Решение № 6917 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6118/2014 г.

Решение № 6917 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6118/2014 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на кмета на Столична община срещу решение № 1507 от 11.03.2014 г. по адм. дело № 5998/2013 г. на Административен съд София-град, в частта в която е изменен процесният ревизионен акт за определените задължения за ДНИ за 2011 г. и ТБО за периода 1.01.2007-31.12.2011 г. по съображения, че притежаваният от дружеството имот има качеството на жилищен такъв. Твърди се, че решението, в оспорената му част, е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяната му с постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на дружеството срещу процесния ревизионен акт. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът - "Рамбла" ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез пълномощника си адв. Ташева в представен по делото писмен отговор по касационната жалба и лично в съдебно заседание, оспорва същата като неоснователна. Претендира разноски по делото в размер на 4742 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд, седмо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд София-град е Ревизионен акт (РА) № 21-361 от 31.08.2012 г., издаден от орган по приходите в дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" на Столична община, потвърден от кмета на СО с решение № МДТ-РД-22-01-15 от 19.04.2013 г. в частта на определените задължения за такса битови отпадъци и мълчаливо потвърден в частта за установени задължения за ДНИ за 2011 г. С РА са установени задължения на "Рамбла" ООД за периода 1.01.2007-31.12.2011 г. за ДНИ в размер на 1353.75 лв. главница и лихва в размер на 91.76 лв. (които са внесени) и за ТБО в размер на 108757.27 лв. главница и лихва в размер на 34342.72 лв. към 25.07.2012 г. или общо е определена дължима сума от 143099.99 лв. след приспадане на внесени 1445.51 лв. За да приеме РА за частично неправилен, решаващият съд е приел от фактическа страна, че "Рамбла" ООД е собственик на следните недвижими имоти - УПИ VIII-1293 от кв. 35 по плана на София, район Лозенец, м. "Кръстова вада" с обща площ от 555 кв. м.; УПИ IX-1293 от кв. 35 по плана на София, район Лозенец, м. "Кръстова вада" с обща площ от 690 кв. м. и УПИ X-1293 от кв. 35 по плана на София, район Лозенец, м. "Кръстова вада" с обща площ от 712 кв. м. Същите са декларирани с данъчна декларация с посочена отчетна стойност при придобиването от 2 835 953.50 лв., коригирана на 722 000 лв., считано от 22.11.2010 г. Съдът е приел за установено, че дружеството е подало декларация по чл. 23 от Наредбата на СО, че ТБО за 2011 г. ще се определя в зависимост от количеството изхвърлени отпадъци и ще се използва един съд, веднъж седмично. ДНИ е определен с РА само за 2011 г., като е прието, че имотите не са жилищни. По отношение на ТБО е прието, че имотите попадат в границите на територията на район "Лозенец", в които се извършват услугите по чл. 62 от ЗМДТ. С РА ТБО е определена съгласно размерите, посочени в решенията на СОС по чл. 8 от ЗМДТ за съответните години, в размер на 12 промила годишно върху отчетната стойност на имота, като е прието, че имотите не са жилищни. Установено е, че в рамките на ревизионното производство са събрани доказателства от страна на СО, че са направени и разплатени разходи от бюджета на общината за извършените услуги по чл. 62 от ЗМДТ, както и е установено, че мястото, на което се намира недвижимият имот, са разположени съдове за битов отпадък тип "Мева" с вместимост 1100 л., с ежедневна кратност на извозване, т. е. имотът е обслужван от изпълнителя. В рамките на съдебното-производство е назначена съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, от заключението на която се установява, че процесните имоти попадат в устройствена зона "ЖС" - жилищна зона с преобладаващо средноетажно застрояване, която по предназначение е с преобладаващо жилищно строителство с височина до 15 м., както към момента на закупуване на имотите, така и към действащия към момента ПУП-ПЗР. Вещото лице е установило, че имотите са незастроени, не се ползват и няма данни за дейност, която да генерира отпадъци за целия процесен период 2007-2011 г. По делото е приета и съдебно-икономическа експертиза, от която се установява, че размерът на ДНИ е изчислен върху данъчната оценка на имотите с размер по чл. 15 от Наредбата на СО, и за 2011 г. същият е в размер на 201.76 лв. ТБО за периода за трите компонента сумарно на предоставената услуга, но за жилищни имоти е в размер на както следва: за 2007 - 12.22 лв.; за 2008 - 146.65 лв., за 2009 - 176.12 лв., за 2010 - 176.12 лв. и за 2011 - 172.17 лв., и лихви за просрочие с общ размер на 176.71 лв. По делото са представени съответно заповеди на кмета на район Лозенец на СО, заповед на главния архитект на СО, писмо на ДАГ и 2 бр. извлечения от ПУП-ПЗ и ПР, от които е видно, че предназначението на имота е за жилищно строителство с преобладаващо средноетажно застрояване. При така установената фактическа обстановка, Административен съд София-град е извел извод, че оспореният пред него РА е издаден от компетентен орган и при спазване на установената форма, но същият е материалнонезаконосъобразен, тъй като неправилно са изчислени размера на ДНИ и ТБО. Съдът е изложил съображения, че спорът по делото се свежда до определянето на жилищния имот като жилищен или нежилищен такъв, което води до промяна на данъчната основа при определянето на ДНИ. Приел е, че видно от влезлия в сила ПУП, по своето предназначение имотът е жилищен и данъкът следва да се определи върху данъчната му оценка - съгласно чл. 21, ал. 1, предл. последно от ЗМДТ, и като се е позовал на заключението на изслушаната по делото СИЕ, е приел, че същият следва да се определи в размер на 201.76 лв., а за разликата до определения размер с РА от 1353.75 лв. главница и 91.76 лв. - лихви за просрочие, актът е незаконосъобразен. По отношение на ТБО, съдът е изложил съображения, че от страна на административния орган са представени доказателства за реално предоставяне и на трите услуги, но размерът на задълженията за всяка от годините от процесния период неправилно са изчислени, като ТБО следва да се определи като за жилищен имот на предприятие, каквото е предназначението на конкретните имоти по ПУП. Съдът е приел, че ТБО следва да бъде определена по следния начин: за 2007 - 12.22 лв.; за 2008 - 146.65, за 2009 - 176.12; за 2010 - 176.12 лв.; 2011 г. - 172.17 г. и съответните лихви за просрочие в размер на общо 176.71 лв. към 25.07.2012 г., като за разликата до установените с РА задължения, същият е незаконосъобразен. Мотивиран по този начин, Административен съд София-град е изменил по жалба на дружеството процесния РА, като е установил размер на ДНИ за 2011 г. в размер на 201.76 лв. и размер на ТБО за 2007 г. - 12.22 лв., за 2008 - 146.65 лв.; за 2009 - 176.12 лв.; за 2010 - 176.12 лв. и за 2011 г. - 172.17 лв. и съответните лихви за просрочие, като е отхвърлил жалбата в останалата част. Решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Страните не спорят по фактите. Спорът е по приложението на материалния закон, и по-специално се свежда до отговор на въпроса - какъв е характерът на процесния имот - жилищен или нежилищен, тъй като разликата в установените с РА задължения и изменените със съдебното решение е резултат от различното определяне предназначението на същия. Настоящият състав на Върховния административен съд не споделя съображенията на първостепенния съд при обосноваване на заключението му, че в конкретния случай процесният имот е с жилищно предназначение. Видно от данните по делото, дружеството е придобило процесните имоти на 15.11.2007 г., а на 11.01.2008 г. чрез представляващия го, е подало декларация по чл. 17, ал. 1 (отм.) от ЗМДТ, която гласи, че предприятията подават в двумесечен срок от придобиването на нежилищен имот декларация пред общинската администрация по местонахождението му, в която посочват вида на имота, точното му местонахождение, отчетната стойност и другите обстоятелства, имащи значение за определяне на данъка, както и на размера му. Пак от делото е видно, че на 25.11.2010 г. е подадена втора декларация по чл. 17, ал. 1 (отм.) от ЗМДТ, с която е декларирана корекция, а именно намаляване отчетната стойност на процесните имоти на базата на експертна оценка. И двете декларации са попълнени и подадени като такива по чл. 17, ал. 1 (отм.) от ЗМДТ - от предприятие, придобило нежилищни имоти. Дружеството е обвързано от декларираните от представляващия го обстоятелства и законосъобразно административният орган е определил задълженията за имота като за нежилищен такъв. В тази връзка, настоящата инстанция намира за несъстоятелно оплакването, че имотът е деклариран неправилно като нежилищен. Съгласно чл. 104, ал. 1 от ДОПК, след подаването на декларацията, но преди изтичането на законоустановения срок за подаването й, подателят има право да прави промени, свързани с декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения. Промени в подадена декларация се извършват с нова декларация, а подадена след изтичането на срока по ал. 1 декларация за промени се смята за неподадена и не поражда правни последици за целите на данъчното облагане. Наред с изложеното, незаконосъобразен е изводът на първостепенния съд, че след като имотът по своето предназначение е жилищен, следва данъкът да се определи върху данъчната му оценка по реда на чл. 21, ал. 1, предл. посл. от ЗМДТ, респ. същите доводи са възприети и при определяне размера на ТБО. По аргумент от § 1, т. 2 от ДР на ЗМДТ във вр. с чл. 37, ал. 1 - 3 от Указ № 883 oт 1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, за целите на ЗМДТ само имот, който служи за задоволяване на жилищни нужди на гражданина и на членовете на неговото семейство през преобладаващата част от годината, е жилищен. В конкретния случай е безспорно по делото, че процесните имоти представляват незастроени УПИ. Като такива същите не може да имат характера на жилищни имоти и не покриват дефиницията на § 1, т. 2 от ДР на ЗМДТ и § 5, т. 29 и т. 30 от ДР на ЗУТ, както и на § 1, т. 51 от ДР на ЗДДФЛ. Предназначението на имота по смисъла на ЗУТ е ирелевантно, а при липсата на доказателства, че процесните имоти са предназначени и използвани за жилищни нужди съобразно ЗМДТ (тежестта на доказване е върху дружеството, тъй като от установяването на този факт ревизираното лице черпи благоприятни за себе си правни последици), законосъобразно органът по приходите с процесния РА е определил размерът на дължимите данъчни задължения и такси за битови отпадъци. Като е приел противното, Административен съд София-град е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, следва постановяване на ново такова по съществото на спора, с което жалбата на дружеството срещу РА да се отхвърли като неоснователна. Предвид изхода на спора, изрично направеното искане от пълномощника на касационния жалбоподател за присъждане на направените по делото разноски и представените доказателства за реално направени такива (л. 118 и л. 133 от първоинстанционното дело), "Рамбла" ООД следва да се осъди да заплати на юридическото лице, в чиято структура е органът, издал административният акт, сумата от 2080 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение и за двете инстанции. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,