Решение № 5962 от 16.6.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Септември срещу Решение 578/15.07.2021 г. по адм. дело 1409/2019 г. по описа на Административен съд Пазарджик (АдмСП), XI състав, В ЧАСТТА с която е обявена за нищожна Наредба за условията за водовземане на минерална вода от находище на минерална вода - изключителна държавна собственост - Варвара, предоставено безвъзмездно за управление и ползване на община Септември, приета с Решение 1075/30.10.2018 г. на общински съвет Септември, взето с Протокол 56/30.10.2018 г., с изключение на § 4 от ПЗР от Наредбата за реда и условията за издаване на разрешителни за водовземане на минерална вода на територията на община Септември. Касационният жалбоподател Общински съвет Септември, чрез процесуалния си представител твърди, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и процесуалните правила, както и на събраните по делото доказателства, което са касационни основания по чл. 209,т.3 АПК. Поддържа, че първоинстанционният съд в противоречие на закона приема, че липсва правна норма, която да дава права и компетентност в частност на общински съвет - Септември да издава Наредба от вида на процесната, с която да урежда отношенията свързани с условията за издаване на разрешителни за водовземане на минерална вода на територията на община Септември. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на протеста на прокурор при Окръжна прокуратура - Пазарджик. Претендира направените по делото разноски. Ответникът - прокурор при Окръжна прокуратура Пазарджик не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Административен съд - Пазарджик е сезиран с протест на прокурор при Окръжна прокуратура Пазарджик против Наредба за условията на водовземане на минерална вода от находище на минерална - изключителна държавна собственост - Варвара, предоставено безвъзмездно за управление и ползване на Община Септември, приета с Решение 1075 от 30.10.2018г. по Протокол 56 на Общински съвет - Септември. С обжалваното решение Наредбата, с изключение на § 4 от ПЗР от нея, е обявена за нищожна. Съдът е разгледал възраженията на ответника и настоящ касатор за допустимостта на протеста и мотивирано е посочил защо не ги приема. Счел е, че процесният нормативен административен акт е издаден от Общинския съвет при липса на надлежно делегирана компетентност, което има за последица неговата нищожност. Посочил е, че съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, в изпълнение на правомощията си по ал. 1 общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения, а според чл. 21, ал. 1, т. 19 от ЗМСМА, общинския съвет обсъжда и приема решения по предложения на кметове на райони и кметства по въпроси от своята компетентност. Освен това е разгледал и нормата на чл. 8, ал. 2 от Закона за общинската собственост. Съдът е установил, чев обема на делегацията, законодателят не е включил обществените отношения свързани с вида и условията за издаване на разрешителни за водовземане на минерална вода на територията на общината. Ето защо и тази норма на Закона за общинската собственост, не може да е основание за приемане на нормативен акт от категорията на процесния. Анализът му е продължил с § 133, ал. 7 от ЗИД на ЗВ (обн. ДВ, бр. 55 от 2018 г.), според койтоКметът на общината стопанисва предоставените минерални води по ал. 1 в съответствие с изискванията, определени с наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 2. от ЗВ. Според този текст от закона, министерският съвет приема наредба за проучване, ползване и опазване на подземните води. По силата на тази законова делегация е издадена Наредба 1 от 10 октомври 2007 г- за проучване, ползване и опазване на подземните води (обн., ДВ, бр. 87 от 30.10.2007 г., в сила от 30.10.2007 г.). При това положение, явно не може да се приеме, че е налице неуредено с нормативен акт от по-висока степен обществено отношение, нито пък, че законодателят е делегирал правомощието на общинските съвети да приемат наредба във връзка с предоставените им за управление и ползване сондажи за минерални води по реда на § 133 от ПЗРЗИД на Закона за водите. Решението е правилно. Не са налице посочените касационни основания. Административният съд е формирал обосновани и правилни изводи, които се споделят и от настоящата инстанция, поради което не следва да бъдат преповтаряни. Повторените в касационната жалба на Общинския съвет твърдения за недопустимост на протеста на прокурор от ОП-Пазарджик съдът намира за неоснователни. Обосновано АдмС-Пазарджик е преценил, че не е налице хипотезата на чл. 177, ал. 3 АПК и административният акт, с изключение на § 4 подлежи на оспорване, тъй като с решение 240/19.03.2021 г. по адм. д. 1091/2020 г. на Административен съд Пазарджик е отхвърлено оспорването на Варварски минерални бани ЕООД в частта по § 4 от ПЗР, вр. с чл. 9 от Наредбата, а с решение 11898/24.09.2020 г. по адм. д. 1238/2020 г. на ВАС е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу Наредбата. Съответно, съдебен контрол е бил осъществен само в частта по § 4 ПЗР на Наредбата с влязло в сила съдебно решение, а в останалата част няма осъществен съдебен контрол за действителността, валидността и законосъобразността на Наредбата, поради което като е осъществен такъв от съда е постановено едно допустимо съдебно решение. За пълнота следва да се посочи, че Наредбата за условията на водовземане на минерална вода от находище на минерална - изключителна държавна собственост - Варвара, предоставено безвъзмездно за управление и ползване на Община Септември е приета с Решение 1075 от 30.10.2018г. по Протокол 56 на Общински съвет - Септември. От преписката е видно, че не са налице съществени нарушения при спазване на процедурата по приемането на подзаконовия нормативен акт. Той обаче е нищожен поради изначално липсваща компетентност на административния орган да урежда обществени отношения от категорията на процесните без законова делегация за това. В Решение 1075 от 30.10.2018г. по Протокол 56 на Общински съвет - Септември е посочено, че Наредбата се приема в изпълнение на възложените с решение на министъра на околната среда и водите права и задължения за Община Септември - правното основание е чл. 21 ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 19 (от ЗМСМА), във връзка с чл. 76, ал. з от АПК. В § 8 от ПЗР на Наредбата е добавено, че същата се приема на основание чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 8 от Закона за общинската собственост. В Предложението на Кмета на Община Септември за приемане на процесната Наредба, като основание е посочен чл. 44 ал. 1, т. 6 и 8 от ЗМСМА, с цел изпълнение, при условията на законност, откритост, съразмерност и стабилност, на предоставените на Община Септември по силата на Решение 74 от 29.05.2018 г. на Министъра на околната среда и водите права и възложени задължения и във връзка с разпоредбата на § 133, ал. 10, т. 1 от ЗИД на ЗВ (обн. ДВ, бр. 55 от 2018 г.). Към представената преписка липсват каквито и да е доказателства за спазване на изискванията на чл. 26 ЗНА при приемане на подзаконовия нормативен акт. Представени са две разпечатки от компютърни страници със списък на файлове с дата на създаване през месец ноември 2019г., от които очевидно не се установява спазване на процедурата, предвидена в чл. 26 ЗНА, публикуване на проекта на интернет страницата на общината и предоставяне на възможност на заинтересованите лица за предложения и становища по проекта към датата на приемане на Наредбата. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове, наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. С разпоредбата на чл. 8 от ЗНА е предвидено, че всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда, съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Аналогични са разпоредбите на чл. 76, ал. 3 от АПК и чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗМСМА. Съдът правилно и обосновано е преценил, че Общински съвет Септември с оспорената Наредба е определил специфични изисквания за ползването и опазването от замърсяване и влошаване на находище за минерална вода, изключителна държавна собственост Варвара с. Варвара, като за приемането ѝ се е позовал на § 133, ал. 10, т. 1 от ПЗР на Закона за водите (ЗВ). Същевременно със ЗВ, вкл. разпоредбата на § 133, ал. 10, т. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗВ не се делегира на общинските съвети компетентност за приемане на подзаконови актове по тяхното прилагане в сферата на ползването, опазването от замърсяване и влошаване на минералните води. Това означава, че Наредбата е приета извън компетентността на общинския съвет по чл. 7 от Закона за нормативните актове (ЗНА), вр. с чл. 21, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). Нещо повече, с Наредбата се уреждат вече уредени с Наредба 1/10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, издадена на основание чл. 135, ал. 1, т. 2 ЗВ обществени отношения, свързани с минералните води /като част от подземните такива/, поради което същата е и извън обхвата на нормата на чл. 8 ЗНА, вр. с чл. 21, ал. 1, т. 13 и т. 19 ЗМСМА. По изложените мотиви, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора, разноски на касатора не се дължат. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение