Решение № 8749 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5698/2014 г.

Решение № 8749 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5698/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на М. М. срещу решение № 3963 от 21.03.2014 г. по адм. д. № 10272/2013 г. на Върховния администратиен съд - шесто отделение, като се иска отмяна на същото и да се постанови решение, с което да се обяви за нищожно решението на Висшия съдебен съвет или да се върне делото на същия за намаляване на наложеното или определяне на по-леко наказание. Ответникът по жалбата взема становище да се остави в сила решението. Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С касираното решение тричленният състав на шесто отделение на Върховния административен съд е отхвърлил оспорването по жалби на М. С. М., от гр. София и Инспектората към Висшия съдебен съвет против решение по т. 29 от протокол № 28 от 17.07.2013 г. на Висшия съдебен съвет, с което на съдия М. С. М. е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 4 ЗСВ - "понижаване в длъжност съдия в Софийски районен съд за срок от две години". За да постанови решението си съдът е приел, че Главният инспектор встъпва в длъжност в деня на изтичане мандата на главния инспектор на чието място е избран. С цел непрекъсваемост на работата на този орган чл. 44, ал. 1 от ЗСВ изисква Народното събрание да избере нов главен инспектор и инспектори не по-късно от един месец преди изтичането на техния мандат. С така уредената процедура по избор е заложено реализирането на един от основните принципи на функциониране на администрацията, непрекъсваемостта в нейната дейност. С него се гарантират последователност и приемственост в държавните органи и тяхната дейност. Чрез мандатността се цели ефективно функциониране на институциите и временното осъществяване на пълномощия до избиране на приемник не следва да се възприема като насочено към преодоляване на демократичния принцип за ротация. Функционалната необходимост от непрекъсваемост предотвратява междувластието, като осигурява успешното функциониране на държавните органи и е в основата на демократичния процес, изискващ работещи институции, като гаранция за съществуването на правовата държава. По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд намира, че не са налице основания за нищожност на предприетите от Инспектората към ВСС действия по извършване на проверки на дейността на съдия М. М. При определяне на дисциплинарното наказание Висшият съдебен съвет е взел предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата при които е извършено нарушението и поведението на нарушителя. Неоснователни са доводите на жалбоподателите за липса на обективност от страна на дисциплинарно-наказващия орган при определяне на наложеното наказание. На заседанието на ВСС са разгледани четири възможни наказания като всички те са дебатирани и обсъждани с оглед обстоятелствата във връзка с приложението на чл. 309 ЗСВ. Като несъответстващи са отхвърлени най-тежкото и най-леките от предложените наказания. Обстоятелството, че Висшият съдебен съвет не е възприел предложението на дисциплинарния състав не води до пороци в административнопроизводствените правила и приложението на материалноправните разпоредби. При определяне вида и размера на дисциплинарните наказания на магистратите Висшият съдебен съвет действа в условията на оперативна самостоятелност и не е обвързан от предложението на вносителя относно вида и размера на дисциплинарното наказание. При реализиране на дискреционните си правомощия дисциплинарно-наказващият орган е съобразил фактите, касаещи високата натовареност на съдиите от Софийски градски съд и отсъствието на достатъчно съдебни зали с цел спазване на заложените в процесуалните закони срокове. Освен натоварването на наказания магистрат, за процесния период при него е отчетена и възникнала висящност на голям брой наказателни дела със значителен обществен интерес, което е довело до забавянето изписването на актовете и по другите дела. Отчетено е и обстоятелството, че съдия Марков в хода на дисциплинарното производство е изготвил съдебните актове, по които е установено забавяне и е проявил самокритично отношение във връзка с допуснатите нарушения. Принципът за съразмерност законосъобразно е мотивирал дисциплинарно-наказващия орган да не определи най-тежкото наказание предвид съвкупната преценка на всички обстоятелства от значение за случая. Крайният извод на съда е, че оспореното решение на Висшия съдебен съвет е постановено при точно тълкуване и прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Главният инспектор на инспектората към ВСС е встъпил в длъжност на 09.01.2008 г. и петгодишния му мандат по чл. 132а, ал. 2 от КРБ е изтекъл на 9.01.2013 г. С негови заповеди № СС-01-3/14.01.2013 г. и № СС-01-3/4.02.2013 г. по чл. 58, ал. 1 ЗСВ е възложено извършване на проверка на касатора - съдия в наказателното отделение на Софийски градски съд. Проверката е завършила с акт с констатации за нарушения: системно неспазване на сроковете предвидени в чл. 252, чл. 243, ал. 4 и чл. 244, ал. 5, чл. 308, чл. 340, чл. 345 от НПК и бездействия, довели до неоснователно забавяне на производствата по наказателни дела. Въз основа на акта инспекторатът към ВСС, съгласно чл. 312, ал. 1, т. 3 ЗСВ, с протокол № 4 от 18.02.2013 г. предлага на Висшия съдебен съвет да образува дисициплинарно производство срещу касатора и да му наложи адекватно на тежеста на нарушенията наказание измежду предвидените в чл. 308, ал. 1, т. 3 - т. 6 ЗСВ. Предложението е внесено от главен инспектор А. К. и ВСС в производството по глава ХVI от ЗСВ е наложил на касатора дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 4 ЗСВ - "понижаване в длъжност "съдия в Софийски районен съд" за срок от две години. Основното касационно оплакване е, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е спрял праизводството и да сезира КС със запитване дали постановените от него до този момент решение, касаещи мандатността на изборните длъжности в съдебната система са приложими за мандата на Главния инспектор на ИВСС, което е неоснователно. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 1 КРБ конституционния съд дава задължителни тълкувания на Конституцията, но искането не е такова. От друга страна съгласно чл. 150, ал. 2 от КРБ, когато установи несъответствие между закона и Конституцията ВАС може да спре производството, а не при тълкуване на същата. Относно действията на главния инспектор, след изтичане на мандата му, в случая се свеждат до назначаване на проверката, но без участие в нея и до внасяне на предложението на инспектората във ВСС за образуване на дисциплинарното производство. Правилно съдът е приел, че не са налице основания за нищожност, с оглед приемствеността в действията на администрацията. От друга страна съдът правилно е приел, че от ВСС е спазен принципът за съразмерност на наложеното наказание. Ето защо законосъобразното решение следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд - петчленен състав - II колегия