Решение № 6780 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14193/2017 г.

Решение № 6780 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14193/2017 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "П.-К." ООД, гр. Ш., срещу решение № 1807/20.10.2017 г., постановено по адм. дело № 1094/2017 г. на Административен съд В., с което е отхвърлена жалбата срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 84-ОЛ/03.04.2017 г. запечатване на търговски обект - магазин за промишлени стоки, гр. Ш., и забрана за достъп до него за срок от 7 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. И. са доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се нищожност на административния акт, като издаден в нарушение на основни правила, свързани с това, че лицето на когото е връчен акта е чужд гражданин, но не е ползван преводач, не е издаден АУАН, което е предпоставка за неспазване на процедурата и липса на основанието за издаване на заповедта с наложената ПАМ. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него да се постанови друго, с което да се прогласи нищожност, алтернативно - отмяна на заповедта за ПАМ като незаконосъобразна. Ответникът по касационната жалба директора на ТД на НАП - В., чрез процесуален представител - юрисконсулт е взел становище за оставяне в сила на решението и присъждане на разноски, но в постъпили писмени бележки по факс и не съдържащи подпис в оригинал. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: При извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено при спазване на материалния закон. За да отхвърли жалбата срещу заповед за наложена ПАМ първоинстанционният съд е приел, че е установено извършването на административно нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС във връзка с чл. 118, ал. 1 ЗДДС - неиздаване на фискална касова бележка в търговски обект-магазин за промишлени стоки, гр. Ш., стопанисван от дружеството, като се е позовал на констатациите при извършената контролна проверка на 28.03.2017 г. При извършена покупка на стойност 4, 50 лв., не е издадена касова бележка - фискален бон от регистрирано в обекта фискално устройство. Извършена е проверка на фискалното устройство и контролна лента от ФУ, при което е установено, че ФУ е почасово погрешно заведено. При тези данни съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за налагане на принудителната административна мярка - запечатване на обект, както и основанията по чл. 187, ал. 1 ЗДДС за забрана достъпа до обекта, при което е направил извод за законосъобразност на акта. Решението е правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. При установените, неопровергани в хода на оспорването факти, правилно първоинстанционният съд е осъществил преценка за законосъобразност на оспорения административен акт. Дружеството не е оспорило описаната в акта фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства. Поддържаният довод за нищожност, алтернативно за незаконосъобразност на акта в касационната жалба, с твърдения, че не е ползван преводач, тъй като собственика е чужд гражданин, с което са нарушение основни права при процедурата на издаване на акта и твърдение, че същият е нищожен, както и че не е издаден АУАН, са неоснователни. Така поддържаните доводи не опровергават констатираното нарушение на изискванията по специалния закон. В случая са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС. И. е и АУАН, приложен по преписката. Наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност. Останалите доводи в касационната жалба касаят законосъобразността на административния акт, а не конкретни пороци на първоинстанционния акт, съставляващи касационни основания по чл. 209 АПК. Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,