Решение № 6583 от 4.7.2022 г. на ВАС, VI о.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Заместник председателя на Държавна агенция Държавен резерв и военновременни запаси чрез процесуален представител против решение 7000 от 26.11.2021г. на Административен съд София град по адм. дело 5825/2021г. С него се отменя по жалба на Евро 07 АД гр. София разпореждане Р-12-72/28.04.2021г. на зам. председателя на Държавна агенция Държавен резерв и военновременни запаси. Поддържа доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Евро 07 АД чрез процесуален представител адвокат взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Евро 07 АД гр. София против разпореждане Р-12-72/28.04.2021г. на заместник председателя на Държавна агенция Държавен резерв и военновременни запаси . С него на основание чл. 7, ал. 1, т. 8, чл. 8, ал. 2, т. 3 и ал. 5, чл. 12 и чл. 23 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти /ЗЗНН на дружеството са определени нива на запаси за извънредни ситуации на котелни горива в размер на 90.361 тона, които следва да създаде, вложи и съхранява и обновява в периода от 1.07.2021г. до 30.06.2022г. Възраженията са за незаконосъобразност на разпореждането с искане за отмяната му. Съдът е разгледал по същество жалбата като е установил че разпореждането е издадено от компетентен орган, в предвидена форма и съдържание, правни и фактически основания за издаването му, като са допуснати нарушение на административно производствените правила, които съществено са ограничили правото на оспорващия и са препятствали възможността адекватно да я организира. В конкретния случай не са изложени фактически обстоятелства, мотивирали органа да издаде разпореждането, най малко чрез посочване на формулите, които са използвани и конкретно направени изчисления. Посочени са източниците от които са почерпени данните, както и всички нормативни актове, като единствено е направено препращане към констативния протокол. При установената липса на мотиви за издаване на акта, съдът е в невъзможност да извърши проверка за законосъобразност, което е основание по чл. 146 АПК За отмяната му. Констатирано е и нарушение, изразяващо се в това, че дружеството не било уведомено за производство. Предвид констатациите е отменено разпореждането. Решението е правилно. Съдът е установил фактическа обстановка съответна на доказателствата по делото и при обосновани изводи от фактическа страна е приел липса на мотиви, което затруднява адресата да организира поведението с оглед издадения акт, а съда да извърши проверка за законосъобразността му. Такова поведение при издаване на административния акт е основание за отмяна като незаконосъобразен. Правилно съдът е квалифицирал действията на органа в хипотеза на допуснато нарушение, съставляващо отменително основания по чл. 146 АПК за отмяна на акта. Възраженията в касационната жалба и представяне на доказателства по съществото на спора не поправя нарушението, тъй като съдът преценява, прилагането на материалния закон в съответствие с фактите, установени от съда в първоинстанционното решение. Това установяване не може да продължи и в касационната инстанция предвид забраната в чл. 220 АПК. Предвид изложеното настоящата инстанция споделя мотивите на първата инстанция на основание чл. 221, ал. 2 АПК и решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски и такива следва да бъдат присъдени в размер на 1000 лева. Възражението за прекомерност съдът приема за неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на спора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховен административен съд, тричленен състав на шесто отделение