Решение № 341 от 7.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6821/2013 г.

Решение № 341 от 7.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6821/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба на Т. С. А. от [населено място], чрез адв. В. Я. на осн. чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК за отмяна на решение № 4171/19.11.2012 г., постановено по гр. д. № 9555/2012 г., 10 гр. състав на Районен съд [населено място], потвърдено с решение № 1246/1.07.2013 г., постановено по в. гр. д. № 191/2013 г. на 14 гр. състав поради това, че противоречи на постановено преди него влязло в сила между същите страни, за същото искане, на същото основание решение № 3963/2.11.2012 г. по гр. д. № 9557/2012 г., 14 гр. състав на Районен съд [населено място], потвърдено с решение № 416/7.03.2013 г., постановено по в. гр. д. № 3822/2012 г. на 9-ти гр. състав на Окръжен съд [населено място]. Ответникът по молбата [фирма], [населено място] чрез юрисконсулт П. П. оспорва молбата. Изразява становище, че в случая хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК не е налице, доколкото двете производства имат различен предмет - исковете касаят различен период . Моли молбата да бъде оставена без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о., приема следното: Молбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в предвидения в чл. 305, ал. 1, във вр. т. 4 ГПК тримесечен срок, считано от влизане в сила на последното решение . Решението по гр. д. № 191/2013 г. като необжалваемо е влязло в сила на 5.07.2013 г. Видно от положения датов печат, молбата за отмяна е подадена 26.09.2013 г. - тоест в рамките на законоустановения срок. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. За да е налице хипотезата, на която молителят се позовава, е необходимо пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които те са постановени. Тази хипотеза е изпълнена и когато предметът на едното дело се включва в другото или пък по едното дело са участвали част от страните по другото дело при един и същи предмет. Противоречието трябва да съществува между решенията, а не между техните мотиви или между решението /диспозитива/ и мотивите на другото решение. Когато се установи наличието на две решения, които си противоречат в горния смисъл се отменя неправилното, а, не по - късно постановеното или посоченото от страната решение / чл. 307, ал. 4 ГПК/. В настоящия случай хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК не е изпълнена. С решението по гр. д. № 191/2013 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решението по гр. д. № 9557/2012 г. на Пловдивския районен съд, чиято отмяна се иска, е отхвърлен предявеният от молителката иск с пр. осн. чл. 124, ал. 1 ГПК - за признаване за установено по отношение на дружество [фирма] [населено място], че не дължи сумата от 3 101,92 лв. представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода от 1.10.1999 г. до 30.09.2006 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 23.10.2007 г. и сумата 1 358,61 лв. -обезщетение за забава в плащане на тази сума за периода от 1.12.1999 г. до 12.10.2007 г. С решението по другото дело № 3822/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решението по гр. д. № 9557/2012 г. на Пловдивския районен съд, е признато за установено по отношение на [фирма], [населено място], че молителката Т. С. А. не дължи сумата от 1075, 51 лв., представляваща стойността на консумирана топлинна енергия за периода от 1.01.1998 г. до 1.09.1999 г., ведно със законната лихва от 25.05.2000 г. до окончателното й плащане, сумата от 161,34 лв. обезщетение за забавеното й плащане за периода от 1.08.1998 г. до 20.10.1999 г. Следователно двете дела са водени между едни и същи страни, но имат различен предмет. Макар и да са образувани по отрицателни установителни искове относно недължимост на сума за отчетена топлоенергия, делата са с различен предмет, доколкото касаят различни искови периоди. Предметът на делото се определя от основанието и петитума на предявения иск . Периодът, за който е начислена незаплатената топлинна енергия е част от обстоятелствената част на иска и формира неговото фактическо основание. Доколкото в случая този период е различен, очевидно двете решения не са с идентичен предмет. Без значение, че в мотивите съдилищата по различен начин са приложили института на погасителната давност. Последното само по себе си не може да обоснове противоречивост на решенията по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. По изложените съображения молбата за отмяна се явява неоснователна. С оглед изхода на настоящото производство, молителят следва да бъде осъден да заплати на ответника по молбата юристконсултско възнаграждение в размер на 424 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд