Решение № 8515 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 328/2010 г.

Решение № 8515 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 328/2010 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на РДНСК - гр. Монтана, чрез пълномощника юрк. Владимир Йорданов, срещу допълнителното решение от 02 декември 2009 г., постановено по адм. д. № 410/2008 г. по описа на Административен съд Монтана, с което е допълнено решението от 20 декември 2008 г., постановено по същото дело, в частта му за разноските. В касационната жалба се поддържа оплакване за недопустимост на допълнителното решение - отменително основание по чл. 209, т. 2 от АПК. Ответниците - Сашка Софрониева Робова, Благойка Софрониева Томова, Николай Румянов Филипов и Богдана Михайлова Котева, не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Пред Административен съд Монтана Сашка Софрониева Робова е оспорила писмо изх. № 51-00-285/20 март 2007 г. на началника на РДНСК - гр. Монтана. С решение от 20 декември 2008 г., постановено по адм. д. № 410/2008 г. по описа на Административен съд Монтана е прогласена нищожността на оспореното нареждане, обективирано в цитираното писмо. Това решение е било оставено в сила с решение № 6732 от 22 май 2009 г., постановено по адм. д. № 1441/2009 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение. След влизане на решението в сила, на 03 юни 2009 г., Сашка Робова е направила на основание чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК искане за допълване на решението в частта му за разноските. Съдът е приел, че искането е такова по реда на чл. 176 от АПК, насрочил го е в открито съдебно заседание с призоваване на страните. След изслушване на последните съдът се е произнесъл с допълнително решение, с което е приел искането за основателно, като е допълнил решението от 20 декември 2008 г., постановено по адм. д. № 410/2008 г. по описа на Административен съд Монтана с осъждането на РДНСК - гр. Монтана да заплати на оспорващата Робова направените по делото разноски в размер на 10 лева. Така постановеното допълнително решение е недопустимо. Въпросът относно допълването на решението в частта му за разноските не е изрично уреден в Административнопроцесуалния кодекс, поради което и предвид препращащата норма на чл. 144 от АПК, приложим в случая е Гражданския процесуален кодекс. С разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, на която се позовава и молителката, е предвидено, че в срока за обжалване, а ако решението не подлежи на обжалване - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Това искане се съобщава на насрещната страна с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок - ал. 2 на цитираната разпоредба. Определението за разноските се постановява в закрито заседание, връчва се на страните и може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване и самото решение. При постановяване на допълнителното си решение административният съд не се е съобразил с реда за допълване на постановено решение в частта му за разноските. Неправилно в случая е приложил разпоредбата на чл. 176 от АПК. Последната е приложима само в случаите, когато съдът не се е произнесъл по цялото оспорване, а искането за присъждане на разноски не е част от оспорването. Както беше посочено по-горе, искането за допълване на постановеното от съда решение в частта му за разноските е направено след влизане на решението в сила. Съобразно цитираната разпоредба на чл. 248, ал. 1 от ГПК искането за това е следвало да бъде направено в срока за обжалване. Този срок е пропуснат, като с това се е преклудирала възможността за оспорващата да иска от съда произнасяне в частта за разноските. Поради това направеното искане е било недопустимо. Като се е произнесъл по него съдът е постановил недопустимо допълнително решение, което е касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 2 от АПК. С оглед горното обжалваното допълнително решение като недопустимо ще следва да бъде обезсилено, а вместо него ще следва да бъде постановено друго, с което да бъде оставено без разглеждане направеното искане за допълване на решението, като производството по делото в тази му част ще следва да бъде прекратено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,