Решение № 1372 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4198/2017 г.

Решение № 1372 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4198/2017 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на началника на СГКК- С. З. против решение № 44 от 16.02.2017 г., постановено по адм. дело № 503/2016 г. по описа на Административен съд- С. З., с което е отменен негов отказ за изменение на КККР и преписката му е върната за ново произнасяне. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. О. А. Я. Н. и Т. Н. Т. оспорват жалбата. О. Т. В. П. не оспорва жалбата и взема становище за нейната основателност. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспореният отказ за изменение на КККР за незаконосъобразен. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е направил правилни установявания относно правнозначимите факти, но не ги е обсъдил, както и не е проверил законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Неправилно е счетено, че органът не се е произнесъл по заявеното искане, а по искане, с което не е сезиран. Заявлението е за изменение на влязъл в сила план на новообразуваните имоти, но когато той е интегриран в одобрената кадастрална карта и регистър, искането следва да се счете като такова за изменението им, както правилно е приел компетентният административен орган. Заявителят не е длъжен да посочи правно основание за искането, а и дори то погрешно да е определено от органа, не се явява самостоятелно основание за отмяна на акта. Оспореният отказ съдържа подробни мотиви за неоснователност на направеното искане, които не са преценени по същество от решаващия съд. Той дължи произнасяне относно приложимите за конкретния спор материалноправни разпоредби, както и наличието на установените в тях материални предпоставки за заявеното изменение на КККР, които инкорпорират и влязъл в сила ПНИ. Неизлагането на мотиви относно всички основания за законосъобразността на оспорения отказ представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила (чл. 172а, ал. 2 АПК) и препятства касационната проверка, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Произнасяне по разноските се дължи с окончателния съдебен акт. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,