Решение № 4476 от 30.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11428/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието и храните против решение 3271/21.10.2024 г., постановено по адм. д. 425/2024 г. по описа на Административен съд-Велико Търново (АС-Велико Търново). В касационната жалба се обжалва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго решение, с което да се остави без уважение жалбата против Заповед РД-09-94/31.01.2023 г. на министъра на земеделието в оспорената й част. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Й.-Е. М. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение 3271/21.10.2024 г., постановено по адм. д. 425/2024 г. по описа на АС-Велико Търново е отменена Заповед РД-09-94/31.01.2023 г. на министъра на земеделието в частта, с която е одобрен окончателният специализиран слой Физически блокове и Площи, допустими за подпомагане за Кампания 2022 г., публикувана в ДВ, бр.15 от 14.02.2023г., в частта й, с която извън обхвата на одобрените специализирани слоеве е останала площ с размер 3,19 ха от парцел 53014-110-12-20, находящ се в [населено място], общ. Полски Тръмбеш, обл. Велико Търново, върната е преписката на министъра на земеделието и храните за ново произнасяне в тази част, в едномесечен срок от влизане в сила на съдебния акт, при съобразяване с мотивите на решението и са присъдени разноски. Административният съд е приел за установено, че оспорената заповед е действителен административен акт, издаден без да са допуснати нарушения относно формата и административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Административният съд в изпълнение на указанията на Върховния административен съд дадени му с решение 6559/29.05.2024 г. по описа на Върховния административен съд, е обосновал законосъобразен правен извод, че оспорената заповед е действителен административен акт. В съответствие със събраните по делото доказателства е и констатацията, която не се оспорва в касационната жалба, че и при издаването на атакувания административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решаващият съд е приел, че събраните в административното производство доказателства не установяват, че по отношение на спорната площ с размер 3,19 ха от парцел 53014-110-12-20 са налице законови основания да бъде изключена от обхвата на слой Площи, допустими за подпомагане . Този извод на първоинстанционният съд е обоснован със заключението на вещото лице Д. Т., която е установила, че липсва актуална за кампания 2022 г. ЦОФК, а снимките, направени при специализираните теренни проверки от 16.08.2022 г. и 08.09.2022 г. не потвърждават изводите на проверяващите, описани в съставените за тези проверки протоколи. За да възприеме изцяло заключението на това вещото лице и да не се съобрази с изводите на другото вещо лице Г., решаващият съд се е позовал на извършения детайлен експертен анализ на всяка една от снимките, точките, от които те са направени, денивелацията и други особености на терена спрямо посоката на заснемане, както и точките, които са указани за извършване на заснемането при проверка, за разлика от некредитираната експертиза, която само възпроизвежда съдържанието на писмените доказателства по делото без да извърши съпоставка със снимковия материал. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващият съд като последователно е описана в логически издържани мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо подробното им преповтаряне по аргумент от чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. Доводите в касационната жалба за неправилно възприемане от АС-Велико Търново на заключението на вещото лице Д. Т., не кореспондират с извършените пред първата инстанция процесуални действия и мотивите на обжалваното съдебно решение. Действително АС-Велико Търново се е позовал на заключението на вещото лице Д. Т., но то е прието в открито съдебно заседание, в което са поставяни уточняващи въпроси, не е оспорено по реда на чл. 200, ал. 3 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от ГПК и не е поискано назначаване на друго вещо лице или разширяване на състава на лицата, които да отговорят на допуснатите въпроси, за които се изискват специални знания. Тази съдебна експертиза не е повторна по смисъла на чл. 201 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. Двете приети по делото експертизи се различават по обосновката на направените изводи и задълбоченост на проведения научен анализ на изследваните обекти, поради което изключително внимателно и след съпоставянето им с останалите доказателства по делото, АС-Велико Търново правилно е кредитирал експертизата на вещото лице Т.. При така осъществените процесуални действия административният съд в съответствие с процесуалните правила е обсъдил и двете експертни заключения заедно с всички останали събрани по делото доказателства. Всички доводи в касационната жалба са относно фактически въпроси, които са подлежали на установяване пред първата инстанция и твърденията, че заключението на вещото лице Т. е неправилно не обуславят касационно основание за отмяна на съдебното решение. При приемането на заключението то не е оспорено и за съдът липсва процесуална пречка да се съобрази с изводите на съдебния експерт, които са научно обосновани и поддържани в открито съдебно заседание. В случая всички ангажирани от страните доказателства са били събрани, а изводите на АС-Велико Търново са съобразени с разпределението на доказателствената тежест между страните по спора. Съществена част от доводите в касационната жалба на административния орган по своята същност представляват оспорване на заключението на съдебната експертиза на вещото лице Т., поради което с оглед забраната за установяване на нови фактически обстоятелства се явява недопустимо пред настоящата инстанция. По делото липсва основание първата инстанция да не обсъжда това заключение и да го игнорира при формиране на фактическите си изводи. Обосновано въз основа на всички доказателства по делото решаващият съд е приел, че не е доказано по несъмнен начин верността на фактическите основания за издаване на заповедта на министъра на земеделието, направени в резултат на специализираните теренни проверки, които не се подкрепят от извършеното заснемане. При така установените от първата инстанция факти и на основание чл. 220 от АПК касационната инстанция намира, че АС-Велико Търново е приложил правилно закона. При установяване на фактическата обстановка по спора не са допуснати процесуални нарушения при събиране на доказателствата по делото, а тяхната доказателствена стойност е оценена правилно в съответствие с разпределението на доказателствената тежест в процеса. При тази фактическа обстановка първата инстанция е приложила правилно материалния закон и е отменила заповедта на министъра на земеделието относно площи, които неправилно са определени като недопустими за подпомагане. По изложените съображения съдебен състав намира, че касационната жалба е неоснователна и наведените в нея доводи не обуславят наличие на касационни основания за отмяна на съдебното решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон настоящата инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо, обосновано и постановено в съответствие с материалния закон. По водене на делото пред настоящата инстанция Й.-Е. М. е направил разноски в размер на 500 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане има право да му бъдат възстановени в цялост от бюджета на касационния жалбоподател като съответстващи на фактическата и правна сложност на спора. По изложените съображения, Върховният административен съд,