Решение № 50 от 6.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 233/2024 г.

Решение № 50 от 6.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 233/2024 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Максима България" ЕООД, срещу Решение № 6278 от 25.10.2023 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело № 5502/2023 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "Максима България" ЕООД срещу Заповед № 274 от 14.03.2023 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с която на основание чл. 68л, ал. 1, във вр. чл. 68в, във вр. с чл. 68 г, ал. 4 във вр. с чл. 68д, ал. 2, т. 4, предл. 1 във вр. с чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), на дружеството е забранено при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика. Касационният жалбоподател – "Максима България" ЕООД счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно е приел, че е изпълнен фактическият състав на чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68в във вр. с чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68д, ал. 2, т. 4, предл. 1, във вр. с чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП. Прави искане обжалваното решение да бъде отменено. Претендира направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Касаторът се представлява от юрк. Й. Бояджийска. Ответникът по касационната жалба – председателят на Комисията за защита на потребителите не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, следното: При проверка на магазин "Т-маркет", стопанисван от "Максима България" ЕООД в Нова Загора на 23.02.2023 г. от служители на КЗП е установено при контролна покупка на продукт, предлаган на промоционална цена за килограм "свински флейки майстор Цветко", обявена на етикет и в близост до стоката, със зачеркната стара цена от 16, 99 лв/кг, нова - 11, 89 лв/кг, при заплащане и издаване на фискален бон, че продуктът е продаден на стара цена. Последвали са съответно докладна записка от директора на гл. дирекция "Контрол на пазара" изх. № Ц-02-367/07.03.2023 г. до КЗП, със становище, че търговецът е нарушил разпоредбите по чл. 68д, ал. 1, пр. второ ЗЗП, когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, във вр. чл. 68д, ал. 2, т. 4 (относно цената) и чл. 68в ЗЗП. Резултатите от проверката са отразени в Констативен протокол № К-2737233/23.02.2023 г., връчен по надлежния ред, въз основа на който е издадена оспорваната в заповед. С нея на дружеството е забранено при упражняване на търговската дейност да използва нелоялна търговска практика. Решението на КЗП е обективирано в т. 44 от Протокол № 10 от 08.03.2023/г., в който протокол включително се съдържа и подробно описание на фактическата обстановка, констатирана в хода на проверките и възприета изцяло от КЗП. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът е анализирал фактическия състав на заблуждаващата нелоялна търговска практика и е приел, че в магазин "Т-маркет", стопанисван от "Максима България" ЕООД в Нова Загора, на потребителя се предлага хранителен продукт, при обявена цена за килограм от 11, 89 лв. за килограм като при заплащане, цената е калкулирана по т. нар. "стара цена", зачеркната като такава на етикет за промоция на хранителни продукти - 16, 99 лв/кг. Съдът е приел, че по този начин търговецът въвежда в заблуждение потребителите, тъй като съобщава, че продава въпросните стоки на намалена цена, което обаче е невярно, тъй като продуктите се таксуват на по-високата стара цена. Въз основа на горното съдът е направил извод за законосъобразност на оспорената заповед и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Както обосновано приема и първоинстанционният съд, за да е налице твърдяната от органа заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предложение 1 във вр. с ал. 2, т. 4 ЗЗП, е необходимо да са налице кумулативно следните три елемента: 1.) търговска практика; 2.) която съдържа невярна информация (относно цената или начина на нейното изчисляване, или съществуването на специфично предимство по отношение на цената); и 3.) има за резултат или е възможно да има за резултат вземане на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на търговска практика. По делото е безспорно, че предлагането от търговеца на стоки в магазина е търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 ЗЗП. Спорът е досежно втория и третия елемент на фактическия състав на заблуждаващата търговска практика. За да е налице невярна информация в процесната хипотеза е необходимо информацията, предоставена на потребителите за цената да е невярна и поради това заблуждаваща. Не се оспорва от касатора, че на 23.02.2023 г. е било налице разминаване между обявената чрез голям плакат в червен цвят цена на процесните продукти - "свински флейки майстор Цветко", и цената, на която продуктите реално са се продавали в обекта. Верността на информацията е обективен факт – цената или е тази, която е обявена, или е различна от обявената. По делото не е спорно, че действителната цена на процесните продукти, е различна от обявената на етикета пред стоката. Видно от изложеното изводът на органа за осъществен от търговеца и втория елемент на фактическия състав на заблуждаващата търговска практика е правилен. Правилен е, както обосновано приема и първоинстанционният съд, и извода на органа, че в случая е налице и третият елемент на фактическия състав на заблуждаващата търговска практика – тази практика да има за резултат или да е възможно да има за резултат вземане на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването й. Преди всичко следва да се посочи, че преценката за възможността съответната търговска практика да има искания от разпоредбата резултат се прави винаги от гледната точка на средния добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив потребител. Наред с това, съгласно съображение 18 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребителите на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директива 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета (Директива 2005/29), чиито разпоредби националният закон транспонира, "критерият за "средния потребител" не е статистически, а националните съдилища и административни власти трябва да използват своята собствена преценка, за да определят типичната реакция на средния потребител в конкретен случай. " При отчитане на горното в конкретния случай, за да се прецени възможността процесната търговска практика дали има или не въпросното въздействие върху средния потребител следва да се отчете фактът, че самата цена на стоките е такава, че допуснатото отклонение от обявената информация при първоначална цена от 11, 89 лв. и действителната цена – 16, 99 лв. за килограм е над 30% от стойността на продуктите и обективно би могло да повлияе на търговското решение на средния потребител. В случая значително по-ниската цена би мотивирала средния потребител да закупи продукта/продуктите и съответно да вземе своето решение въз основа на обявената подвеждаща цена. С оглед на горното следва изводът, че в конкретния случай невярната информация би могла да доведе до промяна на търговското поведение на средния потребител. Така е осъществен и третият елемент от фактическия състав на заблуждаващата практика. С оглед на изложеното изводът на съда за кумулативното наличие на предпоставките на нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предложение 1 ЗЗП е правилен, обоснован и съответен на доказателствата по делото. Неоснователно е и твърдението за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил всички относими доказателства по делото и е отговорил на всички доводи и възражения на жалбоподателя, които са от значение за правилното решаване на настоящия правен спор. Това прави правилен и извода му за законосъобразност на оспорената заповед, поради което съдът следва да остави в сила обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6278 от 25.10.2023 г. на Административен съд София-град по адм. дело № 5502/2023 г. Решението е окончателно.