Решение № 73 от 21.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 865/2010 г.

Решение № 73 от 21.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 865/2010 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Светлана Калинова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Образувано е по молбата на А. В. Д., действащ като [фирма] за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС, III ГО, постановено на 26.10.2009 г. по г. д. № 837/2008 г. Поддържа, че е налице друго, влязло в сила съдебно решение, с което е разрешен въпросът досежно факта дали имотът, предмет на сключения на 25.07.1996 г. между А. В. Д., действащ като [фирма] и Ф. С. предварителен договор за продажба е индивидуализиран, а оттам и дали предварителният договор е нищожен. Ответниците по молбата Н. Т. С., Д. Ф. С., В. Ф. С. и Ж. Ф. С., действащ чрез своя законен представител Н. Т. С., не изразяват становище. Молбата е подадена в срока по чл. 305 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна, приема следното: Влязло в сила съдебно решение, с което спорът между страните е решен по същество, може да бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК само ако между същите страни, на същото основание и за същото искане е постановено в друго исково производство влязло в сила решение, което му противоречи. В случая се поддържа, че е налице противоречиво разрешаване на един и същи спорен въпрос в решение, постановено на 01.08.2003 г. по гр. д. № 6115/2001 г. по описа на Софийски районен съд, 26 състав. С решението, отмяна на което се иска, тричленен състав на ВКС, III ГО е отменил решението на Софийски градски съд от 12.02.2007 г. по гр. д. № 2768/2006 г. и вместо това е осъдил А. В. Д., извършващ търговска дейност под [фирма] да заплати на Н. Т. С. сумата 6865 лв. и на Ж. Ф. С., Д. Ф. С. и В. Ф. С. всекиму по 1375 лв. на основание чл. 70, ал. 3 вр. чл. 72, ал. 1 ЗС ведно със законната лихва от 12.07.2001 г. на основание чл. 86 ЗЗД, както и общо на четиримата сумата 1710 лв. разноски. Прието е, че на 25.07.1996 г. между А. В. Д. и наследодателя на ищците е сключен предварителен договор, съгласно който първият обещава да продаде на втория реална част-по-голямото помещение от магазин срещу сумата 6180 /неденоминирани/ лв., от които получава 3590 /неденоминирани/ лева и предава владението на обещаната част, а остатъкът от 2590 неденоминирани лева остава да се дължи при сключване на окончателния договор в 5-годишен срок. След предаване на владението наследодателят на ищците възлага на св. Х. извършването на уговореното по предварителния договор преустройство, отделяне и узаконяване на магазина съгласно одобрен архитектурен проект и акт за узаконяване от 14.11.1996 г., както и ремонт на голямото помещение, срещу което е заплатил възнаграждение, надхвърлящо 50000 лв. като с извършените работи цената на общия магазин към момента на отстраняване на ищците от владението /04.05.2002 г./ се е увеличила с не по-малко от 11000 лв. Прието е, че предмет на договора от 25.07.1996 г. е по-голямото помещение съгласно одобрения архитектурен проект и акта за узаконяване от 14.11.1996 г., тъй като това са документите, които съдържат изявления на ответника непосредствено след сключването на предварителния договор и изпълнението на уговореното преустройство. Прието е, че обектът на предварителния договор е надлежно индивидуализиран, постигнато е съгласие за предмета на договора и възражението за нищожност поради липса на съгласие е неоснователно. Доводите на молителя, че така постановеното от ВКС решение противоречи на влязлото в сила решение на Софийски районен съд по гр. д. № 6115/2001 г. са неоснователни - не е налице идентичност на предмета в двете производства. Предмет на разглеждане в производството по гр. д. № 6115/2001 г. е обявяването на сключения на 25.07.1996 г. предварителен договор за окончателен, докато в производството по гр. д. № 837/2008 г. на III ГО на ВКС е разгледан осъдителен иск за присъждане стойността на извършените в имота, предмет на този договор, преустройства и ремонтни работи, довели до увеличението на неговата стойност. Противоречивите констатации на съдилищата за осъществяването на определен факт или за определено обстоятелство /в случая за индивидуализацията на имота, предмет на предварителния договор/, както и правните изводи за последиците от този факт или обстоятелство, не обуславят наличие на основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, ако предметът на разглеждане по делата е различен. Противоречиви са по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК онези решения, които по различен начин разрешават по същество идентичен правен спор, т. е. постановяват различен правен резултат за съществуването на едно и също право. В случая не е налице идентичност нито дори сходство на претенциите, предмет на разглеждане по гр. д. № 837/2008 г. на III ГО на ВКС и гр. д. № 6115/2001 г. по описа на СРС, 26 състав - не е налице идентичност нито на основанието, нито на искането. Поради тези съображения следва да се приеме, че предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК не са налице и подадената молба за отмяна следва да бъде оставена без уважение. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение