Решение № 7126 от 14.7.2022 г. на ВАС по адм. д. № 586/2020 г.

Производството е по реда на чл. 175 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на В. Борилова и по молба на Н. Янакиева, чрез представляващия я адв. Икономов, за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в решение 9615 от 24.09.2021 г. по адм. дело 586/2020 г. на Върховния административен съд. В молбата си В. Борилова твърди, че като жалбоподател по делото е оспорила т. 19.3, т. 19.5, т. 19.6, т. 19.7, т. 19.8 и т. 19.21 от протокол 41 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС), проведено на 10.12.2019 г. Независимо от този факт в диспозитива на съдебното решение, чиято поправка се иска, съдът не е отразил дали отменя същите решения и в частта им, с която е прекратено гласуването по отношение на нея така, както е посочено за жалбоподателите Воденичаров, Иванов, Мирчев и Николов. Този пропуск на съда според Борилова изпълва хипотезата на чл. 175 от АПК и е налице очевидна фактическа грешка в съдебното решение. В молбата на Н. Янакиева е посочено, че името й е пропуснато при изписването на първия диспозитив по делото. В срока по чл. 247, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим субсидиарно на основание чл. 144 от АПК, е постъпил отговор само от СК на ВСС, чрез процесуалния представител юрк. Димитрова. В отговора си ответникът по адм. дело 586/2020 г. на Върховния административен съд твърди, че молбата на В. Борилова е неоснователна, тъй като предметния обхват на повдигнатия от нея спор не касае решението по т. 19.38 от протокол 41/10.12.2019 г. на СК на ВСС, с което поради попълване на местата, колективният орган е прекратил гласуването за останалите кандидати, в т. ч. и за жалбоподателите А. Воденичаров, А. Иванов, Д. Мирчев и А. Николов. Това решение не касае жалбоподателката, тъй като с решение 19.21 от посочения протокол на СК на ВСС, В. Борилова не е повишена в длъжност съдия в Апелативен съд [населено място]-гражданска колегия, поради попълване на местата. Борилова е обжалвала решението по т. 19.21 и то е отменено със съдебния акт, чиято поправка се иска, поради което не е налице соченото в молбата основание по чл. 175 от АПК. Върховният административен съд, шесто отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С решение 9615 от 24.09.2021 г. по адм. дело 586/2020 г. Върховният административен съд е отменил решения по т. 19. 3, т. 19.4, т. 19.5, т. 19.6, т. 19.7, т. 19.8, т. 19.13, т. 19.21, т. 19.28, т. 19.29, т. 19.32 и т. 19.38 само в частта, касаеща прекратяване на гласуването за жалбоподателите А. Воденичаров, А. Иванов, Д. Мирчев и А. Николов, от протокол 41 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 10.12.2019 г., изпратил е делото като преписка на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет за ново провеждане на конкурсната процедура за повишаване в длъжност съдия в апелативните съдилища гражданска колегия, обявен с решение по т. 3.1 на СК на ВСС по протокол 13 от 24.04.2018 г., обявен в ДВ, бр. 38/08.05.2018 г., от етапа на избор на конкурсна комисия по чл. 189, ал. 5, т. 4 от ЗСВ, оставил е без разглеждане жалбите на А. Воденичаров, Д. Мирчев и А. Николов против решение по т. 19.38 от протокол 41 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 10.12.2019 г., в частта, с която е прекратено гласуването по отношение на останалите кандидати и жалбата на А. Николов против решение по т. 19.37 от същия протокол, и е прекратил производството по делото в тази част. Очевидна фактическа грешка е налице при несъответствие между целеното и документираното изявление на съда. Волята на решаващия съдебен състав в мотивите на решение 9615 от 24.09.2021 г. по адм. дело 586/2020 г. по описа на Върховния административен съд, чиято поправка е поискана, е документирана в съответствие с действителния й смисъл. Поправката на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 175 от АПК предполага установено несъответствие между действителната формирана воля на съда и нейното писмено изразяване. С чл. 175, ал. 1 от АПК законодателят е привнесъл този институт в административния процес, като е регламентирал административнопроцесуалния институт поправка на допуснати в съдебното решение писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности , каквито в случая не са налице. Жалбоподателката В. Борилова е оспорила решенията по т. 19.3, т. 19.5, т. 19.6, т. 19.7, т. 19.8 и т. 19.21 от процесния протокол на СК на ВСС, с които от т. 19.3 до т. 19.8 са повишени на длъжността съдия в апелативните съдилища гражданска колегия съответно Т. Орешарова Банкова, Д. Попколева, М. Райкинска, Р. Димитрова и И. Иванова, а с решението по т. 19.21 В. Борилова съдия в Окръжен съд [населено място], не е повишена в длъжност съдия в Апелативен съд [населено място]- гражданска колегия, поради попълване на местата. Жалбоподателката Н. Янакиева е оспорила решенията по т. 19.3, т. 19.5, т. 19.6, т. 19.7, т. 19.8 и т. 19.28 от Протокол 41 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС), проведено на 10.12.2019 г., като вече бе посочено, че с първите пет акта са повишени нейни колеги на длъжността съдия в апелативните съдилища гражданска колегия, а с решението по т. 19.28 Н. Стойчева Янакиева съдия в [населено място] съд, не е повишена в длъжност съдия в Апелативен съд [населено място]- гражданска колегия, поради попълване на местата. Видно от диспозитива на съдебното решение всички тези актове са отменени. Доводите на молителките, че в този диспозитив са отразени само имената на А. Воденичаров, А. Иванов, Д. Мирчев и А. Николов и че липсват имената на Борилова и Янакиева, поради което е налице основание за проправяне на допусната очевидна фактическа грешка в съдебния акт, са неоснователни. С решение по т. 19.38 от протокол 41 от заседанието на СК на ВСС от 10.12.2019 г., колективният орган е прекратил гласуването за останалите кандидати, които не присъстват в предходните решения по т. 19, поради попълване на местата, в т. ч. и по отношение на жалбоподателите А. Воденичаров, А. Иванов, Д. Мирчев и А. Николов. Само посочените кандидати са оспорили това решение, тъй като те са негови адресати. В мотивите на съдебното решение е отразено, че Воденичаров, Мирчев и Николов имат право да обжалват този административен акт, само в частта, с която гласуването е прекратено по отношение на тях, но не и в неговата цялост, касаеща други лица. Именно поради тази причина със съдебното решение, чиято поправка се иска са оставени без разглеждане жалбите им срещу т. 19.38 в частта, с която е прекратено гласуването по отношение на останалите кандидати. А. Иванов изрично е посочил в жалбата си, че обжалва актът по т. 19.38 само относно неговото прекратяване. Поради всичко изложено и в отменителния диспозитив на съдебното решение, изрично е отразено, че се отменя т. 19.38 само в частта, касаеща прекратяване на гласуването за жалбоподателите А. Воденичаров, А. Иванов, Д. Мирчев и А. Николов. Именно в тази връзка са отразени имената на тези лица, тъй като съдът е обвързан с предметния обхват на спора, който е допустим за разглеждане. Съгласно чл. 172, ал. 2 от АПК съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. Според чл. 173, ал. 1 от АПК, когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, след като обяви нищожността или отмени административния акт, съдът решава делото по същество, а ал. 2 регламентира, че извън случаите по ал. 1, както и когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Такова е и процесното решение, чиято поправка се иска отменени са всички оспорени пред настоящата инстанция административни актове и делото е изпратено като преписка на компетентния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Алинея първа на чл. 177 от АПК регламентира, че решението има сила за страните по делото, а ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. От посочената разпоредба и от всичко изложено до тук може да се направи извод, че при отмяна на оспорения акт, в диспозитива на съдебното решение се инвидуализира само административният акт или конкретна негова част, която е била предмет на оспорване, тъй като силата на присъдено нещо е по отношение на всички, докато при отхвърляне на оспорването с оглед обхвата на силата на присъдено нещо (само за страните по делото), в диспозитива се индивидуализира и подателят на жалбата. Предвид всичко изложено, непосочването на имената на жалбоподателките Борилова и Янакиева в отменителния диспозитив на решение 9615 от 24.09.2021 г. по настоящото дело, не представлява очевидна фактическа грешка. Липсата на изрична индивидуализация на лицата, по чието оспорване са отменени актовете от една страна се обуславя от силата на присъдено нещо, а от друга поради предметния обхват на спора. В случая не е налице противоречие между мотивите на съдебния акт и обективираната в диспозитива воля. Водим от горното и на основание чл. 175 от АПК, Върховния административен съд, шесто отделение,