Решение № 12806 от 11.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8502/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. От Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Образувано е по касационна жалба на Х. Д. А. от гр. Благоевград, чрез процесуалния му представител адв. Андонов, против решение 2703 от 10.06.2025г., постановено по адм. дело 1708/2024г. по описа на Административен съд гр. Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед 18 9891 от 20.09.2024г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) гр. Благоевград, с която е одобрено изменението на кадастралната карта и кадастралния регистър (КККР) на гр. Сандански по заявление вх. 01 388366 от 16.07.2024г. на М. Х. М., състоящо се в промяна на границите на съществуващи обекти в КККР и нанасянето на схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор [номер], нанесен с площ по документ 47,73 кв.м. и записан в КР като собственост на М. Х. М.. В касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че е неправилен извода на съда за законосъобразност на оспорената заповед и нанасянето на самостоятелния обект в сграда. Напротив твърди, че не са били налице предпоставките за нанасянето му, поради наличие на спор за собственост по отношение на обекта. Излага съображения, че изводът на съда за липса на спор за материално право е неправилен и в противоречие със събраните доказателства, тъй като той се легитимира като собственик на 1/3 идеална част от процесния обект, като собственик на 1/3 идеални части от партерния етаж, на който се намира обекта. Посочва в тази връзка, че е налице спор за собственост, който пък е пречка за изменението на КККР с нанасянето на обекта до разрешаването му по общия исков ред. Излага и съображения, че съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила като е кредитирал частично и избирателно приетата по делото съдебно техническа експертиза. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът Началника на СГКК гр. Благоевград не се явява, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Ответникът К. Д. М., не се явява, не се представлява в открито съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба. Ответниците М. Х. М. и Е. Д. М., чрез процесуалния си представител адв. Богоева, с писмено становище твърдят неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС гр. Благоевград е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на изискванията за форма и без допуснати нарушения на административно производствените правила от категорията на съществените. Приел е, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалния закон. Посочил е, че от представените по делото доказателства е установено, че в КККР на гр. Сандански не е бил нанесен обекта, предмет на заповедта, поради и което с издаването й кадастралната карта е приведена в актуално състояние с нанасянето на новия обект. Изложил е съображения, че представеното по делото удостоверение за търпимост на строеж АБ 02 24 от 12.02.2024г. от главния архитект на община Сандански на името на М. Х. М. е достатъчно условие за нанасянето на новия обект с идентификатор [номер], тъй като доказва физическото му съществуване, като е посочил, че този факт се доказва и от приложения проект за изменението на КККР и от представения проект заснемане на обекта. По тези съображения е приел, че е налице хипотезата на непълнота и грешка в КККР по чл. 51, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 54 във връзка с § 1, т. 16 от ЗКИР. Приел е и че в случая от приетата по делото СТЕ е установено, че удостоверението за търпимост е издадено въз основа на одобрен архитектурен проект, като направено заснемане на обекта съответства на съществуващото на място положение. Приел е, че в случая не е налице спор за материално право, който би бил пречка за издаване на заповедта и нанасянето на обекта, тъй като не се установява наличието на конкуриращи се права за собственост върху обекта, а възраженията на жалбоподателя, че оспореното изменение на КККР цели да бъдат завзети общи части и неправомерно приобщени към новонанесения обект, са необосновани. Поради това е достигнал до извод за законосъобразност на заповедта и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 54, ал. 4 и ал. 1 във връзка с основанието по чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, а именно установени непълноти и грешки в кадастралната карта. Легалното определение за непълнота и грешка е дадено в § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР като в редакцията към момента на издаване на оспорената заповед /ДВ бр. 57/2016г./ гласи "непълноти или грешки" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние". В настоящия случай правилно съдът е приел, че е налице такова основание, тъй като видно от доказателствата по делото, включително приетата СТЕ, се установява, че е налице такова несъответствие, а именно досежно отразяването на съществуващия на място обект в етаж 0 на сграда с идентификатор [номер], който се установява, че не е отразен в кадастралната карта и кадастралния регистър, а съществува на място. Наличието на представеното и коментирано от съда удостоверение за търпимост за този обект ,издадено от главния архитект на община Сандански от 12.02.2024г. е неотносимо към настоящото производство, тъй като удостоверението за търпимост по § 16 ал. 1 ПР на ЗУТ е от значение само за извършването на прехвърлителна сделка, а и кадастъра в неговите части отразява съществуващото на място положение на обектите на кадастъра, така както са очертани в ЗКИР без значение в случаите когато се касае за сгради дали са законно построени или не. Правилен е обаче извода на съда за липса на установен спор за материално право, съответно липса на пречката по чл. 54, ал. 2 изр. първо от ЗКИР за издаване на оспорената заповед, според който "Когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред". Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗКИР "Кадастър е съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България" и като съвкупност от такива данни следва при отразяването на обектите да е налице съответствие между тези данни - нанесените граници да съответстват на размерите на обектите по съответните документи за собственост. Съгласно чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗКИР Основните кадастрални данни са "за самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура: идентификатор; етаж; очертание; брой нива в обекта; площ по документ; предназначение; адрес", като и по отношение на самостоятелни обект би следвало да е налице съответствие на очертанията на обекта границите му и площта, определена по тях и отразената като основни кадастрални данни площ на обекта по документ за собственост. В случая е налице такова съответствие, тъй като в документа за собственост на М. М., а именно нотариален акт [заличен текст] за учредяване право на строеж /суперфиция/ е записано, че на нея се учредява право на строеж за втори жилищен етаж, тавана, гарсониера в гаражния етаж и гараж до нея в предвидената за построяване сграда в парцел [заличен текст] по плана на гр. Сандански, като върху гарсониерата учредителите на правото на строеж С.Г. М. и Х. А. М. си запазват правото на ползване докато са живи, като в този нотариален акт не е посочена квадратура на предвидената гарсониера. Правото на строеж по посочения нотариален акт е реализирано по разрешение за строеж 187 от 06.08.1990г. въз основа на одобрените проекти от 02.08.1990г. Видно от одобрените проекти от 02.08.1990г. в тях не е предвидена гарсониера, а на нейно място е предвидено стопанско помещение, ПРУ, тоалетна и антре, до източния калкан на сградата. При извършеното преустройство и промяна на предназначението на тези обекти и заснети по одобрен проект от 12.02.2024г. по заснемането на обекта преустройство и промяна на предназначението на част от гаражен етаж за обособяване на жилище в източната част на сградата с идентификатор [номер] на ниво етаж 0 е видно, че на място е нанесения нов обект грасониера по оспорената заповед, съответна на титула за собственост на М.. Съгласно § 1 т. 1 ДР на ЗКИР "самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура" е обособена част от сградата или съоръжението, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално предназначение, като в случая нанесения по оспорената заповед обект отговаря изцяло на легалното определение за самостоятелен обект. Изложеното по горе обосновава извод за липсата на спор за материално право по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на Наредба 02 20 5 от 15.12.2016 г. според който "Спор за материално право" по смисъла на чл. 70 и 71 е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство". По изложените съображения оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответниците по касация М. М. и Е. М. в тази връзка като основателно и доказано следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение