Решение № 9313 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15572/2018 г.

Решение № 9313 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15572/2018 г., VII о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Г. Георгиев, подадена чрез процесуалния му представител адв. М. Стефанов, срещу решение № 162 от 11 октомври 2018 година, постановено по адм. дело № 209/2018 година по описа на Административен съд Сливен. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 18-0287-000140/14 април 2018 година на началника на Районно управление Котел при Областна дирекция на МВР – Сливен, с която на кастора е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач до заплащане на дължимата глоба". В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - началникът на Районно управление Котел при Областна дирекция на МВР – Сливен не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Сливен е образувано по жалба на Г. Георгиев срещу заповед № 18-0287-000140/14 април 2018 година на началника на Районно управление Котел при Областна дирекция на МВР – Сливен, с която за нарушение на чл. 157, ал. 8 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на Георгиев е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач до заплащане на дължимата глоба". Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу административния акт. Решението е правилно. От данните по делото безспорно е установено, че на Г. Георгиев е издаден акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 335/14 април 2018 година за това, че на същата дата около 12: 00 часа в с. Пъдарево, ул. "Г. Димитров" е управлявал товарен автомобил марка "Фиат", модел "Добло" с регистрационен номер: [рег. номер МПС], без да е заплатил наложени от органите на "Пътна полиция" глоби в указания срок. Въз основа на описаните констатации е издадена и оспорената заповед № 18-0287-000140/14 април 2018 година на началника на Районно управление Котел при Областна дирекция на МВР – Сливен, с която за нарушение на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП на Георгиев е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач до заплащане на дължимата глоба". Съгласно чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП принудителната административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" се прилага на водач, който управлява МПС с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане. Съгласно чл. 157, ал. 8 от ЗДвП наказателното постановление заменя контролния талон за период от един месец след влизането му в сила, съответно решението или определението на съда при обжалване. А съгласно чл. 186, ал. 7 от ЗДвП издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление. По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното. Необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС от водач, който не е платил наложена му глоба с фиш в 7-дневен срок. В настоящия случай към датата на извършената проверка и издаването на оспорената заповед за прилагане на ПАМ глобите, наложени на Георгиев, не са били платени. Наведените от касатора твърдения в обратна насока не са подкрепени от доказателства, като по делото е приложена справка за нарушенията на водач, от която безспорно е видно, че за периода от 2015 година до 2018 година на Г. Георгиев са налагани множество глоби с влезли в сила наказателни постановления и фишове, за повечето от които не са налице данни да са заплатени. Следва да се има предвид, че в посочения по-горе период съдът е отчел давностните срокове, който касаторът твърди, че са изтекли, но следва да се има предвид, че погасителната давност не се прилага служебно, а само при направено искане от лицето, каквито данни и доказателства в случая отново не са налице. Оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка има самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се установява нарушение и се налага административно наказание. ПАМ е форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, конкретната ПАМ се прилага с определен срок - до заплащане на глобата. Към датата на издаване на заповедта е безспорно установено, че водачът е имал неплатена в срока за плащане глоба. Разпоредбата на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП, приложима към момента на издаване на ПАМ, предвижда наказателното постановление да заменя контролния талон за период от един месец след влизането му в сила, съответно решението или определението на съда при обжалване. Процесната мярка е приложена във връзка с разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП (ред. Държавен вестник, бр. 51/2007 година), която предвижда наложеното наказание "глоба" да се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление или съдебното решение или определение на съда при обжалване. От изложеното следва, че първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Конкретните факти, изпълващи една от хипотезите за прилагане на ПАМ, се установяват с акт за административно нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП този акт се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН е за жалбоподателя. Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК. Жалбоподателят не ги е оборил по надлежния ред в производството по оспорване на заповедта за прилагане на принудителната мярка, не е приложил доказателства подкрепящи твърденията му, поради което съдът правилно е приел наличието на предпоставките за издаване на административния акт по чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП. По изложените съображения и при липса на релевираните касационни основания за отмяна, обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,