Решение № 11216 от 27.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4826/2015 г.

Решение № 11216 от 27.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4826/2015 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по ред ана чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция ОДОП София против решение № 1309/5.03.2015 г., постановено по адм. дело № 7403/2014 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен ревизионен акт № 011114086/23.03.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1874/2.08.2012 г. на директора на дирекция ОУИ - София, в частта относно доначислен на "ТРИ-В-Х" ООД гр. Благоевград ДДС за м. 01.2007 г., м. 01.2008 г., м. 01.2009 г., м. 01.2010 г., м. 01.2011 г. и м. 06.2011 г. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като се иска отмяната му. Ответната страна "ТРИ-В-Х" ООД гр. Благоевград оспорва редовността и основателността на касационната жалба. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за частично основателна. Делото пред АССГ е образувано след като с решение № 10186/21.07.2014 г., по адм. дело № 12867/2013 г. ВАС е отменил решение № 4467/4.07.2013 г. по адм. дело № 7080/2012 г. по описа на АССГ, в частта, в която е отменен РА 011114086/23.03.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1874/2.08.2012 г. на директора на дирекция ОУИ - София, в частта относно доначислен на "ТРИ-В-Х" ООД гр. Благоевград ДДС за м. 01.2009 г., м. 01.2010 г., м. 01.2011 г. и м. 06.2011 г. и делото е върнато за ново разглеждане в посочената част от друг състав на съда. Като се е произнесъл и относно ДДС за м. 01.2007 г. и м. 01.2008 г., първоинстанционният съд е излязъл извън предмета на делото и в тази част решението е недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено. В останалата част решението е валидно, допустимо и правилно. Обосновани и верни за изводите на решаващия съд за незаконосъобразност на оспорената част от РА, като издаден в нарушение на материалноправните разпоредби на ЗДДС. Всички събрани по делото доказателства са обсъдени относно правнорелевантните факти с оглед приложимите според данъчните органи норми на чл. 9, ал. 3, т. 2 и чл. 130 ЗДДС. Установено по делото е, че между "ТРИ В-Х" ООД и Гражданско дружество "Пирин ТВ" е сключен на 23.06.2005 г. договор за съвместно сътрудничество, по силата на който първата страна предоставя на втората страна за възмездно ползване, лицензирана кабелна мрежа в Благоевград, за излъчване на собствен пакетен видеосигнал с телевизионни програми, върху който ползвателя притежава авторско право. Насрещното задължение е за предоставяне за ползване авторското право. Към договора са сключени допълнителни споразумения, от които се установява, че за периода 2007-2011 г. е уговорено гражданското дружество да ползва кабелната мрежа безвъзмездно, а за периода 2008 г. - 30.06.2011 г. "Три В-Х" ООД да заплаща за ползването на авторското право върху видеосигнала. Видно от счетоводната документация на двете дружества и от заключението на вещото лице по назначената СсчЕ за този период "Три В-Х" ООД е заплатило 126 168,31 лв. без ДДС за услуги за предоставено авторско право, а ГД "Пирин ТВ" е заплатило за начислено ДДС общо 25233,66 лв. При тези фактически установявания, правилно административният съд приема за материалноправно незаконосъобразно доначисляването на ДДС за съответните периоди за доставка на услуга по предоставяне за ползване на кабелна мрежа, извършена от "Три В-Х" ООД на ГД "Пирин ТВ". В случая безвъзмездното предоставяне на услуги не може да се приравни на възмездна доставка, доколкото не е налице нито една от трите хипотези на чл. 9, ал. 3 ЗДДС, вкл. и тази по т. 2, тъй като предоставянето на собствената на "Три В-Х" ООД кабелна мрежа за ползване от гражданското дружество е за търговски цели (не за лични нужди), свързани с независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице. В случая не е налице и бартер, по смисъла на чл. 130, ал. 1 ЗДДС, доколкото липсва уговорено между страните възнаграждение (изцяло или частично). Като е достигнал до верни фактически и правни изводи, административният съд е постановил правилно решение. То не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила, в допустимата му част. При този изход на делото разноските са в тежест на касатора, но не следва да се присъждат в полза на ответната страна по направеното особено искане, доколкото липсват доказателства за направени такива в настоящото производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,