Решение № 2413 от 19.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5351/2013 г.

Решение № 2413 от 19.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5351/2013 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационни жалби на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП и на " Херку"АД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район Южен, ул. "Кукленско шосе", № 21, представлявано от Николай Йорданов Стойчев и Борис Иванов Калайджиев, чрез юрк. Б. Калайджиев, против Решение № 413 от 19.02.2013 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 2979 по описа за 2012 г., съответно в частта му, с която по жалба на дружеството е отменен Ревизионен акт № 161200298 от 19.05.2012 г., на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 1003 от 10.08.2012 г. на Зам. Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, в частта му, с която на оспорващото дружество е допълнително установен корпоративен данък за 2005 г. в размер над 8 526,80 лв. до определения в акта размер 3 858 454,80 лв. и са начислени лихви над 6 522,71 лв. до определения с акта размер на 2 949 143,79 лв., и в тази, с която жалбата на ревизираното лице против РА в останалата му част е отхвърлена като неоснователна. В касационната жалба на директора на Д "ОДОП" Пловдив се твърди, че решението в отменящата РА част е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи относно облагаемата данъчна основа, формирана от първоинстанционния съд въз основа на заключения на съдебно-оценителна и съдебно-счетоводна експертизи относно пазарната стойност на продадените от ревизираното лице права на собственост върху обекти на интелектуална собственост. Съдът нарушил съществено процесуалните правила като не обсъдил заключенията съвкупно с всички други събрани по делото доказателства. Неправилно съдът приел, че оценката на процесните активи по повод на апортирането им в капитала на ревизираното дружество не доказва пазарната им стойност и ревизиращите следвало да назначат нарочна оценителна експертиза в ревизионното производство с такава задача. Съдът не отчел презумптивната доказателствена сила на констатациите на РА по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, включително и относно размера на определената данъчна основа. Съдът необосновано кредитирал заключенията, при положение, че според него те не са изготвени по методите по Наредба № 5/1999 г. за пазарните цени. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против РА в посочената част, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Херку" АД, чрез юрк. Калайджиев, оспорва жалбата по съображения в писмено възражение. Претендира разноски. В касационната жалба на ревизираното лице се твърди, че съдебното решение в останалата му част е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани и незаконосъобразни фактически и правни изводи за наличие на основания за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Мотивите на РА посочват единствено като основание за това непредставяне на определени документи от страна на ревизираното лице. Това основание не е доказано от органите по приходите, защото ревизираното лице е съдействало изцяло на ревизиращите. Отделно от това, съдът неправилно отхвърлил възражението на РЛ за значението на Акт за прихващане и възстановяване от 30.06.2006 г., с който била извършена проверка на годишната данъчна декларация за 2005 г., поради което настоящата ревизия е следвало да бъде възложена по реда на чл. 133 и сл. ДОПК, а нарушението на тези правила прави РА нищожен. Решението е неправилно и в частта за разноските, защото присъденото юрисконсултско възнаграждение на жалбоподателя е следвало да бъде определено по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в който смисъл е и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г. Претендират се разноски за касационната инстанция. Ответникът по тази жалба - директорът на Д "ОДОП" Пловдив я оспорва в писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на директора на Д "ОДОП" и за неоснователност на тази на ревизираното лице в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационните жалби процесуално допустими, а по съществото им съобрази следното: Пред първоинстанционния съд не е имало спор по следните факти: В началото на 2005 г. ревизираното дружество е било собственик на търговски марки, промишлени дизайни и патент, придобити от ЕТ "Херку-М. Танев" общо за 43 000 лв. С писмени договори за прехвърляне на същите обекти на интелектуална собственост, ревизираното лице прехвърлило собствеността на тези обекти на Alicora Limited /учредено в Англия & Уелс, с рег. № 5081143 и адрес на управление "Ню Бонд стрийт" № 72, Лондон/. В представените писмени договори за това прехвърляне, имало идентични клаузи, че прехвърлянето на собствеността става след плащане на цена, която в договорите не била посочена. От Патентно ведомство е удостоверена регистрацията на марките, патента и дизайните под наименованието на приобретателя. Никакви доказателства за извършено плащане в полза на РЛ по това прехвърляне не били събрани. На 15.09.2005 г. било взето решение на Общото събрание на ревизираното дружество за увеличаване на капитала със стойността 29 260 000 лв. чрез апортна вноска на същите марки, патент и дизайни от страна на Alicora Limited в полза на РЛ. Оценката на посочените нематериални активи в регистърното производство по вписване на апорта била 25 814 900 лв., въз основа на тройна оценителна експертиза. В годишната си данъчна декларация за 2005 г., РЛ декларирало финансов резултат загуба в размер на 48 868,03 лв. Ревизиращите органи приели, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ДОПК за извършване на ревизията по особения ред, защото ревизираното лице не представило доказателства за извършеното плащане при прехвърлянето на посочените нематериални активи, а в същото време укрило приходите от продажбите и неотчело както приходите от продажбата, така и разходите по придобиването на активите. Определили данъчната основа за облагане с корпоративен данък за периода като от оценката на активите в регистърното производство 25 814 900 лв. извадили разходите за придобиването 43 000 лв. и декларираната финансова загуба от 48 868,03 лв. Получената данъчна основа от 25 723 031,97 лв. обложили с 15 % данък и получили определените с РА задължения: 3 858 454,80 лв. главница и 2 949 143,79 лв. лихви. За да отмени РА в посочената по-горе част, първоинстанционният съд потвърдил заключенията на ревизиращите, че са налице основания за извършването на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Приел също, че тежест на органите по приходите е доказването на процесната данъчна основа, при което в РА неправилно тя била определена без назначаване на оценителна експертиза за пазарната стойност на процесните активи, а въз основа на оценката им в регистърното производство по вписване на апортна вноска в капитала на РЛ. Съдът като съд по същество, определил данъчната основа за облагане въз основа на приети в съдебното производство съдебно-оценителна и съдебно-счетоводна експертизи за пазарната стойност на въпросните активи и това мотивирало частичната отмяна на акта. На жалбоподателя присъдил разноски, съобразно уважената част на жалбата, но юрисконсултското възнаграждение не било изчислено по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Решението е правилно. Неоснователно в касационната жалба на ревизираното лице се твърди, че съдът не е имал основание да потвърди фактическите и правни изводи на ревизиращите относно наличие на основание за извършване на ревизията по чл. 122 и сл. ДОПК. Неоправдано е касационното оплакване, че правното основание за това е само непредставяне на документи, което не било налице. В потвърждаващото РА решение на директора на "ОУИ" Пловдив ясно е посочено, че при описаните по-горе факти, ревизираното лице е укрило приходи от продажбата на посочените обекти на интелектуална собственост. Първоинстанционният съд е съобразил непротиворечивата съдебна практика на ВАС за допустимостта на коригиране на правното основание, на което е потвърден РА с решението на горестоящия административен орган, при което правото на защита на ревизираното лице в първоинстанционния процес не е нарушено. След като в представените от ревизираното лице договори е посочено, че въпросните продажби са възмездни и собствеността се прехвърля след извършване на плащането на цената, а не е спорно, че процесната собственост е прехвърлена на приобретателя, ревизираното лице не дава никакви обяснения в подкрепа на тезата си за липса на укрити приходи от тази продажба. Неоснователно в касационната жалба на директора на Д "ОДОП" се твърди, че съдът неправилно приел, че при определяне на процесната данъчна основа, не може да се има предвид оценката на нематериалните активи, извършена в производството по чл. 71 от Търговския закон при апортирането им от страна на Alicora Limited в капитала на ревизираното лице. В тази оценка, както изисква чл. 72, ал. 2 от ТЗ, се посочва методът на оценка, който в случая е този на "лицензионната аналогия и бъдещите постъпления". Най-напред, този метод не е между тези по § 1, т. 10 от ДР на ДОПК. Освен това, експертиза, събрана в различно и то производство с охранителен характер, не би следвало да се приема за решаващо доказателство за пазарната цена на активите за данъчни цели, както е приел и първоинстанционният съд. На следващо място, приетото в съдебното заседание на 19.12.2012 г. заключение на съдебно-оценителна експертиза, не само не е оспорено, а и е прието в отсъствието на процесуален представител на дирекция "ОУИ" Пловдив. Всички оплаквания в касационната жалба на директора на Д "ОДОП", свързани с това експертно заключение, по същество е следвало да бъдат изтъкнати при оспорване на заключението в първата инстанция, което е недопустимо да се прави с касационната жалба. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно приетото експертно заключение и обосновано е приел, въз основа на направените в него анализи, че то е изготвено по метода на сравнимите неконтролирани цени и метода на увеличената стойност. Обсъждайки го с останалите събрани доказателства, съдът с право е взел предвид и цената на която ревизираното лице е придобило процесните активи в приблизително същия момент на отчуждаването им. Като е основал решението си относно процесната данъчна основа на това заключение и на изготвеното въз основа на него такова на съдебно-счетоводна експертиза, съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила и фактическите му изводи са обосновани. Неоснователно в касационната жалба на ревизираното лице се поддържа, че съдебното решение е неправилно в частта за разноските. При изхода на спора в първата съдебна инстанция съдът правилно е приел, че разноските следва да се определят в зависимост от уважената, съответно отхвърлената част на жалбата по компенсация. Цитираното от този касатор Тълкувателно решение на ВАС има за предмет юрисконсултското възнаграждение, присъждано на административния орган, когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата. Настоящият случай не е такъв. За решаването му следва да се има предвид, че правилото на присъждане на разноски е, че такива се присъждат при действително направени разноски за процесуално представителство. За разлика от административните органи, които по правило са защитавани от юрисконсулти, жалбоподателят в настоящото производство претендира разноски за процесуално представителство, които не е извършил, поради което не му се и дължат. По изложените съображения първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Претенцията на ревизираното лице за разноски в касационното производство е основателна до размера на 150 лв. юрисконсултско възнаграждение, а е неоснователна за разликата до целия претендиран размер от 100 000 лв. по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения по аналогични мотиви на изложените по-горе относно правилността на първоинстанционното решение в частта за разноските. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение