Решение № 7719 от 2.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2840/2011 г.

Решение № 7719 от 2.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2840/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Недялко Георгиев Милев от гр. Стрелча, обл. Пазарджик, срещу решение № 551 от 12.01.2011 г., постановено по адм. дело № 5377/2010 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-44-197 от 26.02.2010 г. на министъра на земеделието и храните, производството по искането за възстановяване на предишната длъжност е прекратено, а искът за обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. е отделен за разглеждане в друго производство. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до нищожност и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 1 и 3 от АПК. Ответникът Министърът на земеделието и храните е оспорил касационната жалба в писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Върховния административен съд, тричленен състав, е заповед № РД-44-197 от 26.02.2010 г. на министъра на земеделието и храните, с която служебното правоотношение на Недялко Георгиев Милев от гр. Стрелча като държавен служител, с ранг III младши, на длъжност "началник" на Общинска служба по земеделие - Стрелча е прекратено основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) - поради съкращаване на длъжността. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Върховният административен съд, тричленен състав, е обосновал правилния извод за извършено реално съкращаване на длъжността като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания. Този извод произтича от извършения анализ на структурата на администрацията по новия Устройствен правилник на областните дирекции "Земеделие", издаден от министъра на земеделието и храните (обн., ДВ, бр. 7 от 26.01.2010 г., в сила от 26.01.2010 г., изм. ДВ - бр. 9 от 2010 г.), в която не фигурира общинска служба по земеделие, гр. Стрелча. Дейността на закритата общинска служба по земеделие е преминавала към общинска служба по земеделие, гр. Панагюрище, чийто персонал е определен с длъжностното разписание на Министерството на земеделието и храните. Със закриването на службата в гр. Стрелча е било преустановено и изпълнението на възложените на началника функции, поради което длъжността "началник" на Общинска служба по земеделие - гр. Стрелча" не съществува като позиция в длъжностното разписание от 05.02.2010 г. Неоснователно е искането на касатора за обявяване на обжалваното съдебно решение за нищожно. Решението е постановено от надлежен състав на компетентния съд, който се е произнесъл по допустима жалба в пределите на предоставената му от закона правораздавателна власт. Изложените в касационната жалба съображения, релевиращи необоснованост на съдебното решение, са неоснователни. Фактът на извършено реално съкращаване на заеманата от касатора длъжност не е спорен. При извършването на структурни промени, водещи до закриване на едни длъжности и разкриване на други длъжности, органът по назначаването действа в условията на оперативна самостоятелност и действията му не са предмет на съдебен контрол. Посочената от касатора разпоредба на чл. 329, ал. 1 от Кодекса на труда не намира приложение при уреждане на служебните правоотношения, които се регулират от Закона за държавния служител. По ЗДСл. за органа по назначаването не съществува задължение да извърши подбор между държавните служители при съкращаване на длъжностите им, за да останат на работа тези с най-висока квалификация и постижения. Преценката на административния орган относно преназначаването и уволняването на служителите се извършва по целесъобразност. С оглед на тази законодателна уредба доводите на касатора във връзка с образователния му ценз и много добрите атестационни оценки за изпълнение на служебните задължения "над изискванията", както и относно преназначаване на някои други служители на незаети длъжности, са ирелевантни за изхода на спора. Както правилно е посочено в мотивите на обжалваното решение, уволнението поради съкращаване на длъжността не е свързано с определено поведение на служителя. В разглеждания случай е доказано реално съкращаване на заеманата длъжност като материалноправна предпоставка за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител. Като е приел, че оспорената заповед е издадена при спазване на административнопроцесуалните и материалноправните изисквания за законосъобразност, Върховният административен съд, тричленен състав е постановил правилно решение. Обжалваното съдебно решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон и в частта, с която производството по искането за възстановяване на заеманата длъжност е прекратено като недопустимо. Съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение, с което е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Искът за обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е предявен преждевременно, което е наложило отделянето му за разглеждане в друго производство след влизане в сила на окончателното съдебно решение по спора за законосъобразност на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. В производството пред тази инстанция административният орган е бил представляван и защитаван от юрисконсулт, с оглед на което искането му за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,