Решение № 5669 от 2.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9623/2017 г.

Решение № 5669 от 2.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9623/2017 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на К. Ф. М. от с. Ч., община Хитрино, област Ш., чрез пълномощника му адв. В. А. Д., срещу решение № 69 от 26 юли 2017 г., постановено по адм. дело № 129/2017 г., по описа на Административен съд - Ш., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД - 140 от 29 март 2017 г. на кмета на община Хитрино и е осъден да заплати по набирателната сметка на Административен съд - Ш. сума в размер на 256, 00 лв. (двеста петдесет и шест лева), представляваща дължимо възнаграждение за изготвена съдебна експертиза. В касационната жалба се релевират оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Моли за отмяна на атакуваното решение и присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски. Ответникът - кметът на община Хитрино, чрез адв. Г. е изразил становище за неоснователност на касационната жалба, в писмен отговор от 31 август 2017 г. В него е посочил, че претендира и направените пред настоящата съдебна инстанция разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд Ш. е образувано по жалба на К. Ф. М. срещу заповед № РД - 140 от 29 март 2017 г. на кмета на община Хитрино, с която на осн. чл. 195, ал. 6 от ЗУТ и чл. 195, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ му е наредено, в качеството на собственик, съгласно нотариален акт № 97, т. II, дело № 278/2012 г., на едноетажна търговска сграда - метална конструкция в УПИ № XXXI - ООД, ПИ 321, кв. 48, с. Х., област Ш., състояща се от "Магазин за хранителни стоки - ЗП 35, 2 кв. м., "склад - ЗП - 34, 3 кв. м.", "Баничарница - ЗП-18, 5 кв. м." и "Фурна - ЗП 43, 5 кв. м.", в срок от 14 дни от получаване на заповедта да организира и осъществи премахването й, предвид констатираното състояние и не подлежаща на заздравяване и укрепване конструкция в интерес опазването на живота и здравето на гражданите с цел недопускане на увреждане на чуждо имущество в близост до сградата. Съдът е приел, че обжалваният пред него административен акт е издаден от кмета на община Хитрино в рамките на установената от закона материална и териториална компетентност, при упражняване на правомощието му по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, а също така - при спазване на нормативно установените изисквания по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за неговото съдържание. Достигнал е до извода, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, на материалния закон и е постановена в съответствие с целта на закона, поради което инстанцията по същество е отхвърлила жалбата на К. М. срещу заповедта на кмета на община Хитрино. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, основанието на което е издадена оспорената пред административния съд заповед, кметът на общината издава заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят. При издаването на процесната на посоченото правно основание, административният орган е задължен да назначи комисия по чл. 196 от ЗУТ, която на първо място да се произнесе относно състоянието на сградата, за възможността от поправянето и заздравяването й, което означава, че следва да се констатира състоянието й в конструктивно отношение, което е както инстанцията по същество е приела, е направено в разглеждания случай. Пред първоинстанционния съд е приета по делото съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена от страните и направените в нея констатации опровергават съдържанието на констативния протокол и фактическите основания, посочени в обжалваната заповед, поради което последната е незаконосъобразна. След като в заключението си вещото лице е посочило, че е възможно възстановяването и повторното използване на сградата, по отношение на обекта не са налице предпоставките на цитираната по-горе разпоредба за премахването на обекта, както е приела инстанцията по същество. Ето защо, изложените касационни оплаквания в тази насока досежно възможността да се поправи или заздрави строежът, са основателни. Изложените от първоинстанционния съд изводи за състоянието на строежа не се споделят от настоящия касационен състав. Установеното фактическо състояние на обекта предполага възстановителни и ремонти работи по чл. 195, ал. 4 от ЗУТ, а не необходимостта от проектирането, респ. изграждането на нов строеж, до какъвто извод е достигнал Административен съд Ш.. В допълнение към приобщения доказателствен материал по делото, касаторът е представил пред настоящата съдебна инстанция становище и протоколи за изпитване № 17-569-001 от 16 декември 2017 г., № 17-569-002 от 16 декември 2017 г. № 17-569-003 от 21 декември 2017 г. относно състоянието на металната конструкция на процесната сграда, изготвено от "Мултитест" ООД, от които също е видно, че по химични и механични характеристики, металната конструкция на разпоредения за премахване обект, покрива изискванията за нелегирана конструкционна стомана. Ето защо, неправилно и необосновано е заключението на първоинстанционния съд, а и на административния орган, че сградата не може да бъде поправена и възстановена, поради което съдът неправилно е отхвърлил жалбата на М. срещу заповедта на кмета за премахването на постройките. Основателно е касационното оплакване, че първостепенният съд не е съобразил изложените от вещото лице изводи за наличието на технически възможности за възстановяване и заздравяване на строежа, което е довело и до нарушение на приложимия материален закон. Приел е, че е двете кумулативно изискуеми предпоставки, съдържащи се нормата на в чл. 196, ал. 6 от ЗУТ, са налице. Този извод е неправилен. Направените констатации опровергават втората материалноправна предпоставка от цитираната разпоредба - строежът да не може да бъде поправен или заздравен, което не е в изпълнение на изискването за едновременност, въведено с чл. 195, ал. 6 от ЗУТ. С оглед изложеното, настоящият касационен състав приема, че са налице релевираните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК, поради което обжалваното решение следва да се отмени и вместо него да бъде постановено друго, отменящо оспорената заповед като незаконосъобразна. Предвид изхода на спора, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски, е основателна. Сумата, в размер на 815, 00 лв. (осемстотин и петнадесет лева), представляваща заплатена държавна такса в размер на 5, 00 лв. (пет лева) за касационното оспорване, 10, 00 лв. (десет лева) - държавна такса, заплатена по сметка на Административен съд Ш. (л. 32 от първоинстанционното дело), 600, 00 лв. (шестотин лева) - договорено и заплатено адвокатско възнаграждение (л. 45 от делото на АС Ш.) и 200, 00 лв. за внесен депозит за вещо лице (л. 62 от първостепенното дело), следва да се възложи в тежест на община Хитрино. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение, на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК,