Решение № 2802 от 4.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11991/2008 г.

Решение № 2802 от 4.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11991/2008 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Владимир Владински от гр. София срещу Решение № 697/21.07.2008 г., постановено по адм. д. № 3946/2007 г. по описа на Административен съд - София град. Твърди се, че решението е незаконосъобразно, като постановено в несъответствие с изяснената фактическа обстановка и разпоредбите на чл. 36 и чл. 21, ал. 4 ЗУТ. Излагат се и доводи по същество, касаещи незаконосъобразност на процесната виза за проектиране, идентични с наведените пред първоинстанционния съд. Претендира се отмяна на решението изцяло с постановяване на ново по същество и алтернативно - връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът СО, район "Витоша" не ангажира становище по касационната жалба. Ответниците Даниела Младенова и Ивелин Младенов, чрез процесуалният си представител, оспорват касационната жалба с твърдения за обоснованост и законосъобразност на обжалваното решение, подробно изложени в писмена защита. Молят за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на настоящия касатор срещу виза за проучване и проектиране от 30.11.2005 г. на район "Витоша" при СО, с която по реда на чл. 41, ал. 2 ЗУТ е предвидено изграждане на два гаража, свързано разположени в съседни УПИ ХVI-220 и ХVII-217, кв. 30 по плана на кв. "Бояна", гр. София и е прекратено производството като недопустимо по искането за постановяване премахването на незаконно изградения гараж, тераса и ограда в съседния УПИ ХVI-220. В прекратителната си част решението е мотивирано с недопустимост на жалбата, поради наличие на изрично регламентирана в ЗУТ процедура по премахване на незаконен строеж и наличие на влезли в сила строителни книжа за строежа, ползващи се със стабилитет по чл. 156 ЗУТ. За да постанови отхвърляне на жалбата против визата за проектиране, съдът е приел, че не са допуснати твърдяните нарушения, тъй като липсата на искане за предвиждане на допълващо застрояване от собственика на УПИ ХVII-217 не е законова пречка за предвиждане на калканно допълващо застрояване в имота, още повече, че от собственика Йорданка Владинска (майка на жалбоподателя) е дадено изрично нотариално заверено съгласие за изграждане на допълващо застрояване - гараж от собствениците на съседния УПИ ХVI-220, на "границата на двата имота, без да бъдат спазени отстоянията по ЗУТ". Обсъдени са подробно всички възражения по жалбата във връзка с документацията по административната преписка и приетата без оспорване от страните експертиза, кредитирана от съда изцяло, като кореспондираща на доказателствата по делото. Решението е правилно, обосновано и законосъобразно. Съгласно чл. 41, ал. 2 ЗУТ, когато допълващото застрояване не е предвидено с действащия подробен устройствен план, то се допуска от главния архитект на общината с виза за проектиране по чл. 140, ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с постройки на допълващото застрояване само между два урегулирани поземлени имота. Допуснатото застрояване се отразява служебно в действащия подробен устройствен план. Съгласно чл. 42, ал. 1, изр. 2 постройките на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот или плътна ограда, в която именно хипотеза попада настоящия казус, с оглед предвиденото калканно застрояване на гаражи в двата съседни УПИ-ти. Неоснователно е възражението досежно липса на валидно съгласие от собственика на УПИ УПИ ХVII-217, тъй като нотариално завереното съгласие предхожда с един ден придобиването на собствеността върху УПИ ХVI-220 от лицата, за които се отнася съгласието, тъй като релевантния момент е този на издаване на процесната виза, а именно 30.11.2005 г. Освен това такова съгласие при допълването на ПУП с виза за проектиране и проучване по чл. 41, ал. 2, във връзка с 140 ЗУТ не е изискуемо, тъй като разпоредбата на чл. 21, ал. 5 (предишна ал. 4, преди изм. с бр. 61/2007 г.) е относима към основното застрояване, а не към регламентираното в предходната алинея допълващо застрояване. Съгласно чл. 23, ал. 1, характерът на застрояването се определя от височината на сградите на основното застрояване и е съответно ниско, средно и високо, като такава разграничителна характеристика на допълващото застрояване не е предвидена в закона. Не е налице и нарушение на чл. 134, ал. 3 ЗУТ, тъй като закона допуска допълващо застрояване, когато то не е предвидено с действащия подробен устройствен план. Неоснователно е позоваването в жалбата на нарушения по чл. 36 ЗУТ, тъй като в случая не се касае за отклонения, свързани със запазване на заварени сгради на основно застрояване - предмет на процесната виза е единствено допълващо застрояване с предвидени два гаража на калкан. Възражението за нарушено ослънчевяване на сградата в УПИ ХVII-217 касае целесъобразността на обжалвания административен акт и е извън обхвата на съдебния контрол за законосъобразност, предвид нормата на чл. 145, ал. 1 АПК. Обоснован е и извода на административния съд за недопустимост на жалбата, в частта, с която се оспорва законността на изградените в УПИ ХVI-220 гараж, с тераса и ограда, тъй като в ЗУТ е регламентирано особено производство по контрол и установяване на незаконно строителство пред РДНСК в глава 21 ЗУТ. Предвид изложеното и тъй като не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, обжалваното решение следва да се остави в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. Предвид изричната претенция на пълномощника на ответниците Даниела Младенова и Ивелин Младенов за присъждане на разноски и на основание чл. 78 ГПК, приложим субсидиарно с оглед разпоредбата на чл. 144 АПК, касаторът дължи направените пред настоящата инстанция разноски, съставляващи договорен и внесен адвокатски хонорар по приложения договор за правна помощ от 30.01.2009 г. в размер на 300 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение