Решение № 2253 от 6.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1705/2023 г.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Белбултранс ЕООД ЕИК 130972575 със седалище и адрес на управление обл. Благоевград, гр. Симитли, [улица]срещу Решение 1935 от 17.11.2022 г. по адм. дело 723/2022 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу акт за определяне на компенсаторна такса в размер на 750,00 лева за товарен автомобил - влекач с рег. [рег. номер] и полуремарке с рег. [рег. номер], издаден на 19.06.2020 г. от Е. Ц. старши инспектор при Териториална дирекция Югозападна, отдел Пътни такси и разрешителен режим, ГКПП - Кулата към Агенция Митници. В касационната жалба има оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. По същество е основателна. Предмет на обжалване пред административния съд е акт за определяне на компенсаторна такса в размер на 750,00 лева, за товарен автомобил - влекач с рег. [рег. номер] и полуремарке с рег. [рег. номер], издаден от Е. Ц. старши инспектор при Териториална дирекция Югозападна, отдел Пътни такси и разрешителен режим, ГКПП - Кулата към Агенция Митници. Обжалваното решение е постановено при ново разглеждане на делото след обезсилване на предходното решение с Решение 7590 от 04.08.2022 г. по адм. дело 323/2022 г. на ВАС, седмо отд. Във връзка с новото разглеждане на делото касационната инстанция е дала задължителни указания относно предмета на оспорване и в частност относно допустимостта на оспорването. От фактическа страна съдът е установил, че Белбултранс ЕООД е собственик на ППС влекач, марка Volvo, модел FM, с рег. [рег. номер] и полуремарке, марка Wielton, модел NW 3, с рег. [рег. номер], с които е извършван международен превоз на 19.06.2020 г. през ГКПП - Кулата в направление да напусне територията на Република България. При проверка на превозното средство по реда на чл. 10е, ал. 2 от Закона за пътищата (ЗП), извършена от старши инспектор Е. Д. Ц. в качеството й на длъжностно лице на Агенция Митници, е установено, че превозното средство е със статус на нередовно в Системата за вторична интеграция и правоприлагане (СВИП), чрез която се достъпват данни от Електронната система за събиране на пътни такси. ППС е отчетено като нередовно поради движение по платената пътна мрежа на 18.06.2020 г., без да е заплатена изцяло пътната такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП. Във връзка с установения статус на превозното средство ответникът е издал процесния административен акт за определяне на компенсаторна такса в размер на 750,00 лева. Таксата е заплатена от водача на ППС, за което е издадена квитанция за компенсаторна такса 20BG005731X36656599/19.06.2020 г. В съдебното производство е назначена съдебно-техническа експертиза. В заключението си вещото лице е посочило, че в модул ППРР на СВИП на 19.06.2020 г. старши инспектор Е. Д. Ц. е въвела данни за процесните ППС, както следва: за основно ППС с рег. [рег. номер] товарен автомобил с 3 и повече оси, конфигурация на осите V1 (0-0) две единични оси; І ос измерено и констатирано натоварване 6,840 т; ІІ ос, задвижваща - измерено и констатирано 11,060 т. По отношение на полуремаркето, марка Wielton, модел NW 3, с рег. [рег. номер], данните са: конфигурация на осите R 3 (-000), три оси; І ос измерено и констатирано 7,250 т, междуосово разстояние Р2; ІІ ос - измерено и констатирано 7,150 т, междуосово разстояние Р2; ІІІ ос - измерено и констатирано 7,300 т, междуосово разстояние Р2. Според ВЛ броят на осите на това ППС е 5, а са заплатени такси за 3 бр. оси платената категория е по-малка от измерената. Вещото лице посочва, че от 2019 г. в България се въвежда електронно отчитане на пътната такса като се използва GNSS (Глобална навигационна сателитна система) и се осигурява денонощен мониторинг в реално време. ППС, подлежащи на таксуване с тол такса на база изминато разстояние, са определени в тарифа, приета с ПМС, като за определяне на дължимата тол такса освен тегловите характеристики, значение имат и броят на осите, екологичната категория на превозното средство, класът на пътя и изминатите километри. В случая компенсаторната такса (К1) за ППС над 12 тона с 4 и повече оси е 750 лева. Вещото лице е констатирало, че след прегледа на записите на тол камерите, инсталирани на пътната републиканска мрежа в посочения маршрут на въпросното ППС, последното се е движело на 18.06.2020 г. по платената пътна републиканска мрежа с 4 и повече оси. От правна страна съдът е посочил, че съгласно чл. 10, ал. 1 ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние: 1. такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа; 2. такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. В чл. 10, ал. 2 ЗП се предвижда, че при установено движение по платената пътна мрежа, когато за съответното пътно превозно средство не е заплатена съответната такса по ал. 1, водачът на пътното превозно средство, неговият собственик или трето лице може да заплати компенсаторна такса. Съгласно чл. 10е, ал. 2 ЗП, пътно превозно средство, което е пристигнало на граничен контролно-пропускателен пункт в направление да напусне територията на Република България, за което не е заплатена такса по чл. 10, aл. 1, т. 1 и/или не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2, може да напусне страната само след заплащане на таксите по чл. 10, ал. 2 за съответната категория пътно превозно средство в специализираното звено на Агенция Митници на съответния граничен контролно-пропускателен пункт. Размерът на компенсаторните такси е установен в чл. 26 и 28 от Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета с ПМС 370 от 20.12.2019 г., обн., ДВ, бр. 101 от 27.12.2019 г., изм., бр. 16 от 24.02.2020 г. Въз основа на заключението на вещото лице съдът е приел, че в случая безспорно е установено неизпълнението на задължението за заплащането на таксата по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП. Посочил е, че размерът на компенсаторната такса е определен в съответствие с чл. 28, ал. 1 от Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа. Посочената разпоредба от тарифата предвижда, че при установено движение по платената пътна мрежа, когато за съответното пътно превозно средство не е заплатена съответната такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, водачът на пътно превозно средство с българска регистрация, неговият собственик или трето лице може да заплати компенсаторна такса за товарен автомобил над 12 т с 4 и повече оси в размер на 750 лв. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. В Решение на СЕС от 21 ноември 2024 г. по дело C61/23 се приема, че член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на компенсаторна такса с фиксиран размер. В настоящия случай административният орган и съдът са приели, че е налице основание за заплащане на компенсаторна такса именно във фиксиран размер от 750 лв. Действително националното законодателство не позволява този размер да се индивидуализира в зависимост от тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, но такава уредба противоречи на принципа на пропорционалност и не може да послужи за основание за издаване на административен акт като процесния. Националното право следва да остане неприложено. В т. 47 от мотивите на посоченото решение на СЕС се отбелязва, че принципът на пропорционалност изисква не само наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението, но и при определянето на наказанието и на размера на глобата или имуществената санкция да се отчитат конкретните обстоятелства по случая (решение от 4 октомври 2018 г., Link Logistik N&N, C384/17, EU:C:2018:810, т. 45). По арг. от т. 55 и 56 от решението на СЕС този принцип е приложим и относно размера на компенсаторните такси. Но приложението му не е гарантирано от националното законодателство към момента на издаване на процесния административен акт, тъй като е изключена възможността за отчитане на тежестта на нарушението и конкретните обстоятелства по случая при определяне на компенсаторната такса. Към момента на издаване на административния акт относно компенсаторната такса се предвижда фиксиран размер в чл. 28, ал. 1 от Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета с ПМС 370 от 20.12.2019 г., обн., ДВ, бр. 101 от 27.12.2019 г., изм., бр. 16 от 24.02.2020 г. Съгласно посочената разпоредба от тарифата при установено движение по платената пътна мрежа, когато за съответното пътно превозно средство не е заплатена съответната такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, водачът на пътно превозно средство с българска регистрация, неговият собственик или трето лице може да заплати компенсаторна такса за товарен автомобил над 12 т с 4 и повече оси в размер на 750 лв. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за отмяна на административния акт. При този изход на делото в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 5 120 лв., включващи 50 лв. държавна такса и 1 600 лв. адвокатско възнаграждение по адм. дело 596/2020 г. по описа на Административен съд Благоевград; 1 000 лв. адвокатско възнаграждение по адм. дело 723/2022 г. по описа на Административен съд Благоевград; 150 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение по адм. дело 12765/2020 г. по описа на ВАС; 370 лв. държавна такса и 650 лв. адвокатско възнаграждение по адм. дело 323/2022 г. по описа на ВАС; 1 000 лв. адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция. Претенцията в частта на 100 лв. внесен депозит за един свидетел по адм. дело 596/2020 г. по описа на Административен съд Благоевград е неоснователна, тъй като съдът е разпоредил връщането му с протоколно определение от 01.06.2021 г. по адм. дело 596/2020 г. (л. 252 гръб). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд