Решение № 10921 от 27.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2600/2011 г.

Решение № 10921 от 27.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2600/2011 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на "Граммер" АД срещу решение № 11 от 12.01.2011 г. по преписка № 288/2009 г. на Комисията за защита от дискриминация. В нея са развити доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Заинтересованата страна Цеца Валентинова Цветанова, чрез пълномощника си поддържа становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че жалбата е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение КЗД е установила по отношение на Цеца Валентинова Цветанова, че ответната страна "Граммер" АД е осъществил пряка дискриминация по см. на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. по признак "тормоз" при упражняване правото на труд, с което е нарушена разпоредбата на чл. 4, ал. 1 и чл. 13, ал. 1 от ЗЗДискр. На основание чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр. е наложила на работодателя "Граммер" АД имуществена санкция в размер на 1000 лв. за това, че работодателят не е изпълнил задължението си, произтичащо от чл. 13, ал. 1 от ЗЗДискр. да осигури еднакви условия на труд за една и съща длъжност по отношение на Цеца Валентинова Цветанова. Предписала е на основание чл. 76, ал. 1 от ЗЗДискр. на "Граммер" АД принудителни административни мерки, с оглед преустановяване на нарушението, както и за отстраняването на вредните му последици, изразяващи се в: 1. Да зачита длъжностната характеристика на жалбоподателката Цеца Величкова Цветанова и да я третира наравно с другите лица, които работят на длъжност шивач в производство "АИС" и 2. Да се въздържа занапред от действия на дискриминация и неравно третиране, както и по отношение правото на труд да осигури на служителите си, заемащи еднакви длъжности равни възможности и равни условия на труд на основание чл. 13, ал. 1 от ЗЗДискр. Определила е 30-дневен срок за изпълнение на решението. Комисията е установила от фактическа страна, че заинтересованата страна Цеца Валентинова Цветанова заема длъжността "шивач" по постоянен трудов договор, сключен с "Граммер" АД, с. Трудовец. Според жалбоподателката поради заявено от нея изискване да заеме длъжност съответстваща на притежаваното висше образование, работодателят започнал от есента на 2009 г. да упражнява тормоз спрямо нея. Била е принудена да изпълнява трудови функции, различни от разписаните с длъжностната характеристика - чистене на машини, фактическо преместване на друга длъжност и пр. Работодателят й отправил писмено предложение на 8.10.2010 г. за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и поради отказ да приеме предложението й е наложил със заповед № 35/14.10.2009 г. дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение". На 11.11.2009 г. е издадена заповед № 39/11.11.2009 г. за преместване от длъжността "шивач АИС" на длъжността "оператор участък Прахово боядисване" за срок от 45 дни. Жалбоподателката е твърдяла, че липсват обективни предпоставки за промяна на трудовите й функции. Комисията е посочила, че работодателят не е успял мотивирано да обясни причините за преместване на служителката на друго работно място. При тези фактически обстоятелства комисията е определила като предмет на производството: съставлява ли тормоз по см. на ЗЗДискр. действието на работодателя "Граммер" да издаде заповед № 39/11.11.2010 г. Посочила е, че заинтересованата страна не е изяснила и конкретизирала спрямо кои свои колеги твърди, че е неблагоприятно третирана, но работодателя от своя страна не е доказал, че преместването на Цветанова не е неравно третиране. По преписката не са установени данни за други лица да са били премествани на друго работно място, поради което комисията е приела, че действията на работодателя са насочени персонално към Цветанова и доколкото не са в съответствие с разпоредбите на КТ представляват по-неблагоприятно третиране и това поведение представлява пряка дискриминация на "основата на признак упражняване правото на труд" по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. Отправеното предложение от работодателя до служителката за прекратяване на трудовото правоотношение комисията е квалифицирала като крайна мярка, създаваща застрашителна среда. Разгледани в тяхната последователност действията на работодателя осъществяват съставите на тормоз по см. на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. във връзка с чл. 5 от с. з. и в резултат накърняват достойнството й, създават ако не враждебна, то обидна и застрашителна среда, с оглед евентуално загубване на трудовия доход. При тези съображения комисията е постановила обжалвания резултат. Настоящият съдебен състав, като прецени данните по делото, намери, че обжалваното решение е незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 5 от ЗЗДискр., тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1, сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и расовата сегрегация, както и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се считат за дискриминация. Според § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. "тормоз" е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето или създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. Следователно, за да е налице тормоз по см. на чл. 5 от ЗЗДискр. е необходимо да се установят конкретни факти, че провежданата тенденциозна и неприемлива политика от работодателя спрямо засегнатия служител е основана на признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. В случая комисията не е установила, че действията и актовете на работодателя, обсъждани в решението, спрямо заинтересованата страна се дължат на защитен признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Приетото като признак - тормоз при упражняване право на труд, не обективира такъв, тъй като тормозът е форма на дискриминация, която се осъществява въз основа на някои от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., а правото на труд е субективно право на служителя, при упражняването на което може да бъде дискриминиран по признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Безспорно е, че между страните по делото са се създали негативни отношения и служителката е работила в неблагоприятна за нея среда, но не е доказано тази ситуация да е провокирана от някакво нейно качество от категорията по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Не всяко решение и всеки акт на работодателя при и по повод трудовото правоотношение е акт на дискриминация, а само това от тях, за което от данните по делото може да се направи обоснован извод, че почива на защитен признак. При липса на такъв, спорът между страните следва да се реши по правилата на трудовото законодателство. В случая не се доказва служителката да е третирана по-неблагоприятно сравнение с други служители в сходна ситуация поради някакво лично качество по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., поради което неправилно комисията е приела, че спрямо нея е осъществена дискриминация по чл. 5 от ЗЗДискр. от жалбоподателя. Предвид изложеното, обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да се отмени. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,