Решение № 1936 от 9.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12892/2011 г.
ВАСIII отделение09.02.2012 г.докладчик т Пенка Гетова
Диспозитив
Изменя Решение № 686/13.09.2011 г. на Министерския съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект АМ "Струма", на територията на област Перник и област Кюстендил, в частта относно определеното обезщетение за отчуждената част от 0,436 дка от имот № 128001 в землището на с. Дяково, собственост на Ангелина Иванова Андонова и Михал Иванов Фалин, като: Увеличава размера на дължимото парично обезщетение от 30 лв. на 2483 лв. (две хиляди четиристотин осемдесет и три лева). Отхвърля жалбата на Ангелина Иванова Андонова и Михал Иванов Фалин против Решение № 686/13.09.2011 г. на Министерския съвет, в частта, относно определеното обезщетение за отчуждената част от 0,208 дка от имот № 131057 в землището на с. Дяково. Осъжда Министерския съвет да заплати на Ангелина Иванова Андонова и Михал Иванов Фалин общо разноски по делото в размер на 351 лв. (триста петдесет и един лева). Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 1936 от 9.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12892/2011 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Съдебното производство по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) във вр. с чл. 145 АПК е образувано по жалба на 1) Ангелина Иванова и 2) Михал Фалин, подадена срещу Решение № 686 от 13.09.2011 г. на Министерския съвет за отчуждаване на имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "АМ "Струма", постановено на основание чл. 34а, ал. 1 във вр. с чл. 34б ЗДС и § 1 ДР на ЗДС. В жалбата се поддържа, че решението следва да се отмени в частта, с която е определено дължимото парично обезщетение за отчуждената част от имотите им в землището на с. Дяково поради противоречие с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗДС за изплащане на собствениците на отчуждените имоти на равностойно парично обезщетение - отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК. Ответникът по жалбата - Министерският съвет и заинтересованите страни, поддържат становище, че оценката на дължимото обезщетение за отчуждения имот е определена от административния орган на основание чл. 32, ал. 2 ЗДС и е обективна, като е съобразена с изискването на закона - равностойното парично обезщетение да се определи в съответствие с предназначението на имота и въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав на основание проверката по чл. 159 АПК за допустимостта на жалбата, приема, че жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, поради което е допустима, като разгледана по същество е основателна по следните съображения: В процедурата по чл. 34а във вр. с чл. 33 и 34б ЗДС, с решение № 686 от 13.09.2011 г. на МС, е отчуждена част с площ от 0,436 дка от имот № 128001, целият с площ от 0,5 дка както и 0,208 дка от имот № 131057, целият с площ от 0,5 дка, находящи се в землището на с. Дяково, собственост на наследодателя на жалбоподателите. По искане на двамата жалбоподатели съдът е допуснал оценителна експертиза, която е извършена от вещо лице, което съответства на изискванията за "оценител на имоти", посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. Същото е представило писмено заключение, което е обективно и изготвено в съответствие с метода, посочен в разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗДС и § 1а ДР на ЗДС. Вещото лице е констатирало, че липсват извършени сделки за подобни имоти, които да отговарят на изискванията на разпоредбите на чл. 32, ал. 2 ЗДС и § 1а, т. 2 ЗДС, поради което при оценката на отчуждените имоти е приложим метода, посочен в разпоредбата на чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС - по Наредбата за реда за определяне на цени и на земеделски земи - чл. 46, ал. 2 ЗСПЗЗ. Видно от писменото заключение на вещото лице отчуждения поземлен имот № 12801 в землището на с. Дяково, м. "Лютидол", е представлявал овощна градина, категория девета като от административният орган е оценена само земята на стойност 30 лв., която е правилно оценена, посочено и в заключението на вещото лице. Административният орган обаче не е извършил оценка на овощните насаждения в имота, което се доказва от представения от жалбоподателите протокол от 23.11.2011 г., подписан от представители на изпълнителя, консултанта, ОПУ - Кюстендил и собствениците на имота. В този протокол са отразени 75 бр. череши. Овощните насаждения като подобрения подлежат на оценяване. Вещото лице е извършило оценка на общите в размер на 2450,75 лева. Тяхната стойност прибавена към стойността на земята от 30 лв. определят размера на следващото се обезщетение за отчуждената част от имот № 128001 в размер на 2483 лв., в който смисъл следва да се увеличи обезщетението и жалбата да се уважи. Неоснователна е жалбата относно обезщетението на отчуждената част от 0,208 дка от имот № 131057. Видно от писменото заключение на вещото лице цената правилно е определена от административния орган в размер на 14 лева. Ответната страна - Министерския съвет, следва да заплати на жалбоподателите направените разноски по делото в общ размер на 351 лв., включващи 10 лв. ДТ, 200 лв. внесено възнаграждение за вещо лице и 150 лв. адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният административен съд - III отделение,