Решение № 6718 от 22.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12925/2008 г.

Решение № 6718 от 22.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12925/2008 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директор на ДОУИ - София против решение от 27.06.08 г. постановено от Софийски градски съд по адм. д. № 2484/05 г. С решението по жалба на "Житен клас-99" ООД е отменен ДРА № 24/22.03.05 г., издаден от ТДД - Перник, потвърден с Решение № 1935/21.07.05 г. на регионален данъчен директор - София, относно изменение на данъчни задължения на осн. чл. 116 от ЗДДС вр. с чл. 115, ал. 2, т. 4 от ЗДДС за данъчни периоди, м. 07, м. 09, м. 11 2003 г. и м. 02.04 г. по фактури, издадени от "Темпо 2001" ЕООД, "Тирекс" СД, ЕТ "Донка Иванова - Стела", ЕТ "Снежанка Наумова", "Тукс" ООД, "М и М Корект" ООД и "Примаспед" ООД, общо в размер на 31 112,68 лв. Със същото решение, НАП- дирекция "ОУИ" е осъдена да заплати на жалбоподателя, разноски по делото в размер на 1 850 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се навеждат доводи за наличие на касационните основание, визирани в чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответникът по касация - "Житен клас - 99" ООД оспорва жалбата по съображения, развити в писмена защита. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия преценява касационната жалба като допустима, а досежно основателността и приема следното: Предмет на контрол пред СГС е бил горепосочения ДРА в отменената му с решението на съда, част. За да постанови този резултат, СГС е възприел следните факти и обстоятелства: ДРА е издаден по реда на чл. 116, ал. 1 от ДПК вр. с чл. 115, ал. 2, т. 4 от същия кодекс; процесните периоди и доставки са били предмет на ревизия, приключила с издаването на ДРА № 536/30.06.04 г., с който въпросните фактури на посочените доставчици са приети за редовни и по тях е признато на ревизирания субект, правото на данъчен кредит. СГС е приел, че причините за неправилното прилагане на закона при извършване на първата ревизия не са от обективен характер. Посочено е, че основанията за определяне на данъчните задължения са съществували и към момента на издаване на данъчния акт, който е влязъл в сила. Първоинстанционният съд е възприел като основателно възражението на жалбоподателя, че всички открити факти и обстоятелства при втората ревизия са могли да бъдат известни на данъчния орган към датата на влизане в сила на първоначалния ревизионен акт. Въз основа на тези съображения е прието от СГС, че не е налице хипотезата на чл. 115, ал. 2, т. 4 от ДПК. Съдът е преценил, че обжалвания пред него ДРА е издаден без основание, поради което го е отменил като незаконосъобразен. Решението на СГС е правилно. Основанието по чл. 115, ал. 2, т. 4 ДПК предполага нарушението да е в резултат на съществуващи, но неизвестни към момента на данъчния орган факти и обстоятелства, относими към така определените данъчни задължения или признати за възстановяване на суми. Данни за такива факти и обстоятелства по делото не са налице, тъй като не са посочени изрично в ДРА или решението на РДД, нито могат да бъдат изведени от съдържанието им. Обстоятелствата по делото не обосновават наличието на посоченото основание за изменение на данъчни задължения, определени с влязъл в сила данъчен акт, доколкото не е установено определянето на данъчните задължения на данъчнозадълженото лице в нарушение на закона да се дължи на обективни причини. Задължение на данъчните органи, извършващи ревизията или проверката е да установят обективно всички факти и обстоятелства, отнасящи се до правата, задълженията и отговорността на ревизирания данъчен субект, а ако не са го сторили, не може чрез изменение на данъчните задължения по реда на чл. 115 от ДПК да отстраняват свои пропуски и недостатъци при извършване на предишни данъчни ревизии или проверки. Както се посочи по-горе, всички факти и обстоятелства, на които са изградени изводите в обжалвания ДРА са съществували към момента на извършване на първата ревизия и е можело да бъдат установени от данъчните органи. Предвид изложеното, СГС основателно е приел, че не е налице основание за изменение на определените данъчни задължения по реда на чл. 116, ал. 1, във вр. чл. 115, ал. 2, т. 4 ДПК, а обжалвания ДРА е незаконосъобразен като издаден в нарушение на процедурата и основанията за изменение на данъчни задължения, определени с влязъл в сила данъчен акт. Решението следва да се потвърди. Предвид изходът на спора, данъчният субект има право на разноски за цялото производство, за което е направил съответни искания, но по делото липсват данни той да е направил такива в касационното производство, поради което не се присъждат разноски от настоящата съдебна инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, хипотеза първа АПК, Върховният административен съд, първо отделение,