Решение № 6773 от 7.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8973/2015 г.

Решение № 6773 от 7.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8973/2015 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Витрейд" ООД - Видин срещу решение № 272/01.07.2015 г., постановено по адм. дело № 264/2015 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-05-1401406-091-01/19.12.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 116/12.03.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП за отказано право на данъчен кредит за период на месец декември 2013 г. в размер на 18 623,86 лв., в резултат на което за същия период е определен ДДС за довнасяне в размер на 1 457,17 лв. и лихви - 133,49 лв. Оплакванията в касационната жалба са за допуснати нарушения на материалния закон, на основния закон на Република България - Конституцията, както и за неизлагане от съда на собствени мотиви и необсъждане на всички събрани по делото доказателства, което сочи на съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли настоящият съд да назначи експертиза, която да докаже на какво основание е определена данъчната основа по фактура № 16483/16.07.2004 г. в ДРА № 824/14.10.2015 г., както и на какво основание е определена данъчната основа по посочената фактура през 2009 г. в решение № 34/20.11.2009 г. на Районен съд - гр. Видин и може ли да се даде (устна) данъчна оценка за данъчна основа на същата фактура по постановление № 178/28.06.2010 г. на Районна прокуратура - гр. Видин и дали данъчната оценка от 12.08.2004 г. и данъчната оценка от лицензиран оценител от 14.05.2004 г. в нотар. акт № 146/19.07.2004 г. е вписана в нотариалния акт. Твърди се от касатора, че процесният случай е академичен пример за злоупотреба с ДДС от ОКС със съдействието на данъчен орган, защото е необяснимо, че е едно и също лице по едно и също време е провело две ревизии и е съставило ДРА № 824/14.10.2005 г. и ДРА № 823/15.10.2005 г. и за да приеме, че ОКС няма такава сграда в материалните си книги, не я е водило счетоводно, но я продава на "Витрейд" ООД извън нотариалната спогодба и въпреки, че дружеството я притежава от 20 години и след като я е закупило от държавата на 27.02.1999 г. Иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и обжалва присъдените в полза на дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново разноски. Ответникът по касационната жалба директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново чрез юрск. Венелина Вълкова в депозиран по делото писмен отговор я оспорва с твърдения, че през месец юни 2004 г. "Витрейд" ООД е извършило замяна на недвижими имоти със земя, сгради и складове в същата база, собственост на ОКС - Видин, която е описана в нотар. акт № 146/2004 г. и именно във връзка с тази замяна ОКС е издало на дружеството 6 бр. фактури, една от които е № 16483/19.07.2004 г. с данъчна основа 93 119,30 лв. и ДДС - 18 623,86 лв. с предмет на доставка "договор за спогодба от 16.07.2004 г. и нотар. акт № 146/2004 г. - УПИ I в кв. 42а склад с мазе от 996 кв. м. ". Иска обжалваното решение да се остави в сила като правилно и да се присъди на дирекцията юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 092,72 лв. за настоящата инстанция съгласно Наредба № I 1/09.07.2004 г. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба по оспорване на РА № Р-05-1401406-091-01/19.12.2014 г., с който е отказано на "Витрейд" ООД право на данъчен кредит в размер на 18 623,86 лв. по протокол № 693915/20.11.2013 г. във връзка с фактура № 16483/19.07.2004 г. и е определен ДДС за довнасяне в размер на 1 457,17 лв. и лихви - 133,49 лв. за период на месец декември 2013 г. Съдът е приел за установено, че процесната фактура е включена в дневника за покупки и справка-декларация за месец декември 2013 г. и дружеството е упражнило правото на приспадане на данъчен кредит въз основа на посочения по-горе протокол с наименование на партньор - ОКС и основание за издаване - съдебно решение № 34/2009 г. на Районен съд - гр. Видин с данъчна основа 91 119,30 лв. и ДДС - 18 623,86 лв. Съдът е установил, че от представения по делото ДРА № 823/13.10.2005 г. на "Витрейд" ООД е видно, че през месец юни 2004 г. дружеството е извършило замяна на недвижими имоти - складове и складова база на дружеството с недвижими имоти - земя, сгради и складове в същата база, собственост на ОКС - Видин, като тази замяна подробно е описана в нотар. акт № 146/2004 г. Според съда именно във връзка с тази замяна ОКС - Видин е издало на "Витрейд" ООД 6 бр. фактури, между които и фактура № 16483/19.07.2004 г. с предмет "склад с мазе и УПИ", по която жалбоподателят е упражнил право на данъчен кредит в размер на 18 623,86 лв. По повод неплащане от жалбоподателя на ОКС на начисленото ДДС по процесната фактура, съдът се е позовал на решение № 34/20.11.2009 г. на Видинския районен съд, с което "Витрейд" ООД е осъдено да заплати на ОКС дължимото ДДС, което по причина на жалбоподателя ОКС не е могъл своевременно да внесе. Задължението по решението на районния съд е изпълнено от жалбоподателя с платежни нареждания от 20.11.2013 г. и 21.11.2013 г. Установено е от съда, че въз основа на тези плащания сумата от 18 623,86 лв. е включена в дневника за покупки на "Витрейд" ООД и е упражнено правото на данъчен кредит чрез приспадане на тази сума. Съдът е възприел и потвърдил констатациите в оспорения пред него ревизионен акт, позовавайки се на чл. 72, ал. 1 и 2 ЗДДС, според която данъчният кредит може да се приспадне за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите се 12 данъчни периода, а в случая дружеството е приспаднало втори път посочената сума, след първоначалното й приспадане през месец юни 2004 г., което според съда е незаконосъобразно. Обжалваното решение е правилно постановено. Правото на данъчен кредит на получателя по една фактура е материално право да се приспадне начисления и заплатения на доставчика от получател ДДС за получени от него стоки или извършени услуги, предвид съдържащата се в чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС дефиниция на това право. Затова и приспадането на данъчния кредит законодателят е приел, че се извършва в определен момент - за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода съгласно чл. 72, ал. 1 ЗДДС. В процесния случай безспорно установено по делото от влязъл в сила ДРА № 823/2005 г., че дружеството е упражнило правото си на данъчен кредит по фактура № 16483/19.07.2004 г., но не е изпълнило задължението си да заплати на издателя на фактурата дължимото ДДС, което е приспаднал. По този начин ОКС- Видин не е могъл да извърши разчитането с републиканския бюджет - ДДС не е внесен, поради незаплащането му от касационния жалбоподател. С решение № 34/20.11.2009 г., постановено по адм. дело № 268/2009 г. на Районен съд - гр. Видин "Витрейд" ООД е осъден да заплати сумата от 18 623,86 лв., представляваща дължимото ДДС по процесната фактура. Въз основа на влязлото в сила съдебно решение "Витрейд" ООД е заплатило на ОКС - Видин дължимото ДДС, като преводът е извършен по банков път на 20.11.2013 г. За този данъчен период касационният жалбоподател е издал протокол по платежно нареждане № 6939315/20.11.2013 г. за включване на сумата от 18 623,86 лв. в дневника за покупки и справка-декларация за месец декември 2013 г. и отново е приспаднал тази сума като данъчен кредит. След като е установено по делото, че първоначално през 2004 г,, когато е издадена фактурата "Витрейд" ООД е приспаднал данъчен кредит в размер на 18 623,86 лв. и той е бил признат от приходните органи с ДРА № 823/13.10.2005 г., неоснователно за месец декември 2013 г. отново е приспаднал същата сума като данъчен кредит и това правилно е определено от съда като незаконосъобразно, поради липсата на годно правно основание за това. Оплакванията в касационната жалба относно определянето на данъчната основа по процесната фактура, върху която се определя и дължимото ДДС е ирелевантно към спора. След като приходните органи са признали приспаднатото ДДС като данъчен кредит, то с влязъл в сила ДРА е призната и данъчната основа, върху която този данък е начислен. Тази данъчна основа е призната и по ДРА № 824/14.10.2005 г., издаден на ОКС - Видин и не подлежи на пререшаване. Посочените два ДРА като влезли в сила се ползват със стабилитет, поради което неправилно въпросът за размера на данъчната основа по процесната фактура се поставя за разглеждане по това дело. В тази смисъл е недопустимо е искането на касатора в това касационно производство да се назначава съдебно-счетоводна експертиза със задачи за определяне на данъчната основа по фактура № 18 623,86 лв., тъй като е налице забрана за това в чл. 219 АПК. В касационното производство може страните да представят съд само писмени доказателства за установяване на касационните отменителни основания, но е недопустимо да се назначават съдебни експертизи. Неоснователни са и оплакванията, че решаващият съд не е обсъдил събраните по делото доказателства. При извършената проверка от настоящия съдебен състав се установи, че съдът е обсъдил релевантните към правния спор доказателства, но определянето на данъчната основа по процесната фактура не е обстоятелство, което е следвало да се пререшава от съда. Оплакването, че не е следвало един и същи приходен орган едновременно да извършва две ревизии на двама различни данъчни субекти - ДРА № 823/13.10.2005 г. и ДРА № 824/14.10.2005 г. не намира опора в закона и затова е неоснователно. Другото оплакване, че ОКС е продала сграда, която счетоводно не е била отразена, не опорочава издадения нотариален акт № 146/16.07.2004 г., тъй като в частта за извършената замяна, той има качеството на официален документ се ползва с материална доказателствена сила. В тази част акта удостоверява по обвързващ начин какво страните по сделката са заявили пред нотариуса, че са се споразумели недопустимо в настоящето съдебно производство да с поставя въпросът за собствеността на заменения от ОКС недвижим имот, предмет на нотариалния акт. Представеното с касационната жалба постановление за отказ да се образува досъдебно производство на РП - гр. Видин не променя горните изводи. Проверката от прокуратурата е извършена по тъжба на "Витрейд" ООД, че фактура № 18 623,86 лв. представлява документ с невярно съдържание относно данъчната основа в размер на 93 119,30 лв. От тази фактура касатора е черпил права чрез приспадане на начисления от ОКС данък, поради което оспорването й в касационната жалба е недопустимо и безпредметно. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане в депозирания от юриск. Вълкова писмен отговор, на дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново се дължи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, което поради неявяване на юрисконсулт в касационното производство на основание чл. 9, ал. 1 от Наредба № /09.07.2004 г. следа да бъде намалено на 3/4, поради което следва бъде присъдено в размер на 819,54 лв. Водим от гореизложеното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение