Решение № 4772 от 13.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14976/2009 г.

Решение № 4772 от 13.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14976/2009 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 245 АПК. Образувано е по молба на "Екодом груп" ЕООД, гр. София за отмяна на влязлото в сила определение № 2298/13.10.2008 г. по адм. д. № 3698/2008 г. на Административен съд София-град. Ответниците по молбата за отмяна - ДНСК-София и "Джейсън Воарис Компания" ЕООД гр. София не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на молбата за отмяна. За да се произнесе, настоящият съдебен състав взе предвид следното: С определението, чиято отмяна се претендира, е оставена без разглеждане жалбата на "Джейсън Воарис Компания" ЕООД срещу заповед № РД-14-426/16.05.2008 г. на зам. началника на ДНСК -София за премахване на изпълнен от жалбоподателя "Джейсън Воарис Компания" ЕООД незаконен строеж, представляващ " открит охраняем паркинг" в гр. София, като производството по делото е прекратено. Съгласно чл. 246, ал. 1 от АПК, право да иска отмяна има всяко лице, за което решението или споразумението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото. Изложеното означава, че отмяната по чл. 246, ал. 1 от АПК може да иска онова трето лице, за което въпреки неучастието си в делото, са налице следните кумулативно дадени предпоставки: решението да има сила спрямо него, т. е правните му последици - сила на присъдено нещо, изпълнителна сила и/или конститутивно действие, да важат и за него; то да е неблагоприятно за него; и да е имало качеството на заинтересовано лице; Последното, с оглед естеството на оспорения административен акт се определя от разпоредбата на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. В случая молителят не отговаря на тези условия, тъй като се явява само наемател на обекта, предмет на цитираната заповед. Последната не го засяга непосредствено, поради което и твърдяните неблагоприятни последици от нея са с гражданско-правен характер, подлежащи на уреждане по друг ред. Липсата на субективно право да се иска отмяна на гореспоменатото прекратително определение е въпрос по съществото на искането за отмяна, което се явява неоснователно. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение