Решение № 5681 от 10.6.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Милушев, чрез процесуален представител адвокат С. Тимова против Решение 1912 от 09.11.2021 г., постановено по адм. дело 626/2021 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 1040-01-224/14.06.2021 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Благоевград, в частта му, с която са потвърдени Задължителни предписания ЗД-1-01-00914724/27.04.2021 г., издадени от старши експерт по осигуряването при ТП на НОИ Благоевград, досежно заличаване на подадените за лицето В. Милушева данни в персоналния регистър на НОИ и е осъден да заплати разноски от 100 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението на административния съд поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друг съдебен акт по съществото на спора, с който да се отхвърли оспорването, както и присъждане на сторените от страната съдебни разноски. Ответникът директорът на ТП на НОИ Благоевград, чрез юрисконсулт З. Манова, в писмен отговор излага съображения за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14 - дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. От фактическа страна пред първоинстанционния административен съд е установено, че по повод постъпило заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица от лицето В. Милушева и във връзка с подаден сигнал с вътрешен 1043-01-14/29.01.2021 г. от сектор Краткосрочни плащания към ТП на НОИ Благоевград, е извършена проверка на основание чл. 107 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и чл. 29, ал. 1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно ревизионната дейност от контролните органи на НОИ, на разходите на държавното обществено осигуряване на Г. Милушев от гр. Петрич. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол КП-5-01-00914710/27.04.2021 година. Установено е, че Г. Милушев е регистриран като земеделски стопанин за следните дати: 22.04.2014 г. и с последващи регистрации на 27.02.2015 г. и 29.02.2016 г., като последната му регистрация е валидна до 23.06.2017 година. Г. Милушев е подал декларация за започване на дейност от 01.12.2014 г., като осигурен за фонд Пенсии 12.8. Дейността е прекратена на 03.01.2018 г. като за целия период са подадени декларации обр. 1 и са внесени осигурителни вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице Г. Милушев. Според регистъра на трудовите договори за В. Милушева има подадени уведомления за сключване и прекратяване на трудов договор с осигурителя Г. Милушев земеделски производител, за датите от 24.02.2015 г. до 02.10.2017 г., от 03.05.2018 г. до 28.09.2020 г. и от 30.11.2020 г. до 11.01.2021 година. Съгласно сключен трудов договор на 03.05.2018 г. В. Милушева е извършвала трудова дейност, а именно отглеждане на едър рогат добитък. За В. Милушева са представяни в ТП на НОИ Благоевград документи за изчисление и изплащане на парични обезщетения от фондовете на ДОО, като на лицето са изплатени парични обезщетения за бременност и раждане по чл. 50 и чл. 53 КСО за периода от 08.08.2018 г. до 27.09.2020 година. Проверяващите органи констатират, че за периода от 03.05.2018 г. до 28.09.2020 г. Г. Милушев няма статут на земеделски производител, поради липса на регистрация в Областна дирекция Земеделие, както и поради обстоятелството, че същият е декларирал в ТД на НАП с декларация обр. ОКД-5, че прекратява дейност, считано от 03.01.2018 година. Видно от писмо отговор вх. 9101-01-364/1/09.06.2021 г. при ТД на НАП София, офис Благоевград за периода от 2017 г. до 2020 г. няма данни за подадени годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за лицето Г. Милушев. Констативният протокол е връчен на Г. Милушев на 27.04.2021 година. Въз основа на горните факти, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО са издадени Задължителни предписания ЗД-1-01-00914724/27.04.2021 г. от ст. инспектор по осигуряването в ТП на НОИ Благоевград. С тях е наредено в срок от двадесет работни дни от получаването им да бъдат коригирани данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за лицата Г. Милушев и В. Милушева отнасящи се за месец 06.2017 г. и да бъдат заличени данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за същите лица, отнасящи се за периода от месец 07.2017 г. до месец 01.2021 г., поради доказаната липса на статут на земеделски стопанин на Г. Милушев, предвид нерегистрирането му като такъв в Областна дирекция Земеделие. Последното обстоятелство е прието от съда, че е една от кумулативните предпоставки по § 1 , ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, за наличие на качеството регистриран земеделски стопанин. Прието е, че Милушев няма качество на самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3, т. 4 КСО, така и по отношение на В. Милушева, че липса основание за осигуряване, тъй като е сключила трудов договор с лице, което няма регистрация като земеделски стопанин и следва да бъдат коригирани неправилно подадените данни за двамата. Обжалваните задължителни предписания по административен ред са потвърдени с Решение 1040-01-224/14.06.2021 г. на директора на ТП на НОИ Благоевград. Решението на административния орган е обжалвано пред Административен съд Благоевград, който след преценка на доказателствата по делото, както и валидността, и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията визирани в разпоредбата на чл. 146 АПК, е намерил жалбата за неоснователна. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. Легалната дефиниция на понятието осигурено лице е дадена в §1, ал.1, т. 3 от ДР на КСО, според която това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4а се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. В конкретния случай В. Милушева е сключила трудов договор с физическо лице, което няма качеството на регистриран земеделски стопанин и не са налице предпоставките за възникване на осигурително правоотношение на основание този договор между нея и Г. Милушев, независимо, че последният е заплащал осигурителни вноски. Безспорно в съдебната практика е прието, че липсва идентичност между трудово и осигурително правоотношение. Съгласно § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО регистрирани земеделски стопани са физически лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. Според разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба 3 от 29.01.1999 г. /Наредба 3/ за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, на регистрация подлежат юридическите лице, еднолични търговци и физически лица, навършили 18 години, които стопанисват земеделска земя и/или осъществяват производство на земеделска продукция. Въз основа на горното, първоинстанционният съд правилно е приел, че за периода след 24.06.2017 г., касационният жалбоподател не се явява осигурител на лицето В. Милушева, тъй като е прекратена регистрацията му в Регистъра на земеделските стопани, което води до липса на качеството регистриран земеделски стопанин по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, а оттам и до липса на задължение да внася осигурителни вноски за В. Милушева. След като няма правно основание за съществуване на осигурителното правоотношение между Г. Милушев и В. Милушева за периода на действие на трудовия договор между тях от 03.05.2018 г., тя не е осигурено лице на основание чл. 10 КСО и не попада в обхвата на посочените в чл. 4, ал. 3, т. 3 КСО лица, които подлежат на задължително осигуряване за посочените осигурени социални рискове. Законосъобразно контролният орган на ТП на НОИ Благоевград е постановил с обжалваните задължителни предписания да бъдат заличени данните за лицето В. Милушева в персоналния регистър на НОИ по чл. 5, ал. 4, т.1 КСО. Първоинстанционният административен съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон, и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора, претенцията на ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е основателна за сторените разноски в касационната инстанция. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна сумата от 100 лева, определена на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,