Решение № 9125 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4056/2020 г.

Решение № 9125 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4056/2020 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 237, ал. 1 и сл. от АПК. Образувано е по молба за отмяна, подадена от Н. А., от [населено място], чрез пълномощниците й адв. В. Шейтанов и адв. Н. Чакърова, на основание чл. 239 от АПК, на влязлото в сила решение № 16315/29.11.2019 г. по адм. д. № 5539/2019 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав на Втора колегия, с което е оставено в сила решение № 4280/22.03.2019 г. по адм. д. № 8628/2018 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на Пето отделение. С решението на тричленния състав е отхвърлена жалбата на А. срещу заповед рег. № 8121 к-6565/31.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 7, б. "б" от Закона за Министерството на вътрешните работи е прекратено служебното правоотношение на инспектор Н. А. – младши разследващ полицай /ГПУ – Свиленград/ в сектор "РДГП – Елхово", към отдел "Разследване" при ГДГП – МВР, поради обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения, при получена най-ниска оценка /6 за изпълнение на длъжността й. Искателят не посочва конкретна хипотеза или хипотези по чл. 239 от АПК в искането си за отмяна. Твърди, че касационният съд не е обсъдил събраните по делото писмени доказателства и не е ценил трайната практика на ВАС по идентични казуси. Решението на ВАС по адм. д. № 5539/2018 г. е постановено от незаконен състав, тъй като в него е участвала съдия А. Димитрова, взела отношение и по първоинстанционното дело с определение по хода от 10.07.2018 г. по адм. д. № 8628/2018 г. Нарушено е правото на искателя на справедлив съдебен процес. Не са взети предвид всички доказателства по делото и относимите решения на ВАС за отмяна на наложени дисциплинарни наказания, основание за намаляване на оценката и за прекратяване на служебното й правоотношение. Изложени са доводи, навеждащи на основанието по чл. 239, т. 1 от АПК за открито ново обстоятелство, удостоверено с ново писмено доказателство от съществено значение за делото, което при решаването му не е могло да бъде известно на страната. В тази връзка е представено постановеното след провеждане на съдебното заседание на 17.10.2019 г. по адм. д. № 5539/2019 г., решение № 13940/18.10.2019 г. по адм. д. № 5417/2018 г., ВАС – петчленен състав на ІІ колегия. С него е оставено в сила решение № 61 от 21.02.2016 г. по адм. д. № 529/2017 г. по описа на Административен съд Хасково, за отмяна на заповед № 3282 з-1258/04.05.2017 г., с която е наложено на А. дисциплинарно наказание "Порицание", залегнало в оценката на искателя. Съдът не е приложил трайната си практика по идентични казуси и материалния закон. След изготвяне на картата за оценка на искателя не е предоставена възможност да се запознае със справките и становищата, въз основа на които комисията е изготвила оценката, и да направи възражение в нарушение на императивната норма на чл. 175, ал. 1 от ППЗМВР (отм.);. Едва след образуването на първоинстанционното адм. д. № 8628/2018 г. на ВАС, Пето отделение, на съда е била предоставена Справка рег. № 3282 р-2336/26.01.2018 г. на МВР – ГДГП, писмо №А-8 от 11.01.2018 г. на и. ф. административния ръководител – районен прокурор на Районна прокуратура – Свиленград и останалите писмени доказателства – 131 листа. Моли за отмяна на съдебните актове и връщане делото на друг състав от друга колегия на ВАС. Алтернативно моли да се постанови отменително решение, с което да се уважи жалбата й срещу заповед рег. № 8121 К-6565/31.05.2018 г. и да бъде възстановена на заеманата от нея длъжност. Претендира разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК. В съдебно заседание се явява лично и с адв. Чакърова и поддържа молбата за отмяна. Ответникът – Министърът на вътрешните работи, редовно уведомен, не се явява, представлява се в съдебно заседание от юрисконсулт Стоев със становище, че не са налице изчерпателно изброените основания за отмяна по чл. 239 от АПК. В писмени бележки развива подробни съображения. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав на ІІ колегия, намира искането за отмяна по чл. 239 от АПК за процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: С решение № 4280/22.03.2019 г. по адм. д. № 8628/2018 г., е отхвърлена жалбата на А. срещу заповед за прекратяване на служебното й правоотношение с рег. № 8121 К-6565/31.05.2018 г. на основание чл. 226, ал. 1, т. 7, б. "б" от ЗМВР. Заповедта е издадена въз основа на извършена оценка на изпълнението на длъжността й по реда на Наредба № 8121з-408/14.04.2015 г. за оценка на изпълнението на длъжността от държавните служители в Министерство на вътрешните работи /Наредбата/, от комисия, назначена със заповед № 8121 К-8553/04.12.2017 г. на министъра на вътрешните работи. Резултатите от оценяването са обобщени в карта за оценка с рег. № 3282 р-2328/26.01.2018 г. по утвърден образец /чл. 2 и чл. 12 от Наредбата/. Оценката обхваща действително отработеното време от служителя в периода от 19.01.2016 г. до 01.12.2017 г., съобразно длъжностните характеристики на лицето за оценявания период. В справка рег. № 3282 р-2336/26.01.2018 г. по описа на ГДГП-МВР се посочват оценките на комисията по отделните критерии и мотивите за тях. Общият получен сбор от 7 точки е намален на 6, на основание чл. 12, ал. 6 от Наредбата, с оглед наложените наказания на искателя, съгласно справка рег. № 3282 р-390/05.01.2018 г. и кадрова справка рег. № 3282 р-421/05.01.2018 г. А. се е запознала с оценката и е подала възражение вх. № 489700-354/07.02.2018 г., отхвърлено с мотивирано решение рег. № 8121 р-8376/24.04.2018 г., на основание чл. 19 от Наредбата, узнато от искателя на 03.05.2018 г. Съгласно чл. 13 от Наредбата, при получена крайна оценка 6 до и по-малко точки, е налице най-ниската обща оценка за изпълнение на длъжността по смисъла на чл. 226, ал. 1, т. 7, б. "б" от ЗМВР. На това основание, с докладна записка рег. № 3282 р-11389/04.05.2018 г., директорът на ГДГП е предложил на министъра на вътрешните работи, да се прекрати служебното правоотношение на Н. А., поради обективна невъзможност да изпълнява задълженията си. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на лицето е потвърдена от ВАС с влязлото в сила решение, предмет на искането за отмяна. Съдът намира, че изчерпателно изброените основания по чл. 239 от АПК за отмяна на цитираните съдебни решения не се установяват, а част от доводите в молбата за отмяна засягат въпроси по съществото на спора, разрешен с влязъл в сила съдебен акт или са неотносими към настоящото съдебно производство. Доводът, че един и същи съдия е участвал в първоинстанционното и в касационното производство по делото, на практика навежда на нищожност на касационното решение като постановено от незаконен състав. В ГПК и АПК не се съдържа определение за нищожност на съдебните решения и съдържанието на това понятие се извежда по пътя на тълкуването, като се отчита характерът на съдебното решение като едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган, с което се разрешава правен спор. Според Т. Р. № 1/10.02.2012 г. по тълк. дело № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС, както в доктрината, така и в съдебната практика се приема, че е нищожно съдебното решение, постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение. Нищожното решение не е годно да породи правни последици и този порок освен по пътя на обжалването може да се релевира чрез възражение или по исков ред безсрочно /чл. 270, ал. 2 от ГПК/. В този смисъл - решение № 8793 от 06.07.2017 г. по адм. д. № 3058/2016 г. по описа на ВАС, VІІІ отд. Също така, в разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК е предвидено, че на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обявяване на нищожност, обезсилване или отмяна на решения, постановени от административните съдилища. Тази подсъдност е задължителна по аргумент от разпоредбата на чл. 134, ал. 1 от АПК и не може да бъде изменяна по съгласие на участващите в делото лица. Производството по искане за обявяване на нищожност на съдебен акт е предвидено в чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК и е различно от отмяната по чл. 237 и сл. от АПК. Нищожността на съдебния акт не попада в изрично изброените основания по чл. 239 от АПК и не може да бъде предмет на такова производство. Твърдяното от искателя "ново доказателство" - решение № 13940/18.10.2019 г. по адм. д. № 5417/2018 г. на ВАС, с което е оставено в сила решение № 61 от 21.02.2016 г. по адм. д. № 529/2017 г. на Административен съд Хасково, за отмяна на наложеното й наказание "Порицание", не представлява основание по чл. 239, т. 1 от АПК. Разпоредбата предвижда, че отмяна на съдебния акт се постановява когато са налице "нови обстоятелства" или "нови писмени" доказателства, които са от съществено значение за делото и които молителят е твърдял, но не е могъл да докаже в хода на процеса. Съгласно приобщените по делото справка рег. № 3282 р-390/05.01.2018 г. и кадрова справка рег. № 3282 р-421/05.01.2018 г., Н. А. няма награждавания, но има наложени четири дисциплинарни наказания, три от които действително са били отменени с влезли в сила административни или съдебни актове, но едно е потвърдено с влязъл в сила съдебен акт, а именно: Със заповед № 8121 к-3562/07.03.2017 г. на министъра на вътрешните работи, на Н. А. е наложено дисциплинарно наказание "Забрана за повишаване в длъжност" за срок от една до три години. Заповедта е потвърдена с решение № 221/08.01.2019 г. по адм. д. № 5432/2017 г. на ВАС, Пето отделение, което е влязло в сила, тъй като с определение № 4889/02.04.2019 г. по адм. д. № 2086/2019 г. на ВАС – петчленен състав, Втора колегия е оставено без разглеждане като недопустимо касационното оспорване срещу него. Следователно, представеното от искателя като "ново доказателство" съдебно решение, не променя извода, че А. е наказвана, което е основание за намаляване на оценката й с една единица от административния орган. В хода на инстанционното производство този извод вече е бил направен в мотивите на решение № 4280/22.03.2019 г. по адм. д. № 8628/2018 г. на ВАС, Пето отделение. ВАС е приел, че макар и да е основателно възражението на А. относно отмяната на някои от наказанията й, не всички санкции са били отменени, поради което правилно оценката й е намалена от 7 на 6 точки, което според чл. 13 от Наредбата е основание за прекратяване на правоотношението със служителката. В касационното съдебно решение № 16315 от 29.11.2019 г. по адм. д. № 5539/2019 г., е съобразено и това, че според константната съдебна практика, преценката за правилността на поставената оценка е извън компетентността на съда. При наличие на доказателства за спазване на нормативно установената процедура за поставяне на оценката, тя съставлява материалноправно основание за издаване на заповед за прекратяване на служебното правоотношение. Не е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК, тъй като соченото като "ново доказателство", не удостоверява новонастъпили факти, които са от съществено значение и биха променили крайните изводи в съдебното решение, чиято отмяна се иска. За пълнота на изложението, ако представеното от искателя решение съставляваше ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, то молбата за отмяна на това основание, щеше да е недопустима като подадена извън срока по чл. 240 от АПК. Касационното решение № 13940/18.10.2019 г. по адм. д. № 5417/2018 г. на ВАС, петчленен състав на ІІ колегия, е влязло в сила в деня на постановяването му - 18.10.2019 г. Искането за отмяната му е подадено на 12.02.2020 г., т. е. след изтичане на изискуемия тримесечен срок по чл. 240, ал. 1, т. 1 от АПК - от деня, в който на подателя на искането е могло да стане известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. Неотносими към производството за отмяна по чл. 237 и сл. от АПК са доводите на искателя, изложени по съществото на правния спор относно правилността и законосъобразността на оспорената заповед и на оценката на изпълнението на длъжността на А. Не са основания по чл. 239 от АПК и твърденията за накърняване на правото й на защита в хода на административното производство, поради несвоевременно запознаване със справка рег. № 3282 р-2336/26.01.2018 г. на комисията от проверката, както и други справки и становища във връзка с оценката. Не е относимо и твърдението на искателя за нарушение на чл. 175, ал. 7 от ППЗМВР /приет с ПМС № 126 от 02.06.2006 г. и отменен с § 1 от ПЗР на Постановление № 207 от 18 юли 2014 г., в сила от 22.07.2014 г. /. Предвид изложеното, искането за отмяна на основание чл. 239 от АПК е неоснователно и трябва да се отхвърли, като се присъдят на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Така мотивиран Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия