Решение № 855 от 17.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13017/2011 г.

Решение № 855 от 17.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13017/2011 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Константин Иванов Иванов, Петър Иванов Иванов, Димитър Стоянов Иванов, Райка Владимирова Вампирска, Лиляна Стоянова Пеева, Ангел Стоянов Ангелов, Любка Стоянова Николова, Антоанета Стоянова Петкова, Цветана Наполеонова Накова и Румен Николов Наков от гр. Кюстендил против решение № 118/08.07.2011 г., постановено по адм. д. № 152/2010 г. по описа на Административен съд Кюстендил. С доводи за неправилност, незаконосъобразност и допуснати съществени процесуални нарушения се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът кмета на Община Кюстендил, чрез процесуалният си представител, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като обосновано и законосъобразно. Останалите ответници, физически лица не изразяват становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежни страни, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящите касатори за прогласяване нищожността на заповед № 102/09.02.2000 г. на кмета на Община Кюстендил, с която на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗТСУ и решение № III-7 по протокол № 1 от 18.01.2000 г. е одобрено премахване на улица с ос. точки 195-194, обособяване на тупик с ос. т. 102-196-195 и 190-193-194 и пешеходна алея между парцел I-поликлиника и бърза помощ и парцел II-808 и ХI-809 в кв. 274 и 274а по ЗРП на гр. Кюстендил. Прието е, че жалбоподателите имат правен интерес от оспорването по смисъла на чл. 168 АПК, тъй като им е възстановено правото на собственост върху идеална част от имот, попадащ под улицата и пешеходната алея, макар и ненанесен надлежно в кадастъра. След цялостна преценка на доказателствата по административната преписка и при кредитиране на неоспореното заключение на съдебно-техническата експертиза е установено, че процесната заповед не страда от съществен порок, водещ до невъзможност за възникване на последиците, предвидени с плана, което да сочи на нейната нищожност. За безспорен е приет факта на издаване на заповедта от компетентния по смисъла на чл. 32, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6, т. 7 ЗТСУ (отм.) орган - кмета на общината. Доводите за нарушение на материалните разпоредби на чл. 32, ал. 1, т. 1 ЗТСУ (отм.), чл. 55, ал. 1, чл. 12 и чл. 71, ал. 2, чл. 73, ал. 1 и чл. 79, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.) са възприети като такива за законосъобразност, унищожаемост на акта, т. е. неотносими към претендираната нищожност. Решението е правилно, подробно мотивирано и постановено в съответствие с изискванията на закона, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Правилен е решаващият извод на съда, че сочените нарушения на закона и правилника не съставляват основание за нищожност на оспорения административен акт, а биха могли да са основания само за неговата незаконосъобразност, която обаче е извън съдебния контрол, тъй като заповедта е влязла в сила. За да е налице нищожност на оспорения административен акт следва същият да е издаден при липса на материална компетентност, т. е. от ненадлежен орган или да страда от толкова тежък и нетърпим от закона порок, че да не може да породи правни последици, т. е. да съставлява "правно нищо". Безспорно е по делото, че заповед № 102/09.02.2000 г. на кмета на Община Кюстендил е издадена при наличие за изискуемата компетентност по чл. 6, т. 7 във връзка с чл. 32, ал. 1, т. 1 ЗТСУ (отм.) и условията на визираното правно основание, с ясно очертан предмет. Не е установено, а и такива доводи не са въведени в процеса, заповедта да се основава на друг нищожен административен акт или съществено процесуално нарушение, което да води до липса на обективирана воля, т. е. не е налице противоположност на предизвиканите с акта правни последици в сравнение с дължимите по закон. Наведените пред първата и пред касационната инстанция доводи за нарушения на изискванията по чл. 55, ал. 1, чл. 12 и чл. 71, ал. 2, чл. 73, ал. 1 и чл. 79, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.) касаят евентуална незаконосъобразност на акта, и дори разгледани в тяхната съвкупност не могат да доведат до изискуемата "нетърпимост" на оспорения акт в правния мир, т. е. до нищожност. В тази връзка е правилен и извода на административния съд за преклудирана възможност за обследване законосъобразността на заповедта и одобрената с нея разработка. Неоснователно е възражението по касационната жалба за необсъждане доводите на жалбоподателите. Съдът е обсъдил всички направени възражения, макар и някои да са оставени без разглеждане като ирелевантни, и е направил обосновани правни изводи въз основа на правилна преценка на доказателствата с оглед предмета на спора - в рамките на претендираната нищожност на заповедта. Възражението за произнасяне досежно собствеността на процесния имот -публична общинска собственост е неоснователно, тъй като съдът не е изследвал собствеността, а е обсъдил статута на частта от имота по кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. и записването в кадастралния регистър. Доводът за момента на възстановяване правото на собственост на жалбоподателите по ЗОСОИ върху процесния имот, одържавен по ЗОЕГПНС е неотносим към валидността на оспорената заповед. Същият касае допустимостта на жалбата, с оглед правния интерес от претендиране нищожността на заповедта, който процесуален въпрос е решен в полза на касаторите. Предвид горното и тъй като не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. Воден от изложеното и на основание чл. 211, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение