Решение № 4837 от 19.5.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Танев, чрез адв. М. Стоянова - Иванчева като процесуален представител, срещу решение 1777 от 06.10.2021 г., постановено по адм. дело 2242/ 2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив в частта, в която е отхвърлено оспорването му против заповед 806/05.08.2020 г. на кмета на община Родопи за премахване на незаконен строеж на основание чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ, представляващ "ограда", намиращ се в ПИ 06077.40.82 по КККР, местност "Исака", с. Брани поле, подробно описан в констативен акт 8/27.05.2020 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Твърди се, че са налице основанията за отмяна на оспорената заповед, тъй като тя не индивидуализира в достатъчна степен спорния строеж, като не е съобразено от съда заключението на вещото лице относно частта на плъзгащата се врата, осигуряваща транспортен и пешеходен достъп от пътя, която не е строеж. Касаторът сочи, че от органа не са спазени изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК. Претендира отмяна на решението в обжалваната отхвърлителна част и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции. Ответникът - кметът на община Родопи, чрез пълномощника си юрк. Я. Иванова - Илиева, в писмен отговор излага становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Ответникът - С. Атанасов не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съда, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Пред административния съд от жалбоподателя е оспорена заповед на кмета на община Родопи, издадена на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, с която в качеството му на извършител е наредено да премахне незаконен строеж: "ограда", изпълнена в чужд поземлен имот - земеделска земя, собственост на трети лица, при липса на учредено право на строеж, без промяна на предназначението му и без строиотелно разрешение. С решението в обжалваното му част оспорването е отхвърлено. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, в предписаната форма, без допуснати съществени нарушения на установената в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ процедура и в съответствие с материалния закон. Обосновава извод, че разпоредената за премахване ограда представлява строеж, от шеста категория, който е незаконен, като извършен без разрешение за строеж и при липса на предпоставките за търпимост по и § 127, ал. 1 ПР ЗУТ, с оглед изпълнението му след 20.03.2018 г. и затова законосъобразно е разпоредено премахването му. Обсъдени са нормите на чл. 147, ал. 1 и чл. 151, ал. 1, т. 11 ЗУТ, като е изведен извод, че строежът е изпълнен в чужд поземлен имот, извън предвидените законови изключения, при което е допустимо изграждане на огради без строителни книжа. В частта, в която производството е прекратено по отношение на С. Атанасов, решението с характер на определение не е обжалвано и е влязло в сила. Решението в обжалваната отхвърлителна част е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти са установени след обстоен анализ на събраните по делото доказателства, вкл. неоспореното заключение на съдебно-техническата експертиза. Въз основа на тях и след объждане на възраженията на жалбоподателя са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства съдът приема, че строежът е индивидуализиран точно и ясно в оспорената заповед, поради което липсва съмнение относно това коя част от съществуващата ограда е наредена за премахване. Противно на възражението на касатора са спазени изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 и 5 АПК. Както в мотивната, така и в разпоредителната част на заповедта е налице препращане към направеното в констативния акт и окомерната скица към него описание на оградата с посочване на местоположение, дължина, височина и материали, от които е изпълнена всяка част от нея. Строежът е индивидуализиран в достатъчна степен и представлява: 26, 70 м ажурна ограда, 3, 45 м плътна ограда и 0, 67 м подвижна ограда (врата), като участък от 92 кв. м е присъединен към УПИ 040274 - за жилищно строителство, който съответства на ПИ 06077.40.523 по КК на с. Брани поле, собственост на жалбоподателя. Направените от административния орган констатации се потвърждават напълно от установените параметри и ситуация на строежа на място от вещото лице. Установено е, че оградата е изградена в съседния ПИ 06077.40.82 по КККР, м. "Исака", с. Брани поле - земеделска земя. Плътната ограда е с височина 1, 90 м, изпълнена от бетонови тухли. В участъка, означен от експерта по т. 3, 4, 5 с дължина 22, 67 и 4, 05 м е изградена ажурна ограда с височина 1, 80 м върху бетонов цокъл с височина средно 30 см са монтирани оградни пана - заварена мрежа с височина 1, 50 м. В този си вид оградата представлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, шеста категория, за който се изискват строителни книжа съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ, с каквито жалбоподателят не разполага. При липсата им изводът на съда, че оградата е незаконен строеж по чл. 225,, ал. 2, т. 2 ЗУТ е законосъобразен. Правилно е отчетено, че за строежа е неприложим чл. 151, ал. 1, т. 11 ЗУТ, тъй като не отговаря на условията му. Разпоредбата изисква наличието на лека прозирна и плътна ограда, с височина на плътната част до 0.6 м, в рамките на един поземлен имот. В случая навлизането в съседния чужд имот е 92 кв. м. Предпоставките, за да се приеме предвиденото в нормата изключение, не са изпълнени спрямо процесната ограда, поради което за изграждането й се изисква разрешение за строеж. Правилно от съда е прието, че премахването би могло да бъде преодоляно, ако строежът попада в някоя от хипотезите на § 16 ПР ЗУТ или на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. С оглед периода на изграждането му - след м. март 2018 г. (по данни на жалбоподателя) е законосъобразен изводът, че изпълнената ограда е извън времевия обхват на посочените разпоредби, поради което не е търпим строеж. Правилно съдът приема, че наредената за премахване подвижна (плъзгаща се) врата представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Строежът, предмет на оспорената заповед е едно цяло с три елемента, представляващ "ограда", като подвижната врата е част от него, а не следва да се разглежда като отделен обект. Така описаната в административния акт ограда представлява строеж в неговата цялост, поради което законосъобразно е разпоредено премахването му. Ето защо, заключението на съдебно-техническата експертиза по отношение на констатацията, че подвижната врата не представлява част от оградата и респ. не е строеж, правилно не е възприето, тъй като въпросът е правен и не е от компетентността на експерта. Доводите на касатора за несъобразяване от страна на съда с приетото по делото заключение на вещото лице относно този му извод са неоснователни. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице посочените от касационния жалбоподател основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора е основателно искането на ответника за присъждане на разноски за настоящата инстанция, поради което Т. Танев следва да бъде осъден да заплати на община Родопи сума в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение