Решение № 14990 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10778/2011 г.

Решение № 14990 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10778/2011 г., III о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 5, ал. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ). Образувано е по касационна жалба на областния управител на област Пловдив против решение № 1205/30.06.2011 г. по адм. дело № 1405/2011 г. на Административния съд - Пловдив. В жалбата се поддържат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответниците - Методи Георгиев Чернев, Кирил Георгиев Чернев и Тонка Георгиева Георгиева, не се представляват в съдебно заседание и не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административния съд - Пловдив, е отменил като незаконосъобразна заповед № ЗД-07-19 от 17.06.2010 г. на областния управител на област Пловдив, с която на основание чл. 32, ал. 1 от ЗА, чл. 5, ал. 2 и чл. 6 от ЗПГРРЛ, е отказано да се уважи претенцията на Методи Георгиев Чернев, Кирил Георгиев Чернев и Тонка Георгиева Георгиева, ответници в настоящото производство, по подадено от тях искане за изплащане на допълнително обезщетение по реда на ЗПГРРЛ. Съдът е постановил връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадени с решението указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови обжалвания резултат, АС - Пловдив, е приел, че обжалваната заповед не съответства на приложимия към случая материален закон - ЗПГРРЛ, и конкретно чл. 6 от него, съгласно който правоимащите лица имат право на обезщетение в пълен размер за всяка изтърпяна репресия за целия срок на репресията, като обезщетенията получени по досегашния ред, се приспадат. За да стигне до този извод АС - Пловдив е установил, че репресия, изразяваща се в принудително заселване в друго населено място, са претърпели лично както наследодателят на жалбоподателите - Георги Чернев Костадинов, така и персонално, всяко едно от неговите деца - Методи Георгиев Чернев, Кирил Георгиев Чернев и Тонка Георгиева Георгиева. Приел е, че жалбоподателите също са претърпели репресия, изразяваща се в принудително заселване в друго населено място и съответно имат право на обезщетение лично като правоимащи. Съответно, при условията чл. 3, ал. 1 от ЗПГРРЛ, те имат право да получат обезщетение и като наследници на лице, което е претърпяло репресия, но е починало, преди да получи дължимото му се обезщетение. Решението е правилно. Безспорно по делото е, че ответниците в настоящото производство Методи Георгиев Чернев, Кирил Георгиев Чернев и Тонка Георгиева Георгиева, както и техният наследодател Георги Чернев Костадинов, са репресирани лица по смисъла на чл. 1, т. 6 от ЗПГРРЛ. Осъществената спрямо тях репресия се изразява в принудителното заселване през 1950 г. по политически причини на Георги Чернев Костадинов в с. Калековец, Ямболско. В производството пред АС - Пловдив, жалбоподателите, сега ответници, не са оспорили факта, че през 1996 г. са получили еднократно парично обезщетение за репресия, претърпяна от тях за периода от 12.07.1951 г. до 1.06.1954 г. Следователно към момента на изплащане на обезщетението те не са получили обезщетение за целия срок на репресията, тъй като съгласно действащата към онзи момент нормативна уредба е съществувало максимално определен размер, независимо от срока на репресията. Горните фактически и правни положения правилно са установени от административния съд, като правилно същият е тълкувал и нормата на чл. 6 от ЗПГРРЛ, съгласно която правоимащите лица имат право на обезщетение в пълен размер за всяка изтърпяна репресия за целия срок на репресията, като обезщетенията, получени по досегашния ред, се приспадат. В случая, претенцията на жалбоподателите е на собствено основание като изселени с баща си - техен наследодател, поради което и с оглед разпоредбите на чл. 6 от ЗПГРРЛ, вр. чл. 1, ал. 3 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ, вр. § 1, т. 2 от ДР на същата Наредба, т. е. имат право на допълнително парично обезщетение за разликата между пълният размер за изтърпяната от тях репресия за целия срок на репресията, и обезщетението получено през 1996 г. И тъй като по делото е била установена недостатъчност на данни във връзка с точното установяване на исканията на правоимащите и точното установяване на вида и размера на полученото обезщетение, то правилно административният съд е постановил връщане на административната преписка за събиране на доказателства в тази насока. Водим от горното настоящата съдебна инстанция намира касационна жалба на областния управител на област Пловдив за неоснователна, а обжалваното решение за правилно, и като такова същото следва да се остави в сила. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,