е също, че ползвателят е информиран на предстоящата проверка на 19.06.2017 г. в 13. 15 ч, а като начален час на проверката е посочен 14. 00 часа на същата дата. В контролния лист не отбелязано, че проверката е приключила поради отказ на ползвателя да представи документи. Към контролния лист е приложена и докладна записка от извършилия проверката служител на РТИ. Със заявление вх. № 02-160-6500/03.11.2017 г. Д. Матушев е представил копие от Ветеринарно - медицински дневник и копие от Ветеринарно - медицинско свидетелство за придвижване на животни № 0011662 от 10.09.2015 г., с което удостоверява, че животинският обект е преместен от м. "Т.", в землището на с. Б., общ. П., в м. "Заслона" на същото землище. С писмо от 21.02.2018 г., връчено лично на същата дата, Матушев е уведомен, че ДФ Земеделие открива производство по налагане на финансова корекция. В указания срок на 06.03.2018 г. е подадено писмено възражение, в което са изложени подробни съображения, че по отношение на документ за земята в заявлението за подпомагане и бизнес плана е посочено "не е приложимо" при формиране на минималния икономическия размер на стопанството от 8 000 евро СПО. Посочено е, че е заложено увеличение и поддържане на пчелните семейства. Със заповед от 29.05.2018 г. е разпоредена нова проверка място от страна на експерти на ДФ Земеделие. В приложената по делото докладна записка от 05.06.2018 г. е отбелязано, че за тази проверка Д. Матушев е уведомен по телефона в 13. 50 часа на 31.05.2018 г., но е отказал съдействие, тъй като не е уведомен писмено. На 30.08.2018 г. е подадена заявка за второ плащане по договор № 16/06/1/0.0.1784 от 25.01.2016 г. заедно с предвидените в закона приложения. При подаването на заявката Матушев е подписал с възражения декларация за информираност, според която с писмо от 21.02.2018 г. е открито производство по налагане на финансова корекция с писмо от 21.02.2018 г., по подадената заявка за плащане, ще бъде извършена проверка на място с цел установяване фактическото състояние на стопанството и съответствието със заявените данни и представените документи, както и че обработката на заявката ще бъде спряна до влизане в сила на решение за финансова корекция. На 05.09.2018 г. от ползвателя е подадена жалба, в която е посочено, че предоставената декларация за информираност е с некоректно съдържание. Със заповед от 08.10.2018 г. е възложена проверка на място на стопанството на жалбоподателя. За тази проверка Матушев е уведомен лично, на 10.10.2018 г., но е заявил, че няма да допусне извършването й, докато не получи отговори на запитванията си до ДФ Земеделие и предвид липсата на заповед за налагане на финансова корекция. На 25.02.2019 г. е съставен доклад за нередност № 16/06/1/0.0.1784/2/01/17/01, в която като дата на извършване на нередността е посочена 19.06.2017 г. С оспорения АУПДВ е отказано изплащане на второто плащане по заявка от 30.08.2018 г. и е определено възстановяване на полученото първо плащане на следните фактически основания - неподдържане на минимално изискуемият икономически размер на стопанството в СПО съгласно чл. 5, ал. 2, т. 3 от Наредба № 14/28.05.2014 г., същият е в размер на 0. 00 евро в СПО с оглед установената при проверката на 19.06.2017 г. от отдел РТИ при ОД на ДФ Земеделие - К. и последвалата проверка от Д "ПИ" на ДФ Земеделие липса на пчелни семейства, отглеждани от Д. Матушев в декларирания от него имот № 56335-060-029, находящ се в с. Б., общ. П., както и нарушение на чл. 9, ал. 1, т. 15 от договора - ползвателят на помощта или упълномощен негов представител възпрепятства и/или осуетява извършването на проверки от органите посочени в чл. 43 или не указва необходимото съдействие при извършване на тези проверки. Въз основа на тези факти, установени от доказателствата в административната преписка, които е обсъдил във връзка с показанията на разпитаните по делото четирима свидетели на страните, съдът е приел, че не се установяват основанията по чл. 45, т. 4 и т. 6 и на чл. 28, ал. 1, т. 16 от Наредба № 14/28.05.2014 г., съответно на чл. 9, ал. 1, т. 15 от договора, при които РА може да изисква от ползвателя връщане на всички получени суми по договора за подпомагане. В решението са изложени мотиви, че за проверките бенефициерът е уведомяван само по телефона, без да му е пояснено, че при явяването му ще бъде връчено уведомително писмо. Отказът на Матушев за съдействие е именно поради липсата на писмено уведомление, каквото е изискването по договора. От друга страна, съдът е посочил, че в Правилника на дейността на дирекция Технически инспекторат не е посочено, че при липса на съдействие от страна на бенефициера, проверката се прекратява. Съдът е приел, че по делото не са налице данни за липса на съдействие от страна на жалбоподателя. Д. Матушев се е явил на 10.10.2018 г. в ДФ Земеделие за изясняване на обстоятелствата във връзка със заявката му за второ плащане, след изпратено писмено уведомление на 09.10.2018 г. В тази връзка съдът не е кредитирал показанията на св. М. Матушева (майка на жалбоподателя) и Д. Нанов - ст. експерт в РТИ - К. в частта им относно протичането на проверката на 19.06.2017 г., като противоречиви и взаимно изключващи се. С тези аргументи съдът е обосновал извод, че не се установява Д. Матушев или упълномощено от него лице да е възпрепятствал и/или осуетявал извършването на проверки на място или да не е оказвал необходимото съдействие. За недоказано съдът е приел и другото фактическо основание за издаване на АУПДВ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Наредба № 14/28.05.2014 г. поради неточно изпълнение на бизнес плана. Според чл. 15, ал. 2 от наредбата бизнес планът трябва да показва, че кандидатът ще поддържа размер на стопанството не по-малък от 8 000 евро, измерен в СПО от датата на заявлението за подпомагане до датата на планираното увеличение. Съдът е посочил, че бизнес планът не е представен по делото от показанията на св. Л. Славчева, гл. експерт в отдел ОПСМП на ДФ Земеделие, които са кредитирани като последователни и непротиворечиви, е установил, че жалбоподателя е заявил ангажимент за подвижно пчеларство Позовавайки се на легалната дефиниция на "подвижно пчеларство", дадена в § 1, т. 3 от ДР на Закона за пчеларството, съдът е приел, че преместването на пчелните кошери е с оглед изпълняване целите на подвижното пчеларство, което е заложено в бизнес плана. В тази връзка според съда са и показанията на св. Славчева, според които още при проверката през 2015 г. жалбоподателят ги е уведомил за намерението си да премести пчелните кошери на друго място. За преместването Матушев е подал заявление от 03.11.2017 г. с приложения копие от ветеринарно медицинско свидетелство от 10.09.2015 г. за преместване на пчелина в м. Заслона в землището на с. Б., общ. П.. От направената справка в интернет съдът е установил, че пчелинът на Д. Матушев е вписан в регистъра на пчелините в България под номер 402, с посочени 62 броя пчелни семейства. Матушев фигурира и в списъка на производителите на пчелни майки и рояци/отводки. Съдът е обсъдил и представените документи от ветеринарния лекар д-р И. Вангелов, като е посочил, че не е установено по надлежния ред тези документи да такива с невярно съдържание. Преместването на пчелина е потвърдено и в показанията на лекаря пред съда. От приложените към заявката за второ плащане доказателства, съдът е приел за доказано отглеждането на 423 пчелни семейства от жалбоподателя. При тези обстоятелства, съдът е направил извод, че незаконосъобразно в оспорения АУПДВ е приет икономически размер на стопанството 0. 00 евро в СПО. От заключението на съдебно - счетоводната експертиза е установил, че по данните от заявката за второ плащане икономическият размер на стопанството не е по-малък от левовата равностойност на 8 000 евро в СПО по смисъла на чл. 15, ал. 2 от Наредба № 14/28.05.2014 г. С тези мотиви съдът е постановил отмяна на оспорения акт изцяло и е върнал преписката на административния орган за ново разглеждане на заявката за второ плащане на Д. Матушев по договора от 25.01.2016 г. Решението е правилно като краен резултат. Настоящият касационен състав не споделя аргументите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на отказа за второ плащане по договор № 16/06/1/0.0.1784 от 25.01.2016 г. и указанията дадени на административния орган за произнасяне с административен акт, различен от АУПДВ. Съдът не е съобразил разпоредбата на § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗПЗП (ДВ. бр. 2/2018 г.), според която започналите производства по издадените наредби до датата на влизането в сила на този закон по прилагане на мерките и подмерките по чл. 9 б, т. 2 от ЗПЗП от ПРСР 2014-2020 година се довършват по досегашния ред и до изтичане периода на мониторинг. В конкретния случай се касае за подпомагане по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР 2014 - 2020, която попада в обхвата на чл. 9 б, т. 2 ЗПЗП, но производството е по Наредба № 14 от 28.05.2014 г., издадена преди влизане в сила на ЗИДЗПЗП (ДВ бр. 2/2018), поради което законосъобразно е издаден АУПДВ по чл. 166 ДОПК. Оспореният акт обективира две волеизявления на административния орган - отказ за изплащане на финансовата помощ, представляваща второ плащане по договор № 16/06/1/0.0.1784 от 25.01.2016 г. по смисъла на чл. 36, ал. 1, т. 3 от Наредба № 14/28.05.2014 г. и установяване на публично държавно вземане, представляващо подлежаща на възстановяване финансова помощ в размера на полученото по договора първо (авансово) плащане. Предвид кумулативно дадените последици от неизпълнение на задълженията по чл. 38, ал. 1 от Наредба № 14/28.05.2014 г. - ползвателят няма право на второ плащане по чл. 10, т. 2 и връща полученото първо плащане по чл. 10, т. 1, няма пречка двете волеизявления да бъдат издадени едновременно. В разглеждания случай от значение е обстоятелството, че административното производство по установяване на публично задължение е образувано в нарушение на чл. 26, ал. 1 АПК. С писмо изх. № 01-163-6500/120 от 21.02.2018 г. Д. Матушев е уведомен за откриване на производство по налагане на финансова корекция на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, което следва да приключи с решение за налагане на финансова корекция, издадено на основанията по чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ. За издаване на АУПДВ по реда на АПК, бенефициерът не е уведомен съгласно чл. 26, ал. 1 АПК. Нарушението на процесуалните правила е съществено, защото е открито административно производство за издаването един вид административен акт, а е приключило с издаването на друг акт. От доказателствата по преписката е установено, че в случая производството по налагане на финансова корекция е открито на 21.02.2018 г., преди подаване на заявката за второ плащане по договора за предоставяне на финансовата помощ от 30.08.2018 г. В този смисъл са и писмените възражения на Матушев при връчване на уведомлението за извършване на проверка на 10.10.2018 г. От тези възражения е видно, че ползвателят не е наясно с предмета на проверката и предмета на производството, поради липсата на произнасяне на административния орган по финансовата корекция, за която е уведомен с писмо от 21.02.2018 г. Законосъобразно съдът е приел, че не се установяват посочените в АУПДВ фактически и правни основания за неговото издаване по чл. 38, ал. 1, т. 2, чл. 38, ал. 1. т. 16 и чл. 45, т. 4 от Наредба № 14/28.05.2018 г. За да е налице възпрепятстване и/или осуетяване на проверка или неоказване на необходимото съдействие при извършването на проверки от страна на бенефициера и да се приложат тежките последици, предвидени в чл. 38, ал. 1, т. 16 и чл. 45, т. 4 от Наредба № 14/28.05.2018 г., следва той да е надлежно уведомен за извършването им. В конкретния случай от доказателствата по делото се установява, че при извършване на проверките на място органите на ДФ Земеделие не са уведомили Д. Матушев писмено, каквото е задължението им по чл. 27, ал. 1 от сключения договор. Това се отнася преди всичко за проверката на място, извършена на 19.06.2017 г., която е послужила като фактическо основание за прилагане на чл. 45 от Наредба № 14/28.05.2018 г. Неспазването на изискванията за уведомяване се потвърждава и от становището на директора на "Правна" на ДФ Земеделие изх. № 05-2-163/87 от 02.05.2018 г. Наред с това препис от контролния лист за резултатите от тази проверка не е връчен на Д. Матушев. От данните по преписката е видно, че след писменото му уведомяване през октомври 2018 г. Д. Матушев се е явил на 10.10.2018 г. лично в офиса на Фонда, но към този момент, предвид нарушението на чл. 26, ал. 1 АПК, не е бил наясно с предмета на административното производство във връзка с което е предприета проверката. Допуснатите от административния орган нарушения при извършването на проверките са довели и до неизясняване на икономическия размер на стопанството, измерен в СПО. Правилно съдът е приел, че не е доказано неизпълнение на чл. 5, ал. 2, т. 3 от Наредба № 14/28.05.2014 г. за поддържане на минимално изискуемия размер на стопанството от 8 000 евро, измерен в СПО. Изводите, че поетият от Д. Матушев ангажимент по договора за предоставяне на финансовата помощ е за подвижно пчеларство по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на Закона за пчеларството, се потвърждават и от представяния с касационната жалба по реда на чл. 219, ал. 1 АПК заверен препис от бизнес плана. По делото е представено заявление от 03.11.2017 г. с приложени към него документи, според които Фондът е уведомен за преместване на пчелните семейства в рамките на землището на с. Б., общ. П.. При тези обстоятелства незаконосъобразно административният орган е възприел единствено констатациите за липса на пчелни семейства от опорочената проверка на 19.06.2017 г. Представените по делото писмени доказателства и заключението на съдебно - счетоводната експертиза сочат други данни за икономическия размер на стопанството на Д. Матушев. С оглед на изложеното следва да бъдат споделени изводите на първоинстанционният съд, че не са налице предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 2, чл. 38, ал. 1, т. 16 и чл. 45, т. 4 от Наредба № 14/28.05.2014 г., поради което решението, с което е отменен оспореният АУПДВ изцяло и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявката за второ плащане, следва да се остави в сила. При този изход на спора разноски за касационната инстанция следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 1 900 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,