Решение № 307 от 1.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 317/2009 г.

Решение № 307 от 1.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 317/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по искане на осъдения В. А. Х. за възобновяване на решение № 44 от 17.04.2009 г. по в.н.о.х.д. № 7/2009 г. на Габровски окръжен съд и отмяна на потвърдената с него присъда № 384 от 25.09.2008 г. Габровски районен съд, като бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Искането за възобновяване е изготвено от осъдения Х. Според него не е извършил престъплението за което е осъден. Обвинението почива на предположения. Кредитиран е разпит на обв. Димитров пред съдия, без да присъства негов з. и в отсъствието на осъдения Х. и защитата. Пренебрегнато е разпознаването от обв. Мустафов. Приети са и обсъдени от съда доказателства, събрани в нарушение на НПК и ЗСРЗ. Искането е да бъде оправдан, което се поддържа от защитата, която представя и писмено становище, в което доразвива доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от въззивната инстанция. Становището на прокурора е за липса на основания за възобновяване на делото. На всички доводи с които се оспорва авторството на деянието, след правилна оценка е отговорено мотивирано от двете предишни съдебни инстанции, за да ги приеме като неоснователни. ВКС на РБ за са произнесе взе предвид следното: С присъда № 384 от 25.09.2008 г. по н.о.х.д. № 866/2007 г., Габровски районен съд е признал подсъдимия В. А. Х. за виновен в извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 и 4, вр. с чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК е осъден на една година лишаване от свобода, при първоначален "общ" режим. На основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение и наказание от една година лишаване от свобода, наложено с присъда № 277/99 г. на РС - Горна О., влязла в сила на 27.02.2004 г. По делото като съизвършител е осъден и подс. Стефан Н. Й. По жалба на подс. В. Х. с решение № 44 от 17.04.2009 г. по в.н.о.х.д. № 7/2009 г. Габровският окръжен съд е потвърдил присъдата и е влязла в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е подадено в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: Издадената осъдителна присъда е потвърдена правило от въззивната инстанция след цялостна служебна проверка на фактическата и правилност и приложимия към приетите факти материален закон, да което са изложени убедителни съображения. Неоснователно е възражението (което по същество е единствено) за липса на доказателствена основа, която по категоричен начин да установява, че осъденият Х. е участвал като съизвършител в измамата, за която е обвинен и осъден. Същите доводи които го подкрепят са правени и пред въззивната инстанция и за да ги отхвърли като несъстоятелни в изпълнение на а задълженията си по чл. 339, ал. 2 НПК в мотивите на решението за изложени подробни и убедителни съображения които се споделят и от касационния състав. Основателно са възприети за достоверни обясненията на другия подсъдим - С. Д., дадени пред съдия. В тях подробно е описал хронологията на осъществената измама. По какъв начин подсъдимият В когото познавал, му предложил да я извършат. Описал е собствения му автомобил, с който се предвижвали и проведените разговори, между тях и пострадалите. По тези обяснения този подсъдим е бил разкрит и привлечен като обвиняем. Те в пълна степен се подкрепят от показанията на пострадалите Т. и А. А., от св. А. М. и И. А., както и от писмените и веществени доказателства по делото. Както е приел и въззивният съд не са нарушени правилата за разпит пред съдия - чл. 222 НПК. След като са разяснени всички права на обвиняемия Д. е отказал адвокатска защита. Присъствието на обвиняемия Х. и неговият защитник на този разпит проведен на 19.01.2007 г.не е било осигурено от дознателя, защото е привлечен и разпитан като обвиняем на 24.012007 г. С основание е приобщена съм делото като писмено доказателство справката от МВР. Отразените данни за проведени разговори от мобилният телефон на подсъдимия Х на 18.01.2007 г. и движението на СИМ-картата в страната са събрани по реда на чл. 159 НПК. Не разколебава обвинителната теза, обстоятелството, че обв. Мехмедов не е разпознал Х. като водач на автомобила с обяснението, че се возел зад него е не е обърнал внимание на вида му. Възприетите фактически констатации са въз основа на доказателствена съвкупност, която не е опорочена от нарушения на процесуалните норми по събирането и проверката на доказателствата. Анализът им е всестранен, пълен и логически издържан. При установените факти материалният закон е приложен правилно. Поради това няма причини за отмяна на съдебния акт по реда на възобновяването, с оправдаване на подсъдимия Х по предявеното му обвинение. Не са налице основанията за по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК за възобновяване на наказателното дело, поради което искането следва да се остави без уважение. По изложени съображения и на основание чл. 424, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н.о.,