Решение № 7762 от 5.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4474/2013 г.

Решение № 7762 от 5.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4474/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Николай Николаев Николов от гр. София, ж. к. "Младост 12" бл. 26, вх. 12, ет 6, ап. 89 против решение № 199/09.01.12 г. по адм. д. № 7147/11 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, Главен архитект на район "Панчарево", Столична община, представляван от юрк. Москов, надлежно упълномощен, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и след като по повод нея провери обжалваното решение служебно, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, констатира: Обжалваното решение е постановено по оспорване на касатора Николов срещу писмо изх. № 9400-2358/1/ от 15.07.11 г., с което Главният архитект на район "Панчарево", Столична община е отклонил негова молба вх. № 9400-2358/27.06.11 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в Разрешение за строеж № 061/20.02.08 г. чрез добавяне на текст "и подпорна стена". Разрешение за строеж № 061/20.02.08 г. е издадено на Николов в качеството му на възложител за изграждане на "прогледна ограда" в ПИ 1616, м. "Ренов дол", яз. "Искър", съгласно одобрен инвестиционен проект, включващ изграждането и на подпорна стена. Ето защо, разрешаването само на "прогледна ограда" сочи на непълнота на административния акт, или непроизнасяне по пълния обем на строителството, защита срещу което заявителят би могъл да реализира по реда на чл. 62, ал. 1 АПК или чрез оспорване по съдебен ред. Очевидна фактическа грешка представлява всяко несъответствие между действителната воля на административния орган и изразената такава в издадения административен акт, дължащо се на писмени грешки, грешки в пресмятанията или други очевидни неточности. Производството за поправка на такива грешки намира правното си основание чл. 62, ал. 2 АПК, чието предложение трето сочи, че на обжалване по предвидения в закона ред подлежи "решението за поправянето". Това решение няма самостоятелно правно значение, а заедно с първоначалния /поправения/ административен акт представлява единно цяло. Този характер на решението за поправка на очевидна фактическа грешка налага извода, че отказът да бъде поправена такава грешка не подлежи на обжалване, тъй като в хипотезата на отказ правоотношението остава регулирано от първоначално издадения административен акт, чиято законосъобразност на всички основания по чл. 146 АПК адресатът е могъл да оспори в срока за обжалване. Предвид изложеното оспорването срещу писмо изх. № 9400-2358-/1/ от 15.07.11 г. е било процесуално недопустимо, което сочи на ненадлежно учредено съдебноадминистративно производство и недопустимост на постановеното в това производство решение. Следва това решение да бъде обезсилено, а ненадлежно учреденото по повод недопустимата жалба производство да бъде прекратено, поради което и на основание чл. 218, ал. 2 вр. с чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на II-ро отделение